"Софийските шопи всички са земеделци освен немного пастири по подпланинските места; стоят постоянно в селото си и не ходят никъде другаде на работа както техните съседи занаятчии, зидари от Трънско и Радомирско. Като се направи София главен град, почнаха да забогатяват от продажба на храни, ала живеят, както си знаят, и само понякога оправят външността на своите колиби и тук-там градят черкви или училища; освен това подир войната си набавиха много коне, тъй че, когато има селски тържества, навсякъде се показват силни кавалкади с живописни премени...

В съда понякога един от другиго се оплакват, че му изкопал в градината биволските рогове, гдето били скрити жълтици. Те са набожни, ала не ми се показаха да бъдат и суеверни; поне аз често виждах по селата да работят и в неделя, и в празници, нещо, което другаде в България не ще забележиш.

И образованието между тях е слабо, па и сега, напук на всички усилия от страна на правителството, по селата малко се грижат за училища. Общинските сметки се държат изключително на рабуш, чиито резки се ползват с по-голямо доверие, отколкото писаните книги. У кмета всеки селянин има своята клечка с финансовите резки: за държавните и общинските данъци; освен това там виси и "главната книга", дълга пръчка с общинските сметки (масрафи от тур.).

Например в село Долни Пасарел (117 къщи и 737 жители) видях в 1883 г. "общинския архив", който се състоеше от 250 къси пръчки за всяко лице и 4 дълги с общинските записи. Кметът знаеше на памет кому коя пръчка принадлежи, също и всеки селянин знаеше белега на своята клечка, който е изрязан на горния край и се състои от различно число хоризонтални и вертикални черти, различно кръстосани. Пръчките бяха все с четириъгълен разрез; от едната страна се правят резки за туй, що е длъжен да даде, от другата за туй, що е вече дал.

Това са "Чертъй и рязъй" на Черноризец Храбър, с които славяните са писали преди въвеждането на писмото. Освен това в термините за данъка на полуострова посочват често на резките: турски кесим (от кесмек рея), сръбски порез, данък въобще, и т. н."

Досещате ли от коя знаменита книга е описанието и името на автора , който казва: "Пътеписът е литературен труд от субективен характер"?