Изявленията на дипломатите на новата власт в Скопие вървят в руслото, дадено им от Сърбия, каза още пред "24 часа" историкът и бивш ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" 

Още акценти от интервюто:

От 1913 г. насам да си българин там, е престъпление. Да останат 3500 души, които казват, че са българи - това е героизъм

С коридор номер 8 действаме като със самолетната линия София - Скопие

В югозападната ни съседка има едно младо поколение, което не говори езика й и не се чувства свързано с нея

- 3 месеца минаха, откакто ВМРО-ДПМНЕ спечели както парламентарните, така и президентските избори в Северна Македония. Всички сме чували за прословутите 100 дни толеранс, които се дават в началото на всеки управленски мандат. В този ред на мисли какво видяхме за тези 100 дни в югозападната ни съседка, проф. Илчев?

- Вие започнахте анекдотично, затова и аз ще отвърна така със следното: В лоши ситуации песимистът клати глава и казва: “По-лошо от това не може да стане”. А оптимистът казва: “Ааа, може, може”.

Очевидно ВМРО-ДПМНЕ разчита най-вече на просръбските си тежнения, от една страна, и на грижовно лелеяните антибългарски настроения, от друга.

- В Скопие покрай вота до река Вардар се появи надпис “Бугари во устав - предателство”. Наскоро бях там и той още си стоеше.

- Не виждам какво им пречи това настояване от страна на България. Напротив - това е в наш ущърб. Според мен това е преекспониран от политиците въпрос и за огромно мое съжаление, то няма да даде нищо на тези, които осъзнават себе си като българи в РС Македония. Поначало това бе една грешна политика.

- Защо? Къде трябваше да се наблегне тогава, предвид лостовете за влияние, с които разполагаме?

- Нека си зададем въпроса - как бихме реагирали ние, ако някоя друга съседна държава започне да ни обяснява каква трябва да ни е политиката? Ще забием пети в земята и с всички сили ще опитваме да не приемаме нито увещание, нито заплахи. Но тук случаят е друг. Тук имаме едно зловредно патерналистично чувство – хем Северна Македония е отделна призната официално от нас държава, хем доста голяма част от политиците ни не възприемат жителите ѝ като национално обособил се народ. Една, за съжаление, малка част от него е останала, която знае за българските си корени. Всъщност за българските си корени вероятно знаят всички, но малцина се чувстват българи. Там от 1913 г. насам да си българин, е престъпление, за което вкарват в затвора, убиват, изнасилват. И това продължава до началото на 50-те години. При това положение да останат 3500 души, които откровено казват, че са българи - това е героизъм.

- Кои са съюзниците на РС Македония към този момент?

- Това се видя наскоро от изявленията на премиера Християн Мицкоски, че не транспортният коридор номер 8 е приоритет за тях, а оста Белград - Атина. Това не е за първи път. Лошото е, че ние самите невинаги съзнаваме значението на този коридор. Навремето имаше един регионален министър - Валентин Церовски, и преди 20-ина години неговият екип беше излязъл с безумната идея магистралата на коридор номер 8 да не се прокарва през Кюстендил - Скопие, а през Трън - Прешево (Южна Сърбия) - и оттам към Тирана. Тогава казах, че ще се изпълни вековната мечта на сръбската геополитика - Сърбия да контролира всички транспортни потоци на Балканите. При мен дойде един много добронамерен транспортен инженер с огромна чанта с чертежи, за да ми доказва колко е по-изгодно това, което те предлагат. Казах, че не съм специалист по техническите страни на въпроса, а визирам геостратегическите. Ние сами правим Сърбия център на Балканите.

- Аргументът на властта в РС Македония за спирането на коридор номер 8 е сложният планински терен, заради който проектът щял да излезе скъпо и не се знае къде ще се свърже с България. Това ли е истинската причина?

- Разбира се, че не е. България преди десетилетия е прекарала железопътната линия до Гюешево, което е до границата.

