Неговият апел към САЩ бе за спазване на човешките права и религиозни свободи на украинските граждани, които са към църква, която е част от Руската православна, казва богословът 

Москва е в идеологическо противоборство със Запада, но когато е в техен интерес тези институции да гарантират спазване на права, се обръщат към тях

- Доц. Нушев, вие сте богослов и преподавател по богословие, можете ли да кажете как да тълкуваме обръщението на българския патриарх Даниил към американския посланик Кенет Мертен САЩ да се застъпят в полза на Украинската православна църква (Московска патриаршия)?

- Тази тема в дискусията между българския патриарх и американския посланик аз не я тълкувам като призив за намеса и натиск от страна САЩ към суверенното право на украинската държава да приема свое законодателство. По-скоро като един апел за спазване на човешките права и религиозни свободи на тези украински граждани, които принадлежат към църква, която е част от Руската православна църква на територията на Украйна. Своеобразен призив да се спазват международно признати норми и стандарти за религиозни права и свободи, да не се прилагат дискриминационни и репресивни мерки в процеса на прилагането на този нов Закон за духовна независимост и недопускане на външна намеса в религиозните дела.

От друга страна, би могло да се тълкува като определено лобиране или застъпничество, тъй като Държавният департамент на САЩ е една от тези международни демократични институции, споменати от патриарха. И тъй като американската дипломация е много чувствителна по тези теми, тя със своя инструментариум може да направи мониторинг на тези процеси в Украйна. По принцип те следят дали се спазват религиозните права и свободи в различни държави и правят обзорен годишен доклад. Лично аз в такава насока тълкувам срещата между патриарха и посланик Мертен, тъй като от нея става ясно, че са обсъждали религиозните свободи в различни региони, а Държавният департамент на САЩ следи тези процеси в глобален мащаб. От тази гледна точка патриархът се опитва да насочи вниманието на американската дипломация, че би било добре да следи със своя инструментариум за мониторинг дали се спазват правата на онези украински граждани, принадлежащи към Украинската православна църква (Московска патриаршия). Включително да не им се отнема собственост, имоти, да не се ограничават правата им и спрямо тях да не се предприемат репресивни мерки.

- Интересно е как Москва и Кремъл биха изтълкували жеста на нашия патриарх пред американския посланик?

- Москва и Кремъл най-вероятно биха изтълкували тази среща като застъпничество на българския патриарх, като подкрепа за външната политика на Русия и като някакво лобиране пред американската външна политика Държавният департамент да окаже натиск върху Украйна да не се закрива Украинската православна църква. С други думи, външната политика на Русия би сметнала това за проява на един вид героизъм от страна на нашия патриарх, защото знаем, че много често руската пропаганда се опитва да представи ситуацията в Украйна в антиамерикански дух. Както и че всичко, което се случва с руската православна църква там, се прави под натиска на външната политика на САЩ и затова българският патриарх апелира към нея да се ангажира и със спазването на човешките и религиозните права. Включително и по отношение на новия закон в Украйна. Разбира се, много от поддръжниците на патриарха, които клонят към тази проруска политика, също ще са ентусиазирани и биха я изтълкували като позиция срещу украинския закон и прилагането му, а не като позиция за защита на човешки права на една религиозна общност. Доколкото аз съм наясно, законодателите в Киев си дават сметка, че в период от 9 месеца трябва да се гарантира, че религиозните общности не се намират под външна зависимост, тъй като тези принципи са съобразени както с вътрешното законодателство, така и с международните стандарти за недопускане на репресии и ограничаване на човешки права.

- Как във Вселенската патриаршия би се изтълкувал този ход на нашия патриарх?

- Ако преди интронизирането на българския патриарх той изказваше критики към Вселенския за неговия томос за създаването на новата църковна структура в Украйна, то след интронизацията и след като Вартоломей го поздрави и призова новия патриарх Даниил да бъде миротворец и да съдейства за мира и съгласието между поместните църкви, виждаме, че в риториката на нашия патриарх вече отсъства по-крайното визиране на Православната църква в Украйна като разколническа. Преди интронизацията именно това бе позицията му срещу цариградския патриарх, че е създал разкол. Вече като патриарх българският предстоятел Даниил има по-балансирани послания по темата и макар че не се изказва директно в подкрепа на независимата православна църква на Украйна, нейният митрополит Епифаний също го поздрави. Нещо повече, той дойде в София за погребението на патриарх Неофит и изпрати послание, с което поздрави патриарх Даниил за избора и интронизацията и в него спомена, че очаква той „да издигне своя глас в полза на помирението, на мира и за възстановяването на единството и общението".

От тази гледна точка смятам, че позицията на патриарха ни пред американския посланик би се изтълкувала от Вселенската патриаршия като опит за защита на човешки права и свободи на украински граждани, а не толкова като лобиране срещу прилагането на закона или някаква намеса във вътрешните работи на Украйна.

- Водачът на независимата църква на Украйна митрополит Епифаний обиден ли бе от нещо, че не присъства на интронизацията на патриарх Даниил?

- Всъщност тръгна си Вартоломей, който не остана за първата литургия, а Епифаний не дойде на интронизацията, защото нямаше покана. Самият Епифаний предлага преговори за обединение със структурата на митрополит Онуфрий (Московска патриаршия), която предстои да бъде ограничена в този си вид от новия закон. Идеята му е да започнат преговори за обединение, за да има в бъдеще една украинска канонична православна църква.

