• По средна заплата почти сме равни, но минималната у нас е два пъти по-ниска
• Годишното нарастване на доходите в южната ни съседка е 7%, докато ние дърпаме със 17 на сто

Гърците живеят по-зле и от българите. Това твърдение стана много вирулентно в южната ни съседка преди около седмица, когато медиите разпространиха анализ на тамошния Център за планиране и икономически изследвания, написан от анализатора Власис Мисос. 

Според него Гърция вече се нарежда на последно място в ЕС по отношение на средната заплата за начислен работен час, изчислена по обща покупателна способност, като гръцките работници са по-бедни от българите.

“Гърция досега изоставаше от държавите от бившия Източен блок по отношение на покупателната способност, но единственото утешение бе, че България доскоро бе с една стъпка под гърците, но това вече не е така", се казва в анализа, който първо бе публикуван в специализираното икономическо издание “Нафтемборики”, но бързо набра популярност.

Дори премиерът Кириакос Мицотакис се намеси да опровергава твърденията 

“Основната цел на правителството, както и най-добър отговор на скъпотията, е постоянното увеличаване на доходите на гърците. Това  продължава да прави правителството. За да можем, разбира се, да отговорим на някои от митовете, които се разпространяват и които представят Гърция като по-лоша от България. Напомням ви, че България е с минимална работна заплата от 477 евро, докато в Гърция тя е 830 евро. Гърция, е на второ място по ръст на БВП на глава от населението и страна, в която индексът на потреблението, който може би е най-показателен, защото включва всички разходи на домакинствата, непрекъснато се подобрява”, заяви Мицотакис.

Това, че премиерът се е почувствал засегнат от твърдението, е лесно обяснимо - откакто Гърция преживя дълговата криза, в която изпадна през 2009 г. и доходите бяха отрязани като с нож, за първи път сега южната ни съседка има сравнително

дългосрочна програма за повишаване на възнагражденията

Миналата година кабинетът на Мицотакис прие тригодишна рамка за трудовите възнаграждения, като целта е средната заплата да стигне отново 1500 евро, колкото беше преди 2009 г. Това трябва да стане до 2027 г., докогато е сегашният мандат на Мицотакис. 

Но вдигането на средната заплата е трудна задача. В момента средното трудово възнаграждение в южната ни съседка е 1251 евро. За сравнение, изчислена в евро,

в България излиза съвсем близо до гръцкото

- 1163 евро (2276 лв. според данните на НСИ за юни). 

За да достигне средната заплата на гърците 1500 евро до 2027 г., тя трябва да расте с по 6% всяка година, а това се струва прекалено много на икономистите, които смятат, че yвeличeниятa нa доходите тpябвa дa cлeдвaт тeмпoтo нa инфлaцията и на пpoизвoдитeлнocттa.

Такъв ръст на заплатите може да има само в икономика, в която се изливат огромни инвестиции, но те се правят предимно в големи предприятия. А компаниите с над 150 служители в Гърция се броят на пръстите на двете ръце.

Правителството на Мицотакис миналата година гласува и 3-годишна програма за поетапно увеличение на минималната работна заплата. Тя трябва да стигне 950 евро през 2027 г. 

От 1 април тази година влезе в сила поредното ѝ вдигане и тя стигна до споменатите от Мицотакис 830 евро. Надеждите са нейното увеличение да оказва натиск върху работодателите да вдигат възнагражденията, за да се доближи средната заплата до заветните 1500 евро. 

В България обвързахме минималното трудово възнаграждение със средната заплата, но в известен смисъл с обратен знак.  През 2022 г. бе прието правилото минималната работна заплата да се преразглежда всяка година от 1 септември и да се коригира от 1 януари следващата година така, че винаги да бъде 50% от средната заплата. 

В момента тя е 933 лв. (споменатите от Мицотакис 477 евро б.а.). Ако се приложи правилото, трябва да се вземе средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и за първите две на тази. Получава се така, че минималната заплата от 1 януари 2025 г. у нас трябва да стане 1077 лв., т.е. 550 евро. 

