Цените в южната ни съседка растат от севера към  юга

Пригответе 1500 евро за адвокат, ако ще купувате жилище на юг от Кулата

От 3604 български граждани, които са декларирали имоти в чужбина, 3152 са посочили като място на този имот Гърция. Това се казва в справка на НАП по искане на “24 часа”.

Подобна справка бе изготвена и през 2022 г. и тогава в нея се казваше, че 2122 българи притежават имоти в южната ни съседка.

Тогава данъчните направиха проверки на 62 от тях, а на 879 възложиха ревизии. В резултат

са установени допълнителни задължения в размер на 1 110 022 лв.

Съставени са 24 акта, а подадените коригиращи декларации са 98, като размерът на коригирания данък е 95 783 лв.

Сега НАП отново стартира проверки, които са все още в ранен етап. Те са 675 за установяване на факти и обстоятелства, 12 проверки за съответствие на доходи и имущество и 18 ревизии на физически лица, притежаващи недвижими имоти в Гърция.

Според експерти този ръст от 48% само за две години на сънародниците, които притежават имоти в Гърция, се дължи на две причини. Традиционната е, че

българите обичат да почиват в Гърция

и е естествено да проявяват желание да си имат място за тази цел там. Другата е, че цените на жилищата в южната ни съседка съвсем не се надуха като у нас.

От пандемията до момента цените на имотите у нас нараснаха с 89%, докато в Гърция само с около 40%. Дори в момента малко жилище с една спалня и с големина около 50 квадрата в центъра на Солун

може да се купи за 60-70 хиляди, максимум 80 хил. евро

Подобна цена за такова нещо на аналогично място в София надхвърля 100 хиляди евро.

Гръцкият имотен пазар има своите особености. В Солун например има много голяма разлика в цените дори за жилищата в един и същ квартал. Например на крайбрежния булевард човек изобщо не може да види оферта за под 1,5 млн. евро, независимо колко е голямо жилището. Но в малките улички дори на съседното каре може да се натъкне на десетократно по-ниски цени за същата площ и в кооперации, които никак не изглеждат зле.

Главната особеност обаче е, че най-силно влияние върху цените в Гърция играе туризмът. Презумпцията, че от имота може да се печели, като се дава под наем през дългото 6 месеца лято на туристи, води до това, че еднакви като площ, външен вид и състояние жилища са по-скъпи по крайбрежието и в курортни градчета, отколкото в Солун и Атина.

Освен това цените в южната ни съседка растат от севера към юга. Южната част на Гърция е мястото на по-платежоспособните туристи, а българите ходят обикновено в Северна Гърция, където са и повечето притежавани от тях имоти.

Ако българин тръгне да си избира жилище в южната ни съседка, трябва да знае, че няма начин да се измъкне от посредничеството на брокер. А гръцките имотни агенции

задължително работят с декларации за огледите

Самите огледи са безплатни, но трябва да се задължите с подписа си, че няма да правите оглед на същото жилище с друга агенция, нито да сключите сделка със собственика зад гърба на агенцията на цена, различна от посочената.

Протоколът с подписа ви се пази от агенцията и в случай, че я заобиколите, тя ще отиде след това при продавача и ще си поиска комисионата.

Ролите на нотариуса и на адвоката в Гърция са съвсем различни от тези в България. Там адвокатът съставя нотариалния акт и той проверява за тежести на имота. Нотариусът само удостоверява самоличността на извършващите сделката. На нотариуса се плащат и таксите, и останалите задължителни разходи по сделката (виж по-долу в текста).

Таксите на нотариусите обикновено са 1% от стойността на имота - това е минимумът по закон и те обикновено се придържат към него.

Адвокатите вземат предварително договорена сума. В по-големите градове искат по 1000-1500 евро, в по-малките населени места излиза по-евтино.

Допълнителни разходи за българските купувачи произтичат от това, че са чужди граждани и се налага да подписват документи с помощта на заклет преводач. Най-лесно такъв се намира от сайта на посолството ни в Атина или на консулството ни в Солун. Списъкът е доста голям и някои от хората в него

освен заклети преводачи са и адвокати,

така че тези два разхода може да излязат малко по-ниски.

В Гърция няма ЕГН-та. Затова в многобройните документи, които човек подписва, се изписват неговите три имена и трите имена на майка му и баща му.

