• На летището във Виена споменава пред моя приятелка, че книжата са в чантата му, казва Елена Вълчева
• Странен инцидент с джет застига ловеца на фараоните и изчезналите над 1,5 млрд. долара

Преди 30 г. на 28 септември 1994 г. при мистериозни обстоятелства си отива един от последните идеалисти в СДС - бившият вицепремиер в правителството на Филип Димитров и депутат Илко Ескенази. И досега витаят съмнения, че преди да загине с джет, е попаднал на конкретни следи за изнесените тайно от България червени милиони и това е подпечатало края на дните му.

Пред "24 часа" един от най-близките му приятели - Елена Вълчева, разказа, че най-вероятно той е намерил документи, с които да върне заграбеното.

"Илко искаше да се разкрият тези кражби и да се разбере кои са се облагодетелствали - обясни тя. - Знам, че той бе донесъл тези документи в България след някакво пътуване." За тази история тя научава съвсем случайно.

"Той споделя това с моя приятелка, с която се засича на летището във Виена - разказва Елена Вълчева. - Малко след като го погребахме, пътувах до австрийската столица и се видях с нея." Тъй като и двете били покрусени от смъртта на Илко, познатата споделила за скорошната си среща с него.

"Думите му горе-долу били:

"Направих много голямо

разкритие, нося документите"

В този момент той знаково си потупал чантата", разказа Вълчева.

Въпросната дама живеела от години във Виена, тъй като била омъжена за австриец и макар да била далеч от вълненията в България, била впечатлена, че малко след случайната им среща Ескенази загинал.

Самата Елена Вълчева и Илко се сближили покрай създаването на ОХДЦ (Обединен християндемократически център). Той и баща проф. Тодор Вълчев, който бе шеф на БНБ, често обсъждали темата къде са изчезнали червените милиони, защото Ескенази години наред търсел как да ги върне в България. За беда той не само проучвал темата, а и не пропускал да информира парламента докъде е стигнал.

Историята започва през 1993 г., когато 44-годишният Ескенази като депутат от СДС съобщава пред депутатите, че има сигурни данни къде са потънали парите на част от външнотърговските фирми в чужбина и кои са хората, контролиращи тези финансови потоци. Не след дълго той заявява от парламентарната трибуна, че вече е напреднал с разследването и че натрупването на външния дълг след 1985 г. е станало по няколко мафиотски линии, и факти за тях ще разкрие публично. Бил изумен от кошмарната цена, при която са вземани заемите.

"Всяко магаре би постигнало по-добри лихви от договорените 18-19%", казва пред "24 часа" финансистът Кольо Парамов, който като депутат от БСП по това време също проучва къде са парите.

"Знам от баща ми

(проф. Тодор Вълчев),

че през 1990-1991 г. в

сметките на БНБ е

имало 200 млн. долара

- казва Елена Вълчева. - Представете си какво изнасяне на средства е станало преди падането на властта през 1989 г. и след това."

Тъй като славата на Ескенази като ловец на червените милиони расте, той е поканен от журналиста на Би Би Си Сам Джафа да разкаже докъде е стигнал. Причината е, че самият Джафа подготвя разследване и книга за мистериозно загиналия на яхтата си милиардер Робърт Максуел. Самият той бе известен с тесните си връзки с лидерите на социалистическите страни преди 1990 г., което подхранва съмненията, че е осигурявал прикритие на червените милиони на Запад.

"Двамата се срещнаха и впоследствие Джафа му посвети страница от книгата си", спомня си пред "24 часа" братът на Ескенази проф. Аврам Ескенази. Самият Илко имал контакти на високо ниво.

"От Aspen Institute бе поканен на среща с видни политици, държавници", спомни си Аврам Ескенази. Институтът е известен с това, че организира годишни срещи на политици от цял свят със световния бизнеселит, които са с по-либерална визия. Сред тях са бившите държавни секретари на САЩ Мадлин Олбрайт, Кондолиза Райс, Майкъл Блумбърг, Джеф Безос и др.

"Бяха поканили и съпругата му Лидия да замине с него, но тя остана с детето, което бе 3-годишно, а Илко взе голямата ми дъщеря Лили, която бе завършила английската гимназия и бе във възторг от контактите с този елит", обясни още проф. Ескенази.

Дали с това влиятелно общество той е обсъждал въпроси, свързани с разследването му за червените милиони, днес никой не може да каже. Но определено може да се предположи, че присъствието му там би могло да стресира мнозина, забогатели по съмнителен начин след 1989 г.

Причината за тази хипотеза е, че през лятото на 1994 г. Ескенази се среща с депутата от БСП Кольо Парамов и покрай разговора за редукцията на външния дълг споменава, че първостепенна задача вече става издирването на външнотърговските дружества и потъналите милиони в тях.

"Убеден съм, че това му е коствало живота, и в онзи разговор през юли 1994 г. два пъти го предупредих, но Илко бе непреклонен: "Кольо, не е справедливо, не може тези тарикати толкова грубо да крадат и да ограбват възможностите на държавата."

Малко по-късно, след година и половина, Парамов ще стане главен ревизор на БНБ, но още като депутат по нареждане на Луканов работи по същия въпрос. Изчисленията му сочат, че в сметките на 388 външнотърговски дружества има 1 млрд., 533 млн. и 200 хил. долара, като разпоредителите са 705 души, по 1-2 лица от дружество.