По същото време обаче в Гърция ще бъде вече по-висока от сегашните 830 евро, но най-вероятно все още под 900 евро. 

Както се вижда, разликата между минималните възнаграждения в двете държави остава доста по-голяма в полза на гърците, отколкото между средните заплати. И подсказва, че ако някой в южната ни съседка се оплаква, че е по-зле от българите, това определено не са хората на минимална заплата, а по-скоро представителите на средната класа. 

Има обаче още едно обстоятелство –

ръстът на средната заплата в Гърция е доста по-нисък от този в България

през последните години. Към момента у нас средната заплата е с ръст от малко над 17% на годишна база, същият беше и през 2023 г., а и през предходната година. С което пикът на инфлацията през 2022 г. бе напълно преодолян. 

В Гърция годишното нарастване на заплатите е максимум 7%, постигнати наскоро, а през последните години се движеше между 5 и 6% годишно. Ако тези тенденции се запазят, средното заплащане, т.е. реалните заплати в България и Гърция ще се изравнят, а нашите може и да ги задминат леко. 

Да се направи сравнение със заплащането и разходите между България и Гърция, е трудно, защото данъците се различни, а оттам и структурата на бюджета на домакинствата.

Освен това Гърция не е еднородно развита икономически. Богатите туристи всъщност ходят на юг и по островите, а югът определено е доста по-развит, всичко е по-скъпо и хората там определено получават по-високи заплати, отколкото в провинция Македония.  

Освен това средното трудово възнаграждение не е особено показателно за държава, в която почти всеки втори гражданин притежава хотел или дава апартамент под наем, а това е допълнителен доход поне през лятото. Тази собственост там често се управлява от членове на семейството, от самия човек, в краен случай с помощта на наети.

Но на собственика в никакъв случай не му се налага да напусне основната си работа като адвокат, IT специалист, счетоводител или каквото и да било друго. 

Ако в България броят на чуждите туристи достига 5 милиона души годишно, в Гърция дори в най-лошите не пада под 25 милиона души.  Но и там

заплащането в туризма не е особено високо

Средната заплата в момента в този сектор е 2034 евро срещу 761 евро у нас. Но тъй като гръцката статистика дава не само средната заплата в бранша, а и средната за различните позиции в него, се вижда, че сезонните работници в туризма там, които със сигурност са най-ниско квалифицираните, получават средно 868 евро месечно. Най-много получават мениджърите на хотели и ресторанти - по 2232 евро месечно. 

При други професии е точно обратното. Например в България най-високата средна заплата – тази в IT сектора, изчислена в евро в момента е 2673 евро. Според гръцката статистика изобщо няма такъв сектор от икономиката. Средната заплата на компютърен специалист там е 1288 евро. Малко по-висока е на графичните дизайнери – 1450 евро месечно. 

В държавния сектор нещата са сравними. Средната заплата на гръцките учители е 1750 евро. У нас имаме данни за средното заплащане в сектор “Образование”, което към юни е 2416 лева, т.е. 1235 евро. 

Разбира се, освен доходи човек има и разходи. На пръв поглед цените в магазините и заведенията в южната ни съседка са напълно сравними с тези у нас. Това казва и Евростат – през последните няколко години България и Гърция са

плътно една до друга на опашката в ЕС по покупателна способност

на населението. Постоянният ни спътник Румъния се отдалечи доста от нас. 

Ако покупателната способност се измерва като процент от средната за Евросъюза, разликите между двете държави са не повече от 3-4 процентни пункта. През 2022 г. в България имахме с 37% по-ниска покупателна способност от средната за ЕС, а Гърция – с 34% по-ниска. Година по-късно показателят се е подобрил с един процентен пункт и за двете държави, т.е. у нас разликата със средната за ЕС е намаляла до 36%, а в Гърция – до 33%. 

