Единият остава без баща на 6 г., а другият – без майка на 5 г. Искат разрешението на Ватикана за сватби с католички. Дават права на жените, преживяват преврати

В живота на цар Борис III, от чиято смърт се навършиха 81 г. на 28 август, има няколко съвпадения с подобни случки при сина му Симеон, въпреки че

двамата са общували на живо едва 6 години.

Тогава бащата умира при мистериозни обстоятелства, а малкият престолонаследник става цар.

Едно от първите събития и за двамата е, че са останали рано без един родител. Борис III загубва майка си - княгиня Мария Луиза Бурбон Пармска, едва на 5 години. Тя се е разболяла от туберкулоза и лекарите на онзи етап от развитието на медицината са били безсилни да я спасят.

Тогава с възпитанието на Борис се заема лично цар Фердинанд и несъмнено това оказва влияние. Наследникът на престола се сдобива с мащеха – княгиня Елеонора, чак на 14 години. Тя има прекрасно отношение към децата на съпруга си, но не може да замени майка им, а и те вече са достатъчно големи.

По подобен начин Симеон Сакскобургготски остава сирак без баща на 6 години. Царица Йоана никога повече не се омъжва и синът ѝ не само че няма пастрок след това, но трябва да свикне със света на големите, защото е миропомазан за цар. Управлява проформа чрез регентите си и въпреки това дори протоколните събития, на които му се налага да присъства, не са типични за едно дете.

По-късно, когато искат да се оженят, и Борис III, и Симеон II се сблъскват с една и съща пречка. Те са православни, избраниците им - католички, а и през 1930 г., и през 1962 г. все още двете разновидности на християнската религия не разрешават смесени бракове и им поставят условия.

Римокатолическата църква, която вече е отлъчила Фердинанд

заради това, че е кръстил първородния си син като православен, иска от порасналия Борис писмено да обещае, че децата му с Йоана Савойска ще са католици.

Той изпада в много трудна дилема, защото Търновската конституция го задължава престолонаследникът да е православен. Няма как да угоди и на двете църкви. Борис решава въпроса, като след няколко срещи във Ватикана и с папския нунций у нас - Анджело Ронкали, обещава устно децата му да са католици. Но не го спазва, защото се придържа към българските закони и норми. Дори и по-голямата сестра на Симеон Сакскобургготски - Мария Луиза, е православна.

Същият кардинал през 1962 г. вече е папа Йоан ХХIII и дава благословията си синът на Борис III да се венчае за любимата си Маргарита. Преди да се стигне до хепиенда, е поставено същото изискване - децата му да са католици. Но

бъдещият български премиер се съобразява с Търновската конституция.

Кръщава първите си двама синове в православната вяра, а останалите и княгиня Калина - в католическата.

Симеон има пред себе си не само примера на баща си, но е проучил подробно дали няма и други прецеденти. Неговият консултант е намерил случай от 1938 г. в Япония, където местният епископ поел отговорността за брака между католичка и губернатор шинтоист, без да изисква каквито и да било гаранции.

В годината преди сватбата на Симеон и Маргарита подобен брак е сключен между гръцката принцеса София и испанския крал Хуан Карлос Бурбонски. Той съвпада с Втория ватикански събор, на който католиците и православните се опитват да преодолеят вековната схизма. Така Сакскобургготски уцелва момента на сдобряването на двете църкви и това му помага за брака с доня Маргарита. Разбира се, известният като “българския папа” - Йоан XXIII също дава своята благословия.

Независимо от липсата на контакт в по-съзнателни години между него и баща му, се наблюдава повторение и в политическите им действия. Жените играят важна роля в живота на двамата Кобурги като управленци. Борис III е първият владетел на Третото българско царство, който разрешава на слабия пол да гласува.

Избирателните права на дамите у нас са въведени през 1935 г.

- само една година след Деветнайсетомайския преврат, в който политическите формирования са забранени. Симеон II пък използва регистрацията на Партията на българските жени заедно с Национално движение “Оборище”, когато през 2001 г. съдът не регистрира партията му НДСВ за вота. А в листите и в ключовите места в управлението разчиташе на нежния пол.

За да стане ясно колко напредничаво е действал цар Борис, трябва да споменем, че Франция разрешава на дамите да имат право на глас чак през 1944 г., а Португалия - през 1974 г. Русия пък им се доверява още след революцията през 1917 г., САЩ - през 1919 г.

Силна връзка двамата монарси имат и с военните. Те са произведени в офицерски чин още по рождение, което е типично за престолонаследниците в Европа, които после стават върховни главнокомандващи на страните си. Цар Борис III участва лично по фронтовете на Балканските войни и в Първата световна. Синът му пък не вижда бойни действия със собствените си очи, но следва във Военната академия “Вали Фордж” в САЩ. При Симеон има още две връзки с армията - в неговия мандат като премиер бе подписан договорът за присъединяване на България към НАТО. Освен това кръстникът му е най-възрастният за времето си генерал в пехотата - Данаил Николаев.

