Фотографът Никола Михов е космополитен творец, в чийто обектив попадат кървави протести, места на памет и сюрреалистични гледки.
Започва да се занимава с фотография през 2002 г., когато заминава за Франция.  Участвал е в редица международни изложби и фестивали. Носител е на наградата за фотожурналистика на Съюза на българските журналисти (СБЖ) през 2012 г.
Номиниран е за отличието Essl Art Award на Музея за съвременно изкуство "Есл" във Виена през 2011 г., както и за наградата на Salon de la Photo в Париж през 2012 г. През юни същата година излиза неговата първа книга "Forget your past - монументалните паметници от времето на комунизма", която попада в селекцията The best photobooks ot the year на британското списание British journal of photography.
В момента тече неговата изложба Under Destruction с кадри от Китай. Снимките са едно от малкото доказателства за града Шънджън, преди да бъде унищожен предишния му облик и обновен през 2011 г.
В края на 2010 г. отива на гости на своята приятелка и попада в града, който се намира точно срещу Хонконг. Заснема го през нощта, за да улови хората, без да ги показва.
 

Те присъстват в снимките му чрез запалените лампи
на апартаментите си

Запечатан е и контрастът на разноцветната светлина на прожектори, която идва от всички страни и е мода в Азия.
"Шънджън е създаден през 1981 г. от тогавашния лидер като експериментално поле за икономическия растеж на Китай, повлиян от Запада. Преди това е било рибарско селище, в което живеели около 50 хил. души. На негово място се вдига голям град, обявен за първата специална икономическа зона. Привличат работници от цялата страна, които трябва да бъдат много бързо настанени и това стимулира строителството. Местните селяни се превръщат в предприемачи. Вдигат се квартали с много гъсто построени блокове, наредени буквално като тетрис ", разказва Никола.
Първоначално, когато попада на градчето, не разбира какво се е случило с това място. Изведнъж експериментът се превръща в печеливш модел и управляващите решават да го превърнат в модерен град. Вдигат небостъргачи и се опитват да изкупят всички сгради от малкото останали 7 - 8 - етажни блокове в по-бедните квартали.
"Оказват се неудобни, защото там живеят обикновени хора, които правят всичко навън - от готвене до подстригване. Това е петно в модерния облик на града. Имах късмета да попадна на последния останал такъв квартал Ганся, който стоеше толкова сюрреалистично и контрастно със заобикалящата го среда.
Хората отказваха да напуснат жилищата си, защото не можеха да си позволят дом в новите сгради, но градската управа беше взела решение да не използва насилие, за да ги изгони.

Опитваха се да ги принудят да напуснат, като им спираха водата и пускаха скорпиони в канализацията

Когато се върнах отново през 2011 г., кварталът вече беше напълно разрушен и снимките се оказаха единственото доказателство за него", казва фотографът.
Никола става известен с репортажите си от големите протести в Париж срещу Закона за първо назначаване, който дава право на работодателите да уволняват младите без предупреждение.
"Имаше генерална стачка. Всеки вторник и четвъртък имаше демонстрация, а почти всеки ден безредици по пътищата.
Протестите на Орлов мост са като детска игра в сравнение с безредиците, които
се случват в Европа
Понякога 2000 полицаи воюваха буквално с 4000 протестиращи с тактика, нападение, отсъпление, изграждаха крепостни стени. Имаше моменти, при които парламентът беше обграден от големи камиони, а полицаите стояха зад "стената" безучастно. В опит да овладеят ситуацията полицаите се внедряваха в тълпата като цивилни и се опитваха да ги арестуват. Беше като на война", разказва Никола.
Атмосферата около протестите във Франция се оказва и доста по-сурова към журналистите.
"Сред протестиращите имаше групи, които са обединени от общи възгледи и разбирания. Единствените, които нямаха приятели, бяха репортерите. Понякога ги нападаха дори полицаите.

Имало е случаи на пребити журналисти и хвърчащи фотоапарати"

- спомня си Никола.
Един от последните му проекти е фотоалбум, в който показва и разказва за 14 монументални паметника от времето на комунизма в България. Повече от 3 години обикаля страната, проследявайки историята на всеки един от тях, и попада на всевъзможни куриози около тези произведения на изкуството.
"Паметниците са направени набързо и с много амбиции. Както има един лаф, че

на комунизма цялата пара е в свирката и затова корабът не тръгва

Ситуацията с паметниците за мен се обобщава в заглавието на книгата Forget your past. Заех го от графит, изписан с червени букви на дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа.Надписът стоеше около 3 години необезпокояван на входа, защото не попадаше в медийния интерес. След като издадох книгата по участия в телевизионни предавания, ме питаха какво означава заглавието и аз обяснявах. Чак тогава от младежката организация на социалистическата партия в Казанлък се организираха и заличиха графита", разказва Михов.
Намирането на архиви по темата се оказва нещо изключително трудно. Голяма част от документите са унищожени, загубени, а малкото налични - труднодостъпни. Общовалидно за всички паметници е занемаряването им след 1989 г. Част от българското общество таи омраза към тези места на памет. Според Никола те не бива да бъдат унищожавани, а да се поддържат.
"Основният довод за паметника на НДК е, че не прилича на нищо и се руши. У нас има разбирането, че основната мисъл на изкуството е да бъде красиво. Тук всеки е ескперт и може да оцени очарованието на даден обект.
Ако прекрасната сграда на Националната художествена галерия беше оставена да се руши 20 години, също щеше да заприлича на тоалетна. И за нея щеше да има възмущения, че не е разрушена.Не мисля, че паметникът на НДК е най-големият ни естетически проблем.

Символът на град София - пластиката на Георги Чапкънов, е не по-малко нелеп

Малката фигура, набита на пилон, буди присмех. Не е по-добра като локация или вид, но никой не иска да я разрушава, защото не е от комунизма. Логиката да унищожиш, вместо да преустроиш нещо, е твърде елементарна", казва фотографът.
Съвсем скоро Никола ще дигитализира всички архиви, които е събрал за паметниците през този нетолкова далечен период от историята на България, и ще ги качи в интернет, за да бъдат достъпни за хората.