- Позицията на патриарх Даниил би ли засегнала отношенията на нашата църква с официално признатата църква на Украйна?

- Ако Българската православна църква (БПЦ) покаже склонност да бъде помирител - посредник в тези процеси за преодоляване на разделенията, без да заема едностранчива позиция в подкрепа на някоя от страните, това няма да се отрази на добрите отношения. Но ако нашата официална позиция започне да възпроизвежда едностранно само руската гледна точка или тази на Кремъл, това ще покаже, че БПЦ не отстоява безпристрастна позиция на миротворец, не съдейства за преодоляване на разделенията. А именно това очаква митрополит Епифаний – че нашата църква ще помогне в процеса за преодоляване на тези спорове. В тази сложна ситуация най-важно е БПЦ да изрази своята позиция срещу войната и да не се допусне смесване на въпросите за военния конфликт и за каноничния статут на украинската църква. Ако тя отстоява миротворството, може да придобие авторитетна позиция, даваща възможност да се изказва и по вътрешноцърковни въпроси на украинската църква, да призовава за диалог и преодоляване на споровете. В противен случай нашата позиция, която често се асоциира като гравитираща по-скоро към кремълската, може да се възприеме от част от украинските вярващи като едностранна подкрепа на БПЦ за московската църква, а това ще отдалечи нашата от украинските православни християни, които се борят за независимост.

Ако си спомняте, преди избора за патриарх пловдивският митрополит Николай и други митрополити в Цариград участваха в едно служение с представители на независимата украинска православна църква и започнаха спорове. Московската патриаршия дори излезе с решение, че повече не иска да служи с пловдивския митрополит Николай. С други думи, ето как тези спорове рефлектират в междуцърковните отношения и трябва внимателно да се подхожда, за да не се задълбочават и да не се пренасят конфликти в нашата църковна среда. Тоест най-добре е да се стремим да съдействаме за изглаждане на конфликтите и споровете в духа на Христовото миротворство.

- Как гледате на някои критики срещу патриарха, че допуска смесване на властите – църковната моли изпълнителната в лицето на американския посланик държавата САЩ да се намеси в делата на суверенна държава като Украйна?

- Не бих го тълкувал така, защото изпълнителната власт са нашите вътрешни власти. Ако патриархът се опита да каже на нашия посланик в Киев да приеме неговата позиция – тогава би било намеса, но американският посланик представлява друга държава, а патриархът апелира да се спазват международно установени норми и стандарти за религиозни свободи, тъй като има институции като Държавния департамент, които са гарант за тези права. В момента наблюдаваме своеобразен парадокс - руската църква едновременно отрича западните демократични институции, спори с техните ценности и стандарти, а сега иска именно те да приложат същите демократични стандарти спрямо църквата в Украйна и вярващите, които са под тяхната юрисдикция. От една страна, са в идеологическо противоборство със Запада, но когато е в техен интерес точно тези институции да бъдат активни и да гарантират спазване на човешки права и свободи, се обръщат към тях. Лично за мен това е странно. Разбира се, Държавният департамент има отношение към този процес, но по-скоро европейските институции трябва да са обект на такова сезиране, защото Украйна е кандидат-член за ЕС и затова логиката е чрез институции на Съюза да се гарантира спазването на законните права и свободи там.

- Известно ли Ви е дали има други православни църкви, които са отправили подобни молби към Америка?

- Има някои изказвания от страна на грузинската и антиохийската църква в подкрепа на Украинската православна църква, която има риск да бъде поставена извън закона, ако не си промени устава и не се разграничи от Московската, но дали други духовни лидери са се обърнали към американската политика, не е известно. Един сходен казус има с Естонската православна църква, която, докато се приемаше този закон, също премахна от своя устав тези текстове, които показваха зависимост от Руската православна църква. Причината е, че в Естония съществуваше същият проблем с две православни структури. Едната е независима, а другата е като филиал на Руската. Затова там този процес по промяна на устава и освобождаване от тази административна зависимост от Московската го доведоха докрай. Никъде не пише че поместната църква е част от Руската православна или че единството й с Вселенската патриаршия се осъществява чрез Московската.

- Как целият този сложен микс би се отразил на БПЦ?

- На нашата църква би се отразило положително, ако имаме ясни позиции, приети от Светия синод или от по-широк орган като Църковния събор, по тези сложни проблеми, които водят до разделения. Там може да се обсъдят въпроси като автокефалията на църквата в Украйна, как да се преодолеят тези спорове, за да се избегне оформянето на различни групи и течения в нашата църква, гравитиращи към руската или украинската позиция. За съжаление, войната задълбочава тези спорове и нашата Българска патриаршия не трябва да допуска тези външни геополитически и други фактори да влияят на вътрешноцърковния живот. Както и да се възпроизвежда това напрежение сред българските вярващи, тъй като то ще наруши съгласието, спокойствието и добрия тон в нашата църква. При изборите видяхме как тези спорове рефлектират и изострят отношенията в някои по-радикални кръгове в църквата, което провокира неблагоприятни процеси и влошава отношенията в клира, а и сред вярващите.