При кръщението на бащата и сина обаче има отчетлива разлика.

Борис III първо е бил посветен в католическата вяра, но недоволството на Русия и на българския народ принуждава Фердинанд да помоли императора да покръсти бъдещия цар като православен.

Но преди да се случи това, по традицията на католиците Борис вече е получил няколко имена след първото: Климент (на баба си Клементина) Мария (като майка си) Робърт (дядо му) Пий (папата, кръстник на майка му) Търновски на старата българска столица.

При Симеон всичко това е спестено, защото православната традиция е друга, а той директно е кръстен като източноправославен. Царица Йоана иска да даде на сина си името Борислав, но събралото се множество пред двореца скандирало името Симеон. Но всъщност и той, и баща му са получили имената на едни от най-знаковите български владетели - Борис I Покръстител и Симеон I Велики.

Това не е попречило да им се случат драматични събития - и двамата преживяват преврати. Единият - Деветоюнския и Деветнайсетомайския, а другият - Деветосептемврийския. И докато последният

променя кардинално хода на живота на Симеон, детронизира го,

на неговия родител му се налага да признае властта на военните и Александър Цанков през 1923 г., и на офицерите и Кимон Георгиев през 1934 г.

Според спомени на един от участниците в събитията от 19 май 1934 г. - Петър Хадииванов, имало е даже планове царят и семейството му да бъдат избити, ако се противопоставят на случващото се. Била е подготвена група от Вътрешната македонска революционна организация, която да влезе безпрепятствено в двореца с помощта на офицерите от Военния съюз, охраняващи входовете. Решението е отменено в последния момент. Кимон Георгиев също говори за вариант за принудителна абдикация на царя, ако не се съгласи с исканията им.

Но в онзи момент Борис III оцелява. Както и синът му след 9 септември 1944 г., но само защото е малолетен.

За сметка на това Българската комунистическа партия организира референдум и обявява страната за република, като изгонва малкия Симеон, майка му и сестра му извън страната. Така той започва своето изгнание - нещо, което баща му не е преживял.

Има още една сюжетна линия, която по някакъв начин обединява живота на Борис и Симеон –

Рила и Рилският манастир играят важна роля и за двамата.

Бащата използва името Рилски, когато иска да пътува инкогнито, а синът му се представя за кадет Рилски в академията в САЩ.

В Рила е дворецът "Царска Бистрица", в който и двамата обичат да отсядат. Там са хилядите декари гори, за които все още текат дела дали са държавни, или са лична собственост на българските монарси.

Обичат да се качват на първенеца на Балканите – връх Мусала, от планинската вила.

А това, което е различно, са слуховете за ергенските им любови – докато за единия има поне приказки, за другия не се говори нищо освен за жена му. През 1911 г. в. "Вашингтон пост" съобщава за бъдещо сватосване между тогавашния княз Борис Търновски и дъщерята на неговия кръстник император Николай II - великата руска княгиня Олга. Това така и не се случва.

На следващата година същият журналист пише за уговорка за брак между българския престолонаследник и румънската принцеса Елисавета. Може би повод за тази статия е станало посещение на нейната леля и съименничка - кралица Елисавета, на гости в София на царица Елеонора през 1911 г. 10 години по-късно младата румънка се омъжва за гръцкия престолонаследник принц Георгиус.

За Симеон Сакскобургготски историята мълчи дали е бил влюбен и дали са го спрягали да се жени по династическата традиция за някоя европейска принцеса. Всичко, което е известно, е за любовта му с доня Маргарита, с която животът го разделя няколко пъти, преди да се сгодят и да прекарат вече 62 г. заедно.

Първо той заминава да учи във военната академия "Вали Фордж" в САЩ. Тя пристига на гости на приятелка и Симеон я кани на бал. Междувременно обаче

доня Маргарита заминава за Япония и срещата не се осъществява.

Виждат се на следващата година в Мадрид. Двамата се женят в Швейцария по три обичая - католически, православен и граждански брак.

Ако БКП не беше изгонила царското семейство от България, едва ли сватбата щеше да е толкова бляскава.

Но Симеон е в изгнание – нещо, което не се е случило с баща му, като говорим за общи и различни епизоди в живота им.

За сметка на това обаче дядо му Фердинанд е бил принуден да напусне страната ни подобно на своя внук. А пък носителят на династическите права носи името на последния пълнолетен български цар Борис. Което загатва, че съвпаденията в живота на мъжете във фамилията може би няма да прекъснат дотук.