• Температури с около 3 до 6 градуса повече у нас до края на века. Продължителните горещи вълни – между 14 и 70 дни над сегашните, дъждовете – с до 20% по-малко, ветрове от 50 км/ч ще са обичайни
• Най-облагодетелствани ще са градовете на морето, а зоните в Родопите и Странджа - Сакар с преходен към средиземноморски климат ще се увеличат

Температурите до края на века ще се повишат с 4 до 6 градуса в различните райони на България, екстремните явления ще се увеличат, макар и да не се стигне до пустинни бури.

Зоните с преходно-средиземноморски климат ще са все повече, а валежите ще намалеят с до 15%. Това коментира пред “24 часа - 168 истории” доц. Лилия Бочева, директор на департамента по метеорология в Националния институт по метеорология и хидрология.

Продължителните периоди с горещини над 32 - 34 градуса ще са до 60 дни.

Тази година вече преживяваме подобно лято, въпреки че според прогнозите трябваше да е в бъдещето. До 75 г. жегите за някои райони ще са с 14 дни повече в сравнение със сега, но за други е вероятно да стигнат и до 70 дни. Това показват модели за развитието, като се правят различни сценарии – оптимистичен, реалистичен и песимистичен. За сравнение само през юли станахме свидетели на 18 дни гореща вълна.

Лятото ще стане още по-непоносимо, защото тогава ще има най-съществено увеличение на температурите - с около 6 градуса почти за цяла България, ако се реализира най-тежкият вариант. Броят на тропическите нощи (с температури над 20 градуса по Целзий) ще се увеличава, а броят на мразовитите дни през зимата (под нулата дори в 14 ч. на обяд) - ще намалява.

В свое изследване доц. Бочева цитира последните модели за промени в климата за по-близкото бъдеще - до 2050 г., и за по-далечното - до 2100 г. До 25 години най-значимо ще е затоплянето в планинските райони. Общо за страната средната температура ще се увеличи с 1 градус при реалистичния и до 3 градуса (в някои райони) при песимистичния сценарий. Във втория период (до 75 г.) се очакват отклонения от градусите с 4 (при реалистичния сценарий) до 6 - при песимистичния.

С днешна дата по-тежкият изглежда много възможен, като се има предвид, че през юни София е преживяла температури от 3,6 градуса над нормата, а Русе – 4,6, през юли – съответно 3 и 3,9.

Също значителна разлика над установените градуси се забелязва в Пловдив, Враца и Кюстендил, а

най-слабо затоплянето се е усетило във Видин.

Но според специалистите случващото се в една година не може да бъде база да се правят изводи за тенденция, а трябва да минат поне 30, за да се установи дали има ново нормално.

При всички положения най-облагодетелствано в бъдеще ще е крайбрежието на Черно море, където температурите нарастват по-слабо заради влиянието на водния басейн. Това показват моделите на Националния институт по метеорология и хидрология. В дългосрочен план се очаква сериозно увеличение на градусите в Средна и Западна България.

Въпреки съществените промени

няма как да се превърнем в страна със средиземноморски климат, 

става ясно още от думите на доц. Бочева. Според нея ще се разширят зоните с преходен. Някъде вече този процес е започнал – най-осезаемо в Източните Родопи, но и по Черноморското крайбрежие и в района на Странджа - Сакар. Стара планина ще продължи да бъде климатична граница, макар че през последните 60 г. разликите от двете й страни се поизравняват.

Доц. Бочева казва още, че не сме твърде наясно с много процеси, които ще се развиват през следващите десетилетия.

Що се отнася до дъждовете, повечето модели показват намаление за България с до 10 - 15% до края на века. Песимистичният сценарий вещае, че на места даже ще е близо 20%, но според климатолога това може да се видоизмени в следващите години.

“Валежите са много променлива величина

и тенденцията не е ясно изразена. Например през последните 25 години сме преживели и най-сухата, и най-влажната година, откакто се правят климатични измервания - съответно през 2000 и 2014 г.”, добави метеорологът. Както виждаме, за кратко време сме наблюдавали много различни валежни сезони. Няма значителни изменения в една посока, но това не означава, че на годишна база няма промяна. През юни например дъждовете са между 4 и 80% от нормата. Над нея са градове като Самоков (188%) и Хасково (154%), отчитат от НИМХ. През юли пък в Западна и Северна централна България, както и в районите около Черно море те са между 1 и 50% от приетото за нормално. В Рило-Родопската област, Южна централна и Североизточна България са между 50 и 150%.

