Ахмед Насър е обяснил концепцията си на среща с шефа на БТПП, а според Търговския регистър Георги Гергов все още е собственик на емблематичната  сграда в сърцето на София

Египетски музей, в който ще има саркофаг с мумия, музей на розовото масло, луксозен спа център и 5-звезден хотел на неизвестен засега хотелски бранд ще се настанят в ЦУМ, за да възродят легендарната сграда.

Това ще се случи, ако се вярва на картината, която е описал пред председателя на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов Ахмед Насър, основател и директор на Antika World.

Неизвестната у нас до момента фирма се е заела да ръководи трансформацията на емблематичната за столицата сграда и дори е създала сайт, на който представя концепцията.

Той няма българска част и е изпъстрен с ключови икономически данни за България, вероятно предназначени за инвеститори.

Концепцията ще бъде оповестена публично на 19 септември, а целта на срещата с шефа на БТПП е била да се уговори представяне на български производители с щандове или по друг начин в преобразената сграда.

ЦУМ е собственост на пловдивския бизнесмен Георги Гергов, който е и почетен консул на Русия в България и доскорошен член на висшето ръководство на БСП. Той купи сградата през 2004 г., като тогава твърдеше, че е платил 30 млн. евро за нея.

Според Търговския регистър собствеността се води на дружеството “Централен универсален магазин” АД, в което

притежател на почти 99% от акциите

е съпругата на Гергов Величка Гергова. В партидата на дружеството в Търговския регистър няма никакво движение напоследък, т.е. няма данни то да е сменило собствеността си или самата сграда да е била продадена, дарена или заменена.

Ахмед Насър е египетски гражданин, регистрирал фирмата Antika World на 1 август с 5 хиляди лева капитал. Нейният краен собственик е регистраното в Нидерландия дружество BDS Holding BV.

Самият Георги Гергов не вдигаше през целия ден в четвъртък телефона си, нито отговори на въпроси, пратени като съобщения.

Шефът на БТПП Цветан Симеонов каза пред “24 часа”, че собствеността на сградата изобщо не го е интересувала по време на целия разговор с египтянина.

“Той предлагаше сътрудничество и аз го изслушах любезно. Като дойде време да сключим някакъв договор, ще се поинтересувам какво изобщо става”, обясни Симеонов.

Сътрудничеството се изразявало в това БТПП да посочи родни фирми, които да запълнят търговската част на бъдещата трансформирана сграда. Идеята в ЦУМ да има нещо като кът “Произведено в България” била според Симеонов много стара и още по времето на Стефан Софиянски като кмет на столицата, т.е. преди 25 години, се водели преговори за това, обясни той.

На сайта на Antika World няма почти никаква съществена информация какво точно ще представлява преобразената сграда. Има само визуализации под формата на снимки и едно видео, което обаче не показва нищо от вътрешността на сградата.

Фасадата остава същата, но ЦУМ е паметник на културата

с национално значение и фасадата не би и могла да бъде променяна.

Това не е първият опит на Георги Гергов да раздвижи ЦУМ, който все повече опустява откъм магазини и посетители. Първоначално той твърдеше, че ще го превърне в модерна офис и търговска сграда с луксозни магазини, от които в момента са останали само два-три на партерния етаж и няколко заведения.

После му хрумна идеята, че сградата е най-подходящото място за Националния исторически музей и искаше да го размени с държавата за други имоти или да бъде обезщетен, но нито една от тези идеи не се осъществи.

Междувременно той

стана и мажоритарен собственик на Пловдивския панаир

Наскоро Георги Гергов придоби почти 80% от акциите на изложението, а държавата остана с по-малко от 20%. Това стана, след като община Пловдив, която е съдружник на Гергов в “Пълдин туринвест” - един от акционерите в “Пловдивски панаир” АД, отказа да обжалва съдебно решение, с което се позволяваше промяна в капитала на “Пълдин туринвест”.

Преди това бизнесменът придоби и акциите на община Варна в панаира.

Още през 2006 г. пловдивският бизнесмен придоби и дружеството “Старинен Пловдив” с обещание да вложи пари за реновирането на старинните къщи в архитектурния ансамбъл. Впоследствие обаче започна да разпродава имотите един по един и не изпълни нито едно обещание за инвестиране в тях.

Според столични брокери една от причините ЦУМ да пустее от години, е, че наемите изобщо не са съобразени с реалността. В момента наемът за 1 квадратен метър търговска площ в който и да е мол в столицата не надвишава 35 евро, докато в ЦУМ от търговците се иска 70 евро месечно и нагоре.

Освен това в който и да е мол има поне 200-250 паркоместа, а ЦУМ не разполага с нито едно и никога няма да има заради разположението си в самото сърце на столицата. Няма и как да се направи подземен, тъй като ЦУМ е построен върху една от стените на античната крепост и е всеизвестен факт, че при наливането на основите му през 50-те години на миналия век археологическите останки са били бетонирани.

ЦУМ е емблематична сграда, проектирана от арх. Димитър Писинов през 1956 г. и открита година по-късно. Тя е съобразена с останалите сгради от ансамбъла, известен като “Триъгълника на властта” - Министерският съвет, Президенството и Народното събрание. Дълго време това е бил най-големият търговски център на Балканите и в него са монтирани първите ескалатори у нас.

Търговската му площ е 19 000 кв. м, разположена на шест етажа. Офисната част е над 11 000 кв. м на три етажа.