Преди 6 и половина години европейският шампион и бронзов медалист от олимпиадата в Атина Борис Георгиев сваля фланелката на аматьор и се качва на професионалния ринг.
Оттогава израсналият във "Факултета" Борис става Боби Джордж, с успех печели профи мачове на ринга в Англия.

Сега обаче съдбата му може отново да се усмихне, ако в следващите месеци излезе официалното решение на АИБА на ринга на олимпиадите да бъдат допускани и професионалисти.

"Казвам ти - искам златен медал от Рио и ще го имам!", категоричен е Боби, който тренира по два пъти на ден в боксовата зала на "Славия", следейки внимателно какво е дереджето в двете най-близки за него категории - до 60 и 64 кг.
"Ако сваля килограмите на 60, просто няма кой, казвам ти - няма кой, аз ще съм шампион.

Сто процента ставам шампион - категоричен е Борето
Той точно е поставил на кантара момчетата в категорията и смята, че те са млади, неопитни и без каквото и да е разнообразие на техническия арсенал.
"А за Рио… Твърдо съм сигурен, че върнат ли ми правата - просто тези в категорията не ги гледам. Те бият един ляв прав, което не стига. И толкова. А аз зная кога да удрям така и винаги да е в брадата. Трябва да имаш този усет, да знаеш кога и точно как да го направиш."

Но сам си знае колко е тежко да се пазят килограмите за една категория в продължение на 3-4 години.

До момента от боевете на Острова Боби Джордж има седем мача и 7 победи. Дали ще се качи за осмата си среща, сега зависи от решението за игрите в Рио след три години.
"Но аз там (в Англия - бел. ред.) съм си и треньор, имам своите "студенти" - уточнява боксьорът. - Те са юноши старша и младша възраст, двама шампиони съм направил.

Представи си - отива един българин в Англия и там му оценяват качествата като треньор. Сигурен съм, че не го знаеш, но в Англия боксът е много различен: вдигат ръцете и тръгват да се бият, нямат тази техника, нямат чувството в боя да мислят защо трябва да направят това, а не онова. Непрекъснато да мислиш за противника какво ще направи…"
Към Острова отлита, без да знае дума английски. Дори не носи и българо-английски разговорник. Но пък разчита на себе си и единствената му цел е
да се добере до най-близката боксова зала

Там и без преводач ще разберат езика на Боби, който до съвършенство владее красотата на боксовата игра. В родината на този спорт това няма начин веднага да не бъде оценено.

Пет години по-късно Боби Джордж дава интервютата си на английски и няма никакъв проблем с езика и общуването.

Израснал в най-голямото ромско гето у нас, Борис Георгиев - той особено се гордее, че има същото име и фамилия както тези на първия български олимпийски медалист - влиза в бокса буквално бос и гол. Няма екип, няма ръкавици, няма каска. Дори в началото от родния "Славия" му опрощават клубната такса.

И досега той е категоричен, че ромите са създадени за този спорт.
"Най-голямата ми мечта е да помогна на младите, да ги вкарвам в залата и да тренират, да научат бокса, да са по-грамотни, по-цивилизовани и аз съм сигурен - тези деца са готови шампиони. Вярвам в тях. Абсолютно", безусловно обяснява тезата си Боби Джордж.

В бокса Борето се оказва истинско дете-чудо, което на 18 години вече е притежател на най-престижния трофей - "Странджа", на ринга в Атина печели бронзов медал, въпреки счупената ръка. Девет години по-късно той има свой клас в Лутън, а след училище децата идват в залата, за да го гледат.

"Така се роди идеята да имам свой клас", допълва Борето. За качествата му в Лутън бързо тръгва приказката и много скоро негов ученик става Роджър Грейси, боец от ММА, който обаче търси помощта на българина, за да подобри боксовата си "секция" в подготовката.

"Грейси, който е много силен в жиу жицуто, ми плащаше

по 150 паунда
на тренировка,

защото нали в ММА трябва да можеш с всички бойни изкуства да си добър. Но по принцип искам да си играя в България - уточнява боксьорът. - Тук са ми децата, семейството. Независимо че Англия ми е като втори дом, не бих я заменил за България. Милея си за България. Много хора правят това - оставят всичко и търсят по-добър живот навън. Но там е много тежко. От България обаче няма по-хубаво. Как един български спортист може да се адаптира в страна като Англия?

"Бързо те оценяват. Особено ако си талантлив, винаги ще ти помогнат - ще ти дадат къща, кола, ще подпишеш договор. Но трябва да работиш много. Аз карах един "Форд Фокус", който ми купи строителната фирма "Флат Плейс", която е моят личен спонсор."