От 1 юли въведоха 6-дневна работна седмица

По правило работната седмица в Гърция е от 40 часа, но работодателите имат право да изискват от служителите си до два часа извънреден неплатен труд на седмица, за които им отпускат после компенсация под формата на свободно време. Но от 1 юли бе въведена 6-дневне работна седмица.

От тази дата много хора в индустрията, търговията и услугите работят толкова, ако работодателят им реши така. За шестия ден се изплащат допълнително 40% над дневната ставка. Туризмът и селското стопанство обаче бяха изключени от новите правила, тъй като за тях 5-дневната работна седмица така или иначе не важеше – там официално се работи по 7 дни в седмицата. 

Официално шестдневната работна седмица се въвежда, защото на гръцкия пазар липсва квалифицирана ръка. По този начин извънредният труд става по-евтин за работодателя и той не е принуден да наема нови служители.  Любопитното е, че в Гърция липсата на кадри върви паралелно с доста висока безработица – за юни тя е 9,9%, докато у нас е под 4% за последните две години. 

Ниското заплащане, ограничените кариерни възможности и дългото работно време принуждават все повече гърци да търсят работа в чужбина. Те отказват да работят  в сферата на туризма, тъй като определят условията там като модерно робство.

На популярни острови като Миконос и Санторини сезонните работници по принцип работят по седем дни в седмицата. В същото време не е изключение да делят стая с още десетина работници. На Миконос поне заплащането е добро, но това не важи за други места. Например на полуостров Халкидики има сериозен недостиг на работна ръка, заради което много хотели и ресторанти отвориха врати със закъснение това лято.

Държавата там може да прибере и половината доход

Фактът, че в Гърция действа прогресивна скала за облагане на доходите, и то доста стръмна, прави нещата много по-различни, а сравненията - трудни. 

По принцип чужденец може да стане данъчен жител на Гърция, ако остане в страната повече от 183 дни в годината.  В такъв случай обаче трябва да е готов да се раздели със съществена част от изкарания там доход. 

С най-ниската ставка - 9% върху годишната данъчна основа, се облагат доходите до 10 хиляди евро годишно. Това към момента ощетява дори онези, които получават минималната заплата. Тя е 830 евро, а месечната заплата при 10 хил. евро годишно прави точно 833 евро месечно. 

Прехвърли ли прага от 10 хиляди евро годишно и ако получава под 20 хиляди евро, данъчните в Гърция прибират вече 22% от данъчната основа, което е доста съществен скок за заплати, които са по-скоро твърде ниски. 20 хиляди евро годишно прави по 1666 месечно - по-високо е от заветните 1500 евро, но все пак не е много. 

Ако годишният доход мине границата от 20 хил. евро годишно, но е под 30 хиляди, данъчното облагане е вече 28%. Това е около 2500 евро месечно. Собственик на къща или голям апартамент, които дава под наем за толкова пари месечно, на практика трябва да се раздели с една трета от прихода си. Неслучайно когато платформата  AirBNB  сключва договори за краткосрочно отдаване под наем за имот в Гърция, има специална клауза, че ще предупреждава собственика при достигане на прихода до определен лимит на годишна база. Когато мине границата за облагане, се задейства друг договор на друго име, за да се спести по-високата ставка. Това разкриват българи, които имат апартаменти в Солун и ги дават под наем, тъй като върху доходът, изкаран в Гърция, се дължат гръцки данъци, независимо че собственикът живее в друга държава. 

Тези хитрини са масови, защото хората в Гърция, които получават сравнително добри за там доходи, т.е. между 30 и 40 хил. годишно, трябва да дадат на държавата вече 36% от заработеното. Например квалифициран специалист с около 3300 евро месечна заплата на практика ще получава чисти само 2112 евро, дори без да се смята, че дължи и осигуровки. 

А за хората с над 40 хиляди евро годишно данъчната ставка е 44%. Това заедно с осигуровките на практика изземва половината от дохода, ако не и повече. Или стигаме до класическото изказване на Маргарет Тачър как да обясниш на дете какво представляват данъците: като му купиш сладолед и веднага след това му вземеш обратното половината от него. (24часа)