За пореден път мъртвите са виновни за системните проблеми на бойната ни авиация. И никой не казва къде бяха командирите, когато пилотите загиваха

13 септември 2024 година. При тренировка за авиошоу, което предстои на следващия ден, се разбива боен самолет L-39ZA, загиват двамата пилоти майор Петко Димитров и капитан Венцислав Дункин. Обвиняват ги, че са предприели неоправдан риск и те са виновните за инцидента.

28 септември 2022 година. При кацане в авиобаза Безмер се разбива бомбардировач Су-25. Пилотът Пейо Дочев успява да катапултира. Обвинен е, че е нарушил правилата, и в момента военните го съдят за 5 милиона лева.

9 юни 2021 година. Изтребител МиГ-29 пада в Черно море при нощни стрелби, пилотът Валентин Терзиев загива. Обвинен е, че е изпаднал в “очарование” и така загубил контрол върху самолета.

Само за три години българската бойна авиация загуби трима пилоти и три бойни самолета, без да воюва. И обвини за това мъртвите. За всеки случай - и единствения, който имаше наглостта да катапултира и оживя.

Ако погледнем “разследванията” на всеки един от тези инциденти, които огласява Военната полиция, не може да не се забележи ясна тенденция. При всяко се проследява много детайлно, дори

по секунди какво точно е правил загиналият пилот. И в същото време липсват каквито и да е данни какви са били организацията на полета, воденето от земята,

имало ли е опит фаталната маневра да бъде спряна.

Така бе при падането на МиГ-29 на Валентин Терзиев. В доклада на Министерството на отбраната по секунди се описваше на каква височина е бил самолетът. Ставаше ясно, че доста преди да се разбие в Черно море, Терзиев е излязъл от безопасната за атака височина. Но нямаше нито думичка дали някой от ръководителите на полета е направил дори минимално усилие

да му нареди да прекрати атаката

по светещата мишена, защото става твърде опасно. Даже някак си странно докладът описваше потвърждения от земята за няколко поредни снижавания, но нито буква за момента, след като преминава минималната разрешена височина.

Изводът бе, че Терзиев се е “очаровал” от светещата мишена и е спрял да следи уредите на самолета си. Впрочем разследването някак си проспа, че мишената, която е гонил Терзиев в тъмното, бе предназначена за дневни стрелби. И то изрично посочено от производителя в инструкцията за употреба, както “24 часа” разкри. Не бяха цитирани дори обясненията от ВВС, че щом не пише, че е забранена за нощни стрелби, значи е разрешена.

А вероятно истината за този странен доклад се крие в думите на генерал към репортер на “24 часа” през 2021 г., когато вестникът разследваше сам катастрофата. Предупреждението гласеше: Изпълнявате политическа поръчка и удряте президента Радев. Сякаш Терзиев бе загинал, за да удари политически държавния глава или генералите.

Същата тенденция може да се види и в доклада за катастрофата от 13 септември т.г., в която загинаха Петко Димитров и Венцислав Дункин. Изключително подробно се описва какво се е случило с полета, включително и това, че двамата са имали само една секунда, в която са могли да катапултират. Разследващите са успели да установят, че самолетът на Димитров и Дункин е влязъл в сложната фигура 200 метра по-ниско от безопасната височина и с критично по-ниска от нужната скорост. И отново нито думичка за това защо те не са били предупредени или спрени от земята.

Ако при Терзиев катастрофата стана през нощта над Черно море, то Димитров и Дункин загинаха посред бял ден на летище “Граф Игнатиево”. Когато на летището бе целият команден състав на ВВС начело с командира ген. Димитър Петров. Какво обаче е правила цялата купчина генерали по това време, не влиза в доклада на Военната полиция. Според неофициална информация от хора от авиобазата те били на раздумка, след като тъкмо били изпратили президента Румен Радев. През това време

полетът е следен само от щурман, става ясно от доклада

“Комисията проведе беседа с ръководителя на полета. Той е от състава на групата за обслужване на въздушното движение. Тоест неговите задължения са свързани преди всичко със сепарацията на въздухоплавателните средства, с контрола на излитането и кацането, с контрола на метеорологичната и орнитологичната обстановка, разбира се, при особени случаи на полет, той трябва да помага на екипажа. Но той не е пилот, той е щурман. При беседата с него защо не е прекратил задачата отговорът беше, че самолетът е бил управляем през цялото време и не е забелязал нещо, което да го усъмни в благоприятното завършване на полета.” Това обяснение пък даде инспекторът Петко Василев.

С допълнението, че в кулата няма техническо средство, което да контролира височината на самолета.

Липсва дори намек този щурман да е питан дали не е видял с очите си, че самолетът е ниско. Същият щурман, пак по разкази пред “24 часа” на хора от базата, е бил “новобранка” и със сигурност не е имал опита да води акробатичен рисков полет.

Прави ли впечатление, че и в двата доклада мъртвите летци все едно са били сами в цялото учение? Няма водене от земята, няма офицери, няма планове. Отговорни са единствено безразсъдните или очаровани пилоти.

Вероятно и за военните полицаи, и за генералите от ВВС това са по-удобните версии. И за президента Румен Радев, който тръгна в политиката от командир на ВВС, тези версии са добри. Затова не му се говори за оставки и уволнения в бойната авиация. Или както каза и разследващият последната катастрофа военен прокурор Христо Анчев: Едва ли шефовете на загиналите пилоти ще ни съдействат изцяло. Тоест,

ако има грешка в командването, ще го установим по трудния начин

“Ако един командир, който връчва знамето от ковчега на загинал негов подчинен не чувства отговорност, връчвайки го на семейството му, значи той не само че не е за тази работа, но той няма човешко достойнство”, опита да обясни военният министър защо иска пълна проверка на ВВС. Но и Атанас Запрянов не спомена, че бойната ни авиация очевидно има системен проблем. И той

дори не е прословутата липса на часове във въздуха

или лудите глави в самолетите. А е в това, че във ВВС пилотите не уважават командирите си, а те пък не правят нищо, за да заслужат тяхното уважение. Вместо това предпочитат да им вземат часовете във въздуха, за да получават бонуси за полети. И докато не се реши този проблем, смъртта ще продължава да носи униформата на генерал от ВВС.