ЦРУ е разработвал тайна операция по отвличането на олимпийския огън за игрите в Москва преди 40 години, твърди британският вестник “Телеграф”, като се позовава на разсекретени документи на американското разузнаване, но не ги публикува.

Това е трябвало да бъде съкрушителният удар по Съветския съюз преди олимпиадата, защото администрацията на Джими Картър е недоволна от прекалено малкото държави, които се включват в бойкота, обявен заради нахлуването на войски в Афганистан. Тогава Съветската армия се бие с талибаните, които 4 десетилетия по-късно ще са кръвен враг на американците. Те по това време ги снабдяват с най-модерните оръжия за партизанска война.

Операцията е трябвало да бъде проведена на територията на България или Румъния, които са определени като слабите звена по трасето. Гърция е извън плановете, защото е съюзник на САЩ в НАТО
и няма как да се атакува на нейна земя. След Румъния пък щафетата тръгва на съветска територия и заплахата за провал е огромна.

Единствените, които са били посветени в част от плановете, са британците от МИ-6. Американците обаче не разкриват всичко, защото заради президента на МОК лорд Киланин Великобритания обявява нещо като частичен бойкот. Разрешено е на всички, които желаят да участват в Москва, но единствено под олимпийското знаме. Така в крайното класиране по медали Британската империя е на престижното 9-о място с 5 златни, 7 сребърни и 9 бронзови отличия. Шампиони стават атлетите Алън Уелс (100 метра), Стив Овет (800 метра), Себастиан Коу (1500 метра) и Дейли Томпсън (десетобой), както и плувецът Дънкан Гудю на 100 метра бруст.

Олимпийският огън е запален на 19 юни 1980 година, точно месец преди откриването на игрите от гръцата актриса Мариана Мушули. До Москва трябва да се преодолеят 4992 километра и да има 5435 факлоносци на територията на Гърция, България, Румъния и СССР.
Първите 1170 километра са на гръцка територия, като огънят от Олимпия минава през Патра, Коринт, Атина, Тива, Лариса, Верия, Солун, Серес до Промахон.

Оттам следват 935 километра на наша територия. Маршрутът е специално избран, за да съвпадне със символите на дружбата със СССР. Първата спирка на огъня е в Благоевград. На 26 юни пренощува в София на стадион “Васил Левски”. Следва етап до Пловдив. От там се качва на Шипка. От върха се стига до Велико Търново, след което вместо директно към Русе се отклонява в Плевен, където престоява в мемориала на Руско-турската война. На 31 юли се стига до Русе и на 1 август е предаден на румънците на средата на Дунав мост.

Всъщност огънят за четвърти път стъпва на българска територия.
Първият е преди олимпиадата в Берлин през 1936 г., когато от Кулата през Горна Джумая, Дупница, София и Сливница стига до кралството на сърби и хървати. Това е и първата щафета в историята.

За олимпиадата в Мюнхен от Гърция стига до Турция, след което влиза в България, но по маршрут през морските ни курорти Бургас и Варна, след което при Русе е предаден на румънците.

И за последно идва преди игрите в Атина през 2004 година, когато гърците правят световна щафета със самолет. И на 7 юли една от спирките е в София, преди да отлети за Кипър.

От документите не става ясно точно къде е планирано отвличането на огъня, но явно усилията на американската мрежа са били осуетени от Държавна сигурност. Постоянно зад огъня се движел специален автомобил РАФ-2907. Този модел е бил разработен специално за олимпиадата. Със сигурност в него е имало и хора от КГБ, които да следят дали няма да се случи нещо. В него е и резервният огън, който е в съд, непрекъснато захранван с газ.
Куратор на щафетата е Андрей Кислов. Според неговите думи всичко било съгласувано с правителствата и олимпийските комитети. Но като решават да минат по трасето с автомобил 6 месеца преди началото, се явяват проблеми.