"От тях по сметки на държавата са върнати 2 млн. и 50 хил. долара, а останалите

1,531 млрд. са присвоени

от разпоредителите -

външнотърговски дружества,

и от тези 704 души",

разказва Парамов. Той в прав текст предупредил Ескенази, че една от причините за 10 ноември 1989 г. е да не се допусне връщането на тези средства в държавните сметки, но синият депутат бил твърдо решен да възстанови справедливостта.

"Внимавайте, защото само заради това ще получите смъртна присъда - били думите на Парамов. - Ще ви убият. Няма да доживеете да констатирате течовете." Ескенази го изслушал внимателно, след което замислено казал, че подготвя среща в Лондон, която ще даде отговор на въпроса къде са "изтеклите пари".

Братът на Ескенази също не е далеч от тази мисъл. Малко преди смъртта на Илко той отишъл в кабинета му и докато си говорели, пристигнал факс. Илко не споменал нито от кого е, нито откъде е, само отбелязал, че е научил много интересни факти за червените милиони.

Малко преди да замине за Франция по следите на парите, Илко Ескенази се отбил за кратка почивка в родната Варна. На 28 септември времето било учудващо приятно за сезона и той отишъл на плажа в комплекс Ривиера, за да наеме джет. По-късно човекът, който му дава морския мотор, ще заяви, че му е предложил спасителна жилетка и да го върже за машината, но Ескенази отказал.

Той спортувал активно и бил чудесен плувец. Когато влиза на 60-ина метра навътре, нещо се случва. За беда никой от плажа не забелязва какво става. В един момент спасителите виждат, че на джета няма човек, и се отправят натам.

"Обадиха ми се и аз веднага потърсих адмирал Контров - разказа пред "24 часа" тогавашният кмет на Варна Христо Кирчев. - Казах му: "Давай да го търсим",

вдигнаха

хеликоптери, но

за огромно съжаление,

го намериха мъртъв,

никога нямаше

да го открият

с водолази"

Научих страшната новина от Христо Кирчев. Звънна в моя кабинет. По това време бях председател на Народното събрание - спомня си Александър Йорданов. - Секретарката ми каза, че разговорът е спешен. Бях потресен от чутото, но мой ангажимент беше да съобщя за смъртта на Илко в пленарната зала. В интерес на истината - и червените, и сините депутати онемяха. Тишината беше оглушителна, на още първите разговори оставяха усещането за нещо съмнително при удавянето с джета.

Когато научават за смъртта на Ескенази, Елена Вълчева и съпругът веднага хващат самолета за Варна.

"Събрахме се всички приятели и чакахме резултатите от аутопсията, която много се забави - спомня си тя. - Проверявахме какво е било времето, морето - оказа се, че 28 септември е бил топъл, слънчев ден със спокойно, гладко море, не е имало никакви вълни. Години по-късно се срещнахме с човека, от когото Илко винаги вземал джетове. Той бе категоричен, че машината е била чисто нова и че с джет няма как човек да падне, да може да плува и да се удави."

Във въпросния ден, както обикновено, се качил да кара без спасителна жилетка, защото плувал много добре.

Съдебномедицинската

експертиза обаче установява,

че смъртта му не е

насилствена,

че най-вероятно Ескенази е направил рязък завой, образувала се е вълна и е блъснала машината, той си е ударил носа в предпазното стъкло, изпаднал е в безсъзнание и се е удавил.

"Какви вълни, морето е било спокойно, гладко", тъжно се усмихва Елена Вълчева.

Приятелите му до днес не вярват нито на съдебномедицинската експертиза, нито на версията, че е загинал случайно при инцидент.

"Аз съм достатъчно запознат - един човек може да бъде умъртвен по много начини, без да се разбере от какво - разказва Христо Кирчев. - Удар, инфаркт - те се причиняват много лесно, никой не може да докаже, че смъртта не е причинена. Разузнаванията от години работят как през електрониката да изключат различни системи в кораби, автомобили, самолети, превозни средства."

В тази кошмарна ситуация съпругата на Илко Ескенази, за да предпази себе си и 4-годишната си дъщеря, взема единственото правилно решение - предава всичките му документи на Държавния архив. (Днес момичето му е талантлив дизайнер в Лондон - бел. авт.)

"Онези документи, за които е споменал във Виена, са изчезнали, не са оставили следи, тогава нямаше компютри, всичко бе на хартия, така че е било още по-лесно", допуска Елена Вълчева.

Но освен с издирването си на червените милиони Илко

Ескенази е бил неудобен и на

многото фараони и роящите се

пирамиди в онези смутни

времена след 1990 г.

"Някои го обвиняваха, че е бил техен идеолог, а точно той в интервю пред журналиста Стефан Денков за варненски вестник много ясно обясни какъв е механизмът на тези схеми - разказва брат му Аврам Ескенази. - Подробно описа как хората са заблуждавани, че ще печелят, защото винаги има няколко души на върха, които забогатяват и пускат слухове за големи лихви, докато през това време на останалите парите им изчезват."

От тази гледна точка Илко Ескенази е имал твърде много врагове, въоръжени не просто с много пари, а с над 1,5 млрд. долара, които впоследствие тихомълком са внесени в България под формата на различни инвестиции.