В останалата част на РС Македония да не би теренът да е по-прост - около Тетово, Дебър, Гостивар? В България да не е по-прост? Това са държави, в които относително висок дял имат нископланинските и високопланинските територии. Така че това в никакъв случай не е аргумент. Истинската причина е оста Белград - Атина, към която сега управниците на Северна Македония искат да се прикачат.

И за съжаление, има основание, тъй като търговията на РСМ, преди това на Македония, от столетия насам е формирана по посока север-юг. Какви продукти от там са се продавали у нас през вековете, а и в днешно време? Почти никакви. Вардарска Македония използва Солун като свое пристанище, а на север Белград ѝ осигурява излаз към Централна Европа, която гълта продуктите на Балканския пазар. Ние хубаво ще построим магистралата на коридор номер 8 и това е важно, но това какво ще донесе чисто икономически на Скопие? Колко македонски фирми ще тръгнат да изнасят своите стоки през Бургас например? Да пътуват 500 км до Бургас и с кого да търгуват? С Грузия, която е отсреща.

- Това твърдение важи ли за Албания, през която също минава този транспортен коридор?

- За албанците това е много важно от стратегическа гледна точка, защото той ще ги свърже с територия, в която населението определено има албанско, а не друго самосъзнание. Струва ми се, че с този коридор действаме, както се действаше със самолетната линия София - Скопие, която беше пусната без абсолютно никакъв икономически анализ - колко ще струва, колко хора ще пътуват и какъв ще е икономическият ефект. След 2-3 полета, както гръмко я обявиха, така тихомълком я закриха.

- В такъв случай може ли да търсим естествен съюзник в лицето на Румъния? Развитието на другия коридор - номер 10, през Белград застрашава едно от най-големите пристанища в Европа – Констанца, която обслужва огромна част от унгарската и сръбската търговия.

- От Белград до Сулина в Румъния по устието на Дунав преди имаше един-единствен мост - този при Русе. След това построиха и при Видин. От 80-те години на миналия век българската държава настоява за мостове през Дунав, Румъния не иска. Тя иска да насочва търговията през Констанца. Как ще действа при сега създалата се ситуация, не мога да пророкувам. И това е естествено. За всяка нормална държава нейните икономически интереси са на първо място.

- Но икономическите интереси на Сърбия, Гърция и други страни ще засенчат ли скандалите в последно време? Миналия месец трима служители на оръжеен завод в Сърбия бяха арестувани за шпионаж в полза на Скопие. Преди това пък имаше дипломатическо напрежение с Атина покрай клетвата на президентката Гордана Силяновска - Давкова, която се закле в Република Македония, без да спомене “Северна”. Преди седмица пък имаше инцидент с президентката на Косово Вьоса Османи на летището в Скопие.

- Такива заяждания на дребно ги е имало винаги. Например през Втората световна война САЩ имат свои агенти във Великобритания, с която заедно воюват срещу Германия, и обратно. Това не значи, че стратегическите им цели са различни. А изявленията на северномакедонските дипломати вървят в руслото, зададено им от Белград, и са издържани в характерния елегантен, изпълнен с уважение към съседите стил.

Но така или иначе, РС Македония е удивително самоизолирана държава. Не знам дали българите си представят каква е територията на югозападната ни съседка - тя е 26 хил. кв. км - повече от 4 пъти по-малка от България. А в северозападната и югозападната част на страната преобладаващото население е с албански произход и не чувства някаква връзка с македонските граждани. Ще ви дам два примера.

Преди 3-4 години бях на редовната годишна среща на балканските университети, която се състоя в Тетово - един от центровете на албанската общност в югозападната ни съседка. Тогава ректорът на Букурещкия университет дойде при мен и ме попита как е възможно в РС Македония да се веят знамена на чужда държава - в Букурещ това никога не може да стане.

Докато бяхме там, една сутрин станах да си купя баничка. Влязох в една хлебарница и попитах младата продавачка на български дали може една баничка, разчитайки, че няма да имам проблем с езика. Младото момиче ме погледна озадачено. Попитах на английски, френски и немски - нищо не се получи. Тя извика един човек на около 60-ина години, който по възрастови причини е учил в образователната система на бивша Югославия. Него като помолих за баничка, той каза: “Да, няма проблем”. Обърна се към момичето на албански и тя съвсем учтиво ми я продаде.