Но пък съществува вездесъщият “афими” номер. Името му се получава от съкращението на Arithmos Forologikou Mitroou, а по същество това е данъчен номер.

Купувайки имот в Гърция,

българинът вече става данъчно задължено лице там

Този 9-цифрен номер е неговата легитимация пред гръцките власти. Изваждането му е задължително, защото без него няма нотариален акт. Това струва 200 евро. Гръцките и българските данъчни отдавна имат обмен на информация и плащането на данъка за имота в Гърция няма как да бъде избегнато. Това, че трябва да споменете гръцкия си имот в данъчната декларация, която подавате в България, е нещо съвсем отделно.

При купуване на имот в Гърция се дължи данък за придобиването, който е 3% от стойността на имота. Там това е общински данък и

се плаща по банкова сметка на общината,

преди адвокатът да е изготвил нотариалния акт.

Друго плащане още преди изповядването на сделката е ваденето на паспорт на имота, което в Гърция съвсем не е формален акт, както е у нас актуалната скица на имота. Там с такъв паспорт трябва да разполага всяко жилище, независимо че е в сграда, в която може да има още десетки жилища. И

се вади при всяка сделка,

дори за жилище, което е било препродавано 2-3 пъти в рамките на една и съща година.

Паспортът струва 400 евро и се издава от инженер-конструктор с правоспособност. Той задължително прави оглед на жилището и удостоверява с подписа си, че в него не са правени ремонти, които биха засегнали конструкцията на сградата, че няма дефекти в това отношение и че не е опасно да се живее в това жилище.

Втората част на документа е енергиен паспорт – изчислява се

колко киловатчаса са необходими за отоплението

и за други енергийни нужди.

Разнообразието от жилища е голямо и при избора човек трудно може да мине без помощта на специализирани сайтове. Най-разпространеният е приложението spitogatos.gr, чийто мобилен вариант има и геолокация. Човек буквално може да види какво се продава в сграда, пред която стои в момента и е харесал.

Например към момента приложението показва над 22 хиляди апартамента само в широката част на центъра на Солун, като потребителят може да прати мигновено съобщение на брокера. В цяла Гърция

се предлагат близо половин милион жилища

от всякакъв вид – ваканционни къщи или апартаменти, дори цели хотели, бизнес имоти, складове и т.н.

Наводняваш съседа – веднага идва частен съдебен изпълнител 

АНА МИХОВА

Всеки, който купува имот в Гърция, трябва да знае, че е задължително да посочи имейл, съобщи само преди дни Николаос Янис, който е председател на гръцката камара на частните съдебни изпълнители (ЧСИ).

Това изискване важи дори за възрастните хора. И като пример беше даден пенсионер на 88 години, който бил накаран от данъчните да си направи електронна поща. Практиката била въведена преди 2 години. Като регистрацията можела да стане на всеки домейн.

Освен това, ако сте некоректен длъжник и ви се наложи да станете обект на гръцки ЧСИ, трябва да знаете, че връчването на документи става електронно. Ако обаче до 24 часа не се приеме електронното връчване, то се извършва по традиционния начин, тоест

носят ви ги на вратата

Това обаче няма да направи помощник или сътрудник на частния съдебен изпълнител, а той лично, защото е задължен. 

Друго, което е много важно да знаете, е, че в Гърция може да бъдете посетен от съдебен изпълнител, но не защото сте некоректен платец, а защото вдигате шум на съседите си или пък сте им наводнили апартамента.   Както е в голяма част от европейските държави, и в южната ни съседка установяването на факти се извършва от съдебни изпълнители.

Те могат да проверяват за най-различни обстоятелства като например спорове при некачествено строителство или ремонтни дейности, състоянието на имота при предаването между наемател и хазяин, измерване на ниско или високо подавано електрическо напрежение.

  Установяването на фактите се записва, като аудио- и видеозаписът

стават част от протокола и се предават на съда,

който ги е разпоредил. Но това става по молба на заинтересованото лице, като съдебният изпълнител няма право да влиза принудително в жилището.

Като пример за установяване на факти Илиас Ципос, който е и зам.- шеф на Европейския съюз на съдебните изпълнители, обясни, че това лято получили имейл от туристка от Франция, която била резервирала хотел на Санторини, който нямал нищо общо с реалността. Тя поискала частен съдебен изпълнител да установи фактите по отношение на хотела, за да може да си потърси правата по съдебен път.