Иран предприе най-голямата си атака срещу Израел досега, изстрелвайки 180 балистични ракети над държавата. Но повечето от тях бяха прихванати от противоракетната отбрана, използвана от Израел, САЩ и Йордания, казват правителствата на страните.

Въздушното нападение, което е много по-сериозно от удара през април, повиши още повече напрежението в Близкия Изток, където регионалният конфликт се разраства значително. 

Ето какво могат балистичните ракети на Иран и какво представлява отбранителната система на Иран:

Ракетите на Иран

Според доклад от 2021 г. на проекта „Ракетна заплаха" на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) Техеран разполага с хиляди балистични и крилати ракети с различен обсег.

Точният брой на всеки вид ракети не е известен. Но генералът от военновъздушните сили на САЩ Кенет Маккензи заяви пред Конгреса през 2023 г., че Иран разполага с „над 3000" балистични ракети, според доклад от тази година на Wisconsin Project on Nuclear Arms Control.

Траекториите на балистичните ракети ги извеждат извън или близо до пределите на земната атмосфера. След това товарната им бойна глава се отделя от ракетата, която я е издигнала, и се спуска обратно в атмосферата, за да достигне целта си.

Експерти по оръжията, които са анализирали проверени видеозаписи, заявиха пред Си Ен Ен, че при последната атака срещу Израел Иран е използвал варианти на балистичната ракета „Шахаб-3".

Според Патрик Сенфт, изследователски координатор в Armament Research Services (ARES),„Шахаб-3" е в основата на всички ирански балистични ракети със среден обсег, използващи течно гориво.

Според проекта Missile Threat Project ракетата„Шахаб-3" е влязла в употреба през 2003 г., може да носи бойна глава с тегло от 760 до 1200 кг и може да се изстрелва както от мобилни пускови установки, така и от силози.

Иранските медии съобщиха, че Техеран е използвал нова ракета Fattah-1 при нападенията. Техеран описва Fattah-1 като „хиперзвукова" ракета, което означава, че тя се движи със скорост 5 Мах или пет пъти по-висока от скоростта на звука (около 6100 километра в час).

Анализаторите обаче посочват, че почти всички балистични ракети достигат хиперзвукова скорост по време на полета си, особено когато се спускат към целите си.

Терминът „хиперзвуков" често се използва за обозначаване на т.нар. хиперзвукови летателни апарати и хиперзвукови крилати ракети - високотехнологични оръжия, които могат да маневрират с хиперзвукова скорост в земната атмосфера. Това прави тези оръжия изключително трудни за сваляне.

Според Фабиан Хинц, научен сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания, който писа по темата миналата година, Fattah-1 не е нито едно от тези оръжия.

Хинц казва, че Fattah-1 изглежда има бойна глава на „маневрено транспортно средство", което му позволява да направи корекции, за да избегне противоракетната отбрана по време на краткия участък от пикирането си към целта.

Все пак тази способност би била подобрение в сравнение с предишните ракети на Иран, казва Хинц.

Анализаторите обаче са скептични, че Иран е използвал новата ракета за първи път във вторник вечерта.

„Това е една от най-новите им балистични ракети и те могат да загубят много, ако я използват", казва Тревър Бол, бивш старши техник по взривни устройства в американската армия.

„Израел ще получи представа за възможностите ѝ само ако се използва. Съществува и вероятност тя да не успее да функционира, което ще даде на Израел още по-добра представа за нейните възможности. Те получават безплатна пропаганда и не рискуват нищо, като кажат, че е било използвано".

Отбранителната система на Израел

Израел разполага с набор от системи за блокиране на атаки от всички видове ракети - от балистични ракети с траектории, които ги извеждат извън атмосферата, до нисколетящи крилати ракети.

Голямо внимание се отделя на високоефективната му система „Железен купол", която се използва за борба с прииждащи ракети и артилерийски оръжия.

Но „Железният купол" е най-долният слой на израелската противоракетна отбрана и не е системата, която би била използвана за борба с балистичните ракети, изстреляни във вторник вечерта, според Организацията за противоракетна отбрана на страната (IMDO).

Следващит слой на противоракетната отбрана е „Прашката на Давид", която защитава от заплахи с малък и среден обсег, според IMDO.

"Прашката на Давид" е съвместен проект на израелската система за усъвършенствана отбрана RAFAEL и американския отбранителен гигант Raytheon. Тя използва кинетични прехващачи Stunner и SkyCeptor, за да поразява цели на разстояние до около 300 километра, според проекта Missile Threat към CSIS.

Над „Прашката на Давид" се намират израелските системи „Стрела 2" и „Стрела 3", разработени съвместно със Съединените щати.

Според CSIS „Стрела 2" използва фрагментарни бойни глави за унищожаване на пристигащи балистични ракети в крайната им фаза - когато се спускат към целите си - в горните слоеве на атмосферата.

"Стрела 2" има обсег от 90 километра и максимална височина от 51 километра, според Алианса за защита на противоракетната отбрана, който нарича системата усъвършенстваната версия на американската противоракетна отбрана Patriot. Израел използваше именно нея преди.

Същевременно "Стрела 3" използва технологията „поразяване и унищожаване", за да прихваща пристигащи балистични ракети в Космоса, преди те да навлязат отново в атмосферата по пътя си към целите.

По време на атаката във вторник вечерта американските военни заявиха, че са изстреляли най-малко 12 противоракетни боеприпаса срещу идващите ирански ракети.

Отговорът на САЩ е дошъл от разрушителите с управляеми ракети на ВМС на САЩ USS Cole и USS Bulkeley, които са действали в източната част на Средиземно море, заяви говорителят на Пентагона генерал-майор Пат Райдър.

Пентагонът не уточни използваните ракети-прехващачи, но американските разрушители са оборудвани със системата за противоракетна отбрана Aegis, с ракети-прехващачи, които могат да поразяват и унищожават пристигащи балистични ракети в средната или крайната им фаза.

Йорданските военновъздушни сили също са прихванали ирански ракети във вторник вечерта, съобщи йордански служител, но не бяха посочени конкретни данни.

По време на иранската атака срещу Израел през април израелски и американски военни самолети свалиха голям брой от пристигащите ирански боеприпаси. Но Иран извърши тази атака предимно с по-бавно движещи се безпилотни самолети, които бяха много по-лесни за прехващане от изтребителите, отколкото балистичните бойни глави, падащи вертикално върху цели в Израел.