Законът на Мърфи връхлетя ветераните Бъч Уилмор и Суни Уилямс, още при старта на мисията НАСА им свали куфарите с личния багаж, за да изпрати на МКС помпа за рециклиране на урината

Американската космическа агенция НАСА съобщи, че двамата астронавти, чиято мисия с кораба Starliner започна през юни ще се върнат през чак през февруари 2025 г. с планиран полет към Земята, осигурен от компанията на Илон Мъск SpaceX. Причината е, че няма увереност, че корабът на Boeing е напълно безопасен, както уверяват от компанията-производител основно на самолети.

В потвърждение, че не всичко е наред с авариралото превозно средство, бяха и странните звуци, които Starliner издава вече няколко дни. Те наподобяват нещо подобно на импулси от сонар и астронавтът Бъч Уилмор включи високоговорител, за да могат в централата Хюстън да ги чуят.

"Странен шум", констатира той. Часове наред вървяха всякакви спекулации в мрежата - от предстоящ космически апокалипсис до "космически призраци". Малко по-късно от НАСА уточниха, че шумът се получава в резултат на акустиката между кораба и Международната космическа станция.

Независимо от това и заради всички перипетии около злополучния кораб тези дни в централата на НАСА взеха решение да върнат на 7 септември Starliner без човешки екипаж и да не рискуват живота на Суни и Бъч, само за да спасят имиджа на Boeing.

Астронавтите Бъч Уилмор и Суни Уилямс се оказаха топкаръците, изтеглили късата клечка да летят с Boeing Starliner. 58-годишната дама и 3 години по-възрастният й колега едва ли са подозирали, че вместо мисията им да продължи една седмица, както бе планирано, тя ще се проточи 9 месеца - до февруари 2025 г. Двамата със сигурност нямат време да скучаят на Международната космическа станция, защото НАСА веднага ги ангажира с различни експерименти.

Един от тях е как най-ефективно могат да се поливат растения в безтегловна среда. Двамата се редуват да следят и записват как корените на различни растения абсорбират водата в условия на микрогравитация.

Освен това тандемът веднага бе интегриран в руско-американския екипаж на МКС и заедно с ежедневната поддръжка на станцията усилено поправят авариралия Starliner. Извън тази забавна част на борда Бъч и Суни със сигурност още дълго тайничко ще се питат защо точно на тях им се случи всичко това. От друга страна, те са имали едно наум, защото мисията им бе формулирана точно така – тест end-to-end, или от край до край. Тоест ще стоят толкова, колкото е необходимо, за да се проверят всички плюсове и минуси на машината.

Макар че Starliner се справи прилично с изпитанията без екипаж, на 5 юни, още преди да излетят от Кейп Канаверал, инженерите регистрираха непонятни течове на хелий. След кратка суматоха по този повод бе даден старт. Логиката зад това странно решение е следната – в една мисия хиляди неща могат да се объркат по всяко време и ако всичко трябва да бъде перфектно, тя вероятно никога няма да се осъществи. Затова в индустрията са приели, че има рискове, които са пренебрежимо малки и се приемат за нормални. Освен това хелият не е реактивен газ, тоест няколкото теча не би трябвало да създадат проблем с ракетното гориво. Но в Космоса разликата между теория и практика е огромна. След изстрелването на ракетата ситуацията внезапно се усложни. Броят на течовете започна да расте, а на следващия ден – 6 юни, когато капсулата трябваше да се скачи с МКС, тласкащите устройства неочаквано се изключиха. Това буквално изправи косите на инженерите на НАСА и Boeing, които прозряха, че от този момент нататък провалът е програмиран. След което дойде най-трудната част – да предупредят обществеността и опитните космически вълци Бъч и Суни, че няма как да се върнат обратно след седем дни.

Причината бе, че при завръщането те най-вероятно няма да могат да коригират ориентацията на кораба или орбиталните параметри, което при най-лошия сценарий може да доведе до силно прегряване, което да убие астронавтите на борда. Според учените това е малко вероятно да се случи, но все пак би могло да създаде сериозен риск за Бъч и Суни. Освен това допреди няколко месеца се смяташе, че така инженерите никога няма да разберат какво точно се е объркало и защо тези дефекти не са се проявили при тестовете, проведени без екипаж.

С други думи, в тази хипотетична ситуация, ако двамата астронавти бяха върнати на Земята, Starliner щеше да изхвърли сервизния си модул при навлизането в атмосферата, докато лети към сушата на Земята. Тъй като той не е пригоден за приводняване в океана, както капсулите SpaceX Dragon, частта от космическия кораб с най-важната информация за дефектите ще изгори. Тогава за инженерите и учените ще е много трудно и дори невъзможно да разберат какво се е объркало и как в бъдеще да коригират недостатъците.

Доскоро НАСА също не искаше астронавтите да се върнат, докато не се разберат причините за аварията. Нещо повече, Агенцията не е склонна да се откаже от проекта си с Boeing, защото не иска да е изцяло зависима от Илон Мъск, който може да се превърне в опасен космически монополист, ако няма конкуренция. НАСА вече бе в тази роля, когато за всеки полет до МКС плащаше на руснаците по 86 млн. долара. През 2010 г. обаче й дойде до гуша от тези цени и сключи едновременно договори с Илон Мъск и с Boeing като част от програмата си за търговски полети и „космически таксита".