“Стигаме до границата между Гърция и България. Българите чакат от другата страна на границата. Но няма никакъв контакт с тях. И бегача, и вас могат да ви разстрелят при преминаването на границата, обясняват ни гърците. Почваме да се чешем зад врата. Правителството се обръща към българското. Защото войникът си е войник. Той има заповеди и трябва да ги изпълнява. Сериозна работа. В крайна сметка успяхме да отрегулираме и този въпрос”, обяснява Кислов.

Проблемът отчасти е решен и от това, че бегачът реално не пресича границата. Само огънят.

“Пристига гръцкият бегач до браздата. От другата го чака българският”, спомня си Ирина Дзидзигури, която е преводач в оргкомитета. “Двамата съединяват факлите, палят ги един от друг. Единият продължава да тича, другият остава на място. Единствените, които преминаваха границата, са придружаващите лица. Имаше проверка на паспорти, визи”, обяснява тя.

Румънският етап е най-къс, само 593 километра, като от Гюргево отива в Букурещ, Плоещ, Бъзау, Бакъу, Роман и Яш. И на 5 юли в село Леушени, днес на територията на Молдова, стъпва в СССР. Там са последните 2294 километра.

На самото откриване руснаците не пропускат да си направят
последна гавра с американците, нищо че ги няма. Първи на стадион “Лужники” с огъня се появява трикратният олимпийски шампион в тройния скок Виктор Санеев. За него олимпиадата ще е катастрофа, защото изненадващо е бит от Джак Уумае и не взема четвъртото злато. Санеев предава факела на баскетболиста Сергей Белов, който по пътечка от бели щитове се качва от жертвеника и пали огъна. Белов е една от звездите на националния отбор на СССР, който в Мюнхен побеждава непобедимия до този момент на олимпиади тим на САЩ и му отнема титлата.

“Обстановката бе изключително сложна. СССР бе влязъл в Афганистан, обявен бе бойкот, атаките бяха от всички страни”, спомня си и генералът от КГБ и после ФСБ Александър Михайлов. Той е в основата на операция “Прометей”, която се провежда заради щафетата. “Знаехме, че ще има провокации от всякакво естество. И разработихме всички варианти. Използвани бяха огромно количество хора. Беше направена организация по съпрвождането на огъня. Обезпечаваха се трасетата. Всяка минута се докладваше”, обяснява той.

Проблем възниква на самия край на щафетата. “Огънят трябваше да влезе през трети вход на “Лужники”. След това по пистата да се обиколи стадионът. И като стигнахме до мястото, където трябва да влезе на
трибуните - и там огромен ров. Слагаме веднага мостове. След него - метална ограда. Здрава. Режем с флекс. И идва големият проблем. Точно под жертвеника са войниците, които правят фон и фигури с различни флагчета. Няма дори и стълби, по които да се мине. Тогава режисьорът измисли тези бели щитове, по които мина Серьожа Белов. По серпантината до върха”, допълва генерал Михайлов.

След церемонията огънят е пренесен със самолет до другите градове, където имало олимпийски стартове - Ленинград, Талин, Киев и Минск.

Самият факел също има доста странна съдба. Първо се плащат 30 000 долара на японска фирма, за да бъде разработен. Дизайнът обаче не се харесва на партийната върхушка и е отхвърлен. Всичко е прехвърлено на машиностроителния завод “Климов” в Ленинград, който се занимава с разработката на газовотурбинни двигатели за самолети и танкове. И за един месец те изпълняват заданието по картинката на художника Борис Рогачов, който работи там. В момента съществува патент №729414 за факела на името на главния конструктор Борис Тучин, Владимир Гайдо, Яков Пинскер, Роман Кузминский, Борис Рогачев, Евгений Сур, Едуард Ливиненко, Валентин Любман, Виктор Жарков, Анатолий Потифоров и Борис Суворов.

Производството отново трябва да е в Япония, но вече е налице бойкотът и този път самите японци отказват. И всичко се прави отново в Ленинград. Корпусът - в завод “Северен”, а дюзата - в този за електроавтоматика. В крайна сметка се правят 6200 бройки.