Мисълта ми е, че има едно младо поколение, което не говори и не разбира официалния език в страната и не се чувства обвързана с нея. Не виждам как ще се задържи тази държава. Много ще е лошо, ако се разпадне, защото има много тежки геостратегически последствия за нас. Дано да намерят някаква система на взаимна търпимост.

- Изолацията на РСМ и компрометирането на европейската ѝ интеграция застрашава ли пък европейската интеграция на Албания? Не един път премиерът Еди Рама се е изказвал неласкаво за нашата позиция спрямо РСМ.

- Още преди 4 години на обсъжданията във Външно министерство попитах защо с Албания вървят в пакет. Защо не вървят поотделно? Тогава отговориха, че така настоявали от Брюксел, което също не е особено правилно. Изобщо тази самоизолация на РС Македония ми се струва, че е идеалът на ВМРО-ДПМНЕ. В момента ситуацията е като между двете световни войни, когато тогавашното Кралство Югославия издига високи телени огради по протежение на цялата граница с България. И когато през 1934 г. напрежението малко стихва, на телената мрежа застават цели семейства - единият брат останал в Македония, а другият успял да избяга в България, гледат се през оградите и плачат.

- Но можем ли чрез Албания да се възползваме от възможността да излязат наяве лъжите на македонизма, който в същността си е с антибългарски характер? Самият факт, че българите са близо три пъти повече от македонците в Албания според последното преброяване не създава ли добра основа за сътрудничество, каквото липсва при югозападната ни съседка?

- Струва ми се, че това преброяване в Албания не трябва да го тикаме на преден план, защото, нека да си го кажем откровено, бройката на българите и македонците в Албания е много повлияна от съответната държавна политика и възможности за въздействие. През 90-те години направихме една от първите експедиции в Албания и ходихме по районите на гораните. Бях се заклел да не питам местните хора как се чувстват. И накрая не издържах и попитах един възрастен човек като какъв се чувства. Не мога да наподобя диалекта, но той ми отговори: “Чедо, со албанците не смо албанци, со македонците не смо македонци, со бугарите не сме бугари, един е Господ со нас”. Имайте предвид, че когато хора от ВМРО и “Възраждане” говорят, че трябва да пазим българското самосъзнание, не знам дават ли си сметка, че на хората с изявено българско самосъзнание дори в Албания им се затварят вратите за служебно и за политическо израстване. Така ги обричаме да бъдат плебеите на обществото. Да сте чували за такъв човек да е заемал някоя важна позиция в Албания? Аз не съм. Да не говорим за Северна Македония. Преди месец запитах нашия много опитен посланик в РС Македония - Ангел Ангелов, дали знае за някой човек с българско самосъзнание, който заема по-важна позиция в обществото на РС Македония. Той отговори, че доколкото му е известно, няма.

- Има ли резон в твърдението, че Сърбия иска тя да стане член на ЕС преди Македония и затова да има нужда от правителство в РСМ, което създава предпоставки за изолация?

- Има, но не бих го формулирал точно така. Всеки народ има легенди за себе си. Сръбската самолегенда е, че те са горд народ, най-добрият на Балканите. За тях беше много обидно, че българите станаха членове на ЕС и НАТО преди тях. Румънците и хърватите - също. За Гърция да не говорим. Албания и Черна гора станаха членове на НАТО преди тях. И изведнъж гордите сърби са изолирани. Единственият шанс да поддържат тази легенда остава Северна Македония.

CV

Проф. Иван Илчев е роден през 1953 г.

Завършил е английска гимназия

Магистър по история в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Нова и най-нова обща история"

Гост-професор в центъра "Удроу Уилсън", Вашингтон, държавния университет на щата Охайо и Мерилендския държавен университет, САЩ, също в университета на Чиба, Япония

Професор по нова и най-нова история на балканските народи, доктор на историческите науки, член-кореспондент на БАН

Декан на Историческия факултет (2003-2007) - ректор на СУ "Св. Кл. Охридски" (2007–2015)