В името на тази визионерска цел НАСА развърза кесията и финансира SpaceX и Boeing с по около 4 млрд. долара.

За разлика от Мъск, който след много провали се утвърди като безспорен лидер в този сектор, със Starliner нещата не потръгнаха. Той трябваше да е готов до 2017 г., но след неуспешен опит през 2019 г. безпилотният полет се отложи за 2022 г. През това време Мъск записа в сметката си успешна мисия с екипаж на капсулата Dragon и реално от 2020 г. никой не може да го спре – той поема лъвския пай от всички поръчки от Западния свят и неслучайно наричат апаратите му космически таксита – с пет пилотирани мисии до МКС и 30 товарни.

С Boeing ситуацията се разви по различен начин. Макар утвърден и дългогодишен партньор на НАСА в областта на космическите совалки, този път компанията стъпи накриво. Дали това е свързано с неимоверния стрес, свързан със зачестилите инциденти със самолетите й, включително падаща врата по време на полет, или просто нещо куца в космическото й звено, трудно може да се каже.

За беда това невъобразимо лошо стечение на обстоятелствата разби всички планове на Бъч и Суни да се върнат на Земята. До август се лансираше тезата, че те могат евентуално да се върнат с апарат на Илон Мъск, но по ред причини тази възможност пропадна. А и това щеше да е истински шамар за конкурентите му от Boeing, както и за НАСА. Едните в очите на обществеността дълго ще са обект на подигравки, а космическата агенция ще бъде обвинена, че не упражнява достатъчен надзор и пилее парите на данъкоплатците.

В този сложен визионерско-търговски-имиджов микс за минимум 4,2 млрд. попаднаха двамата стоици Бъч и Суни. А те наистина са такива, защото точно преди да излетят, НАСА извади някои от куфарите им от космическия кораб на Boeing, защото МКС имаше спешна нужда от нова помпа за системата, която да рециклира урината. Така личните им вещи трябваше да се изхвърлят и двамата тръгнаха буквално с екзистенцминимума за 7 дни. Мисията обаче се проточи неочаквано дълго.

През това време двамата със сигурност стискат зъби, защото, както е известно, на МКС не може да се пере. Мнозина казват, че това вероятно е най-малкият им проблем, и това скоро се потвърди. На 26 юни руският спътник за наблюдение на Земята Resurs-P1 се разби на стотина парчета в близост до МКС и от Земята биха тревога астронавтите да се приютят на Starliner в случай че станцията бъде ударена от някоя отломка.

Включително да са в готовност да отпътуват, ако положението стане критично. Малко по-късно, когато бе изчислена траекторията на останките, от центъра си отдъхнаха и разрешиха на екипажа да се върне на борда на Международната космическа станция.

Оттогава досега Бъч и Суни успяха да възстановят 4 от излезлите от строя 5 бустера, но им предстои още работа, докато получат разрешение да се върнат на Земята. В цялата тази критична ситуация двамата сякаш са най-позитивните хора и непрекъснато дават кураж на всички останали. „Прекарваме си страхотно тук на МКС - казаха усмихнати те по време на първата си телеконференция. - Хубаво е чувството да се рееш наоколо."

Една напълно нормална реакция за опитни ветерани, които доказаха, че НАСА неслучайно ги е избрала. Бъч Уилмор е пилот на военен изтребител, прекарал 6 месеца в Космоса през 2009 г. и 2014 г. Той е женен и има две дъщери, които трудно могат да го видят без обичайната усмивка на лицето. За разлика от него колежката му Суни Уилямс е с два пъти по-голям стаж. Тя не само е първата жена, пилотирала нов орбитален космически кораб, но е прекарала в безтегловност близо година с две експедиции през 2006 и 2012 г. Освен това малцина могат да допуснат, че тази дружелюбна и достолепна дама е пенсиониран капитан от Военноморските сили на САЩ. Тя е омъжена и искрено се гордее, че основното училище в Масачусетс носи нейното име.

Ден след ден двамата работеха и чистеха на МКС рамо до рамо с американските и руските астронавти, предизвиквайки възхищението на целия свят. И изглежда никога не забравят, че една ситуация винаги може да е много по-лоша. Както стана с колегата им Франк Рубио. Той ще остане в историята с полета си на борда на Союз МS-22 на 21 юни заедно с двама руски космонавти. Мисията му бе планирана да продължи 6 месеца, тоест той трябваше да се върне в началото на 2023 г. Повреда в космическия кораб обаче неочаквано удължи престоя му до 27 септември 2023 г. По този начин той разби предишния рекорд за най-дълъг престой със своите 371 дни в Космоса.

Изводът от тези истории е, че усложнения горе винаги може да се получат, но и винаги ще има герои, които ще ни вдъхновяват с хладнокръвието и оптимизма си.