Повишава се рискът от увеличаване миграционните потоци към страната и от възможности за терористични атаки

След 3 часа разговор при закрити врати всички участници в КСНС, свикан от президента Румен Радев, застанаха до държавния глава, докато той обобщаваше постигнатите договорености по време на срещата. Единствено Костадин Костадинов от "Възраждане" липсваше.

На заседанието не дойде и председателят на ДПС и шеф на парламентарната им група Делян Пеевски. Той изпрати заместника си Йордан Цонев.

КСНС излезе с 6 основни мерки и предложение за нов закон, който урежда как всеки гражданин ще могат да се включат в защитата на Отечеството. Освен това ще се търси начин за адекватни превантивни мерки, подобряване състоянието на армията и системите за сигурност.

Искам да благодаря на всички участници и най-вече на партиите, които се нагърбиха с тази сериозна тема, въпреки напрегнатата предизборна кампания, започна речта си Радев.

Към момента няма пряка заплаха към страната. Но рязко влошената среда за сигурност генерира рискове, което налага непрекъснат мониторинг и превантивни действия. Повишава се рискът от увеличаване миграционните потоци към страната и от възможности за терористични атаки.

Това е оценката на ситуацията, след като Израел нахлу със сухопътни сили в Ливан, а Иран изстреля балистични ракети срещу Израел.

КСНС отправя препоръки към изпълнителната власт, обяви Радев.

Първо - да продължи прилагането и при необходимост да се засилят мерките срещу терористични актове в страната и в дипломатическите представителства, както и за военнослужещите ни зад граница. Да продължат усилията за евакуация на сънародниците ни от региона и за освобождаването на екипажа на кораба "Галакси", който бе отвлечен от хусите в Йемен.

Третото предложение е да се набележат допълнителни мерки за охрана на държавната граница и за противодействие на засилен миграционен натиск. Да се засили сътрудничеството със сродни служби за сигурност за своевременен и всеобхватен мониторинг. Петата препоръка е преглед и при необходимост актуализация на Националния план за противодействие на тероризма. И да се оценят икономическите рискове пред страната, да се направи стратегически преглед на резервите и при нужда да се допълнят.

Радев подчерта, че препоръките са приети с голямо мнозинство, само с един глас против.

Това са критични непосредствени, аварийни мерки в извънредна ситуация и усложняване на средата за сигурност, каза президентът. Според него голямата динамика на геополитическите процеси и комплексния характер на рисковете изискват постоянни усилия за балансирано и адекватно развитие на всички елементи от системата за защита на националната сигурност - службите за сигурност, МВР, МВнР, въоръжените сили.

"Бих добавил и нашата отбранителна индустрия. На тях разчитаме в криза като днешната да действат адекватно", добави още държавният глава.

Радев отново се спря на кадровия дефицит в редица сектори - военните, МВР и др. Проблем има и в дипломатическата служба. Всички те страдат от липса на кадри и модерно оборудване. За личния състав в армията той припомни, че и през 2017 г., и през 2018 г., и през 2022 и 2023 г. участниците в КСНС са се съгласявали, че трябва да се търси вариант за окомплектоването и оборудването му.

"Когато съпоставихме какво сме искали да постигнем и реалните цифри, статистиката не е в наша полза" каза той.

Наложително е да се смени подходът, смятат всички от КСНС. Радев похвали вдигането на заплатите в армията с 30%, но добави, че това не е панацея.

Той добави, че според чл. 59 от Конституцията ал. 1 "защитата на Отечеството е дълг за всеки български гражданин. Подготовката на гражданите се урежда със закон".

"Такъв закон няма. Ще работим в бъдеще изпълнителната власт и най-вече законодателната да приемат такъв закон, като решат каква ще е формата, така че всеки български гражданин да изпълни своите конституционни задължения", добави президентът.

Според него е ясно, че тенденцията е БВП за отбрана да стане 2,5%, а изпълнителната и законодателната власт трябва да решат как това да се случи без да се ощетяват останалите сектори.

Трябва да се мисли и за ниско бюджетни проекти с голям информационен потенциал като дронове, системи за наблюдение, координация, координаране на огън и др. Виждаме какво става в Украйна - с дрон за 1000 долара се унищожава танк за 5 млн., даде пример президентът.