Вярно е, че реалното усещане на хората е за по-дълги периоди на суша, но статистиката показва, че летните валежи намаляват, а есенните пък се увеличават. През останалите сезони е различно в отделните части на страната.

Най-силно липсата на дъжд ще се усети в Източна България според песимистичния сценарий. Разбира се - през лятото. При реалистичния вариант няма съществена промяна през зимата и пролетта, като дори има райони, в които влагата ще нараства, като например крайбрежието на Черно море.

Истината е, че

България не изпитва такова драстично намаление на дъждовете като Испания, Португалия и Гърция

Напоследък те търпят по-негативни последици от нас. Миналата година в страните от Пиренейския полуостров имаше опустошителни пожари, а на юг от нас беше най-унищожителното подобно бедствие в Европейския съюз – поразени бяха 960 000 декара. През 2023 г. опожарените площи в ЕС са повече от всички в периода от 2006 до 2023 г., взети заедно.

“И докато по Средиземноморието огънят се извива спонтанно заради температурите, у нас тази година се сещам само за един, предизвикан от мълния – припомня доц. Бочева. - Всички останали са от неугасени фасове, запалени стърнища - общо взето, от човешка небрежност. У нас пожароопасните райони са Странджа - Сакар, където растителността е ниска (както беше в с. Воден, Ямболско – б.р.), а температурите – високи; Източните Родопи, части от Тракийската низина - Пловдивско и Пазарджишко.”

Независимо от това тенденцията за все повече екстремни явления в Южна Европа и в частност в България е налице според анализите на климатолозите.

Изследване на “Конрад Аденауер” и Световния фонд за природата показва, че към 2100 г. вероятно всяка година ще сме свидетели на ужасяващи летни суши, а катастрофалните наводнения, които сега са веднъж на 50 г., може да станат между 2 и 4 пъти по-чести. Тоест в най-лошия случай по едно на 12,5 години, а в най-добрия - на 25 години.

Това ще се отрази върху посевите. При максимални температури над 32 - 34 градуса в различните райони на страната добивите ще намалеят. Ще е необходимо по-сериозно напояване, защото ще губят вода. А всичко това може да доведе до недостиг на храна и глад.

Още по-тежки ще са последствията след 2051 г. Някъде почвата ще деградира, ще настъпи начало на “опустиняване” (фактическата ѝ смърт). Сушата в някои райони ще е по-продължителна и тежка заради по-малкото количество валежи и по-голямото изпарение.

В същото време интензивните валежи ще се увеличат значително.

До 2050 г. в планинските райони дъждове от 15 мм за 6 часа ще са много повече,

докато в Източна България те ще намаляват, смята доц. Бочева.

Екстремните валежи по Черноморието до 2050 г. ще са с 20 - 30 повече, а след това – до края на века – с 30 - 40 случая повече. В планинските части те обаче ще намаляват през пролетта и лятото с 10 - 20 на 30 години.

Това ще доведе до наводнения около реките Огоста, Искър, Вит, Осъм, Струма, Места, Марица и Арда. Крайбрежните и планинските райони са заплашени от най-сериозни промени в броя на случаите на екстремни дъждове - между 20 и 60 случая на година.

В планинските райони екстремните валежи намаляват през пролетта и лятото с 10 - 20 случая за 30 години.

Няма да се разминем и с все по-бурен вятър. Предвижда се той да е особено неприятен в Северна и Югозападна България, както и в крайбрежните райони. Скорост от 14 метра в секунда (50 км в час) ще е често срещано явление. Заплашени са Дунавската равнина, Добруджа, Горнотракийската низина и Черноморието, както и южните части на Рила и Пирин. При песимистичния сценарий бурният вятър ще се увеличи значително в северозападните райони, Черноморието и Централна и Южна България.

Всичко това може да бъде и различно, защото става дума за след много дълго време. Ако трябва да направим сравнение с прогнозираното преди 25 години за днешния период, тогава са смятали, че температурата у нас ще се повиши, което се е случило.

Но по другия показател – дъждовете, очакванията не са се сбъднали.

Предполагали са, че ще намалеят. “Когато правехме нормата за последния оценъчен доклад – за периода от 1991 до 2020 г., стана ясно, че всъщност валежите са се увеличили. Тоест моделът не се е реализирал”, допълни доц. Бочева.

Последните години се създават все по-модерни модели, които отчитат повече характеристики на климата и биха могли да бъдат основа да се предприемат мерки, за да сме подготвени за измененията му.