В Берлин Хитлер поставя основите на днешните пищни представления, а бясната надпревара кой ще направи по-зрелищно откриване на олимпиадата започва по време на Студената война

Франция обеща да впечатли останалия свят и успя да го направи още преди да са паднали световни рекорди и на сцената да са изгрели нови спортни звезди. Откриването на олимпийските игри беше ненадминато по блясък и достатъчно провокативно, че да настрои едната половина от човечеството срещу другата. Дори и в този момент продължават да нападат, да защитават, да се пенят, което всъщност бе и голямата цел на домакините.

Драг кралиците и тяхната интерпретация на "Тайната вечеря" или "Празникът на боговете" (и по този въпрос още се спори) бяха поставени на точното място в точното време, за да разбунят духовете и да провокират мисленето на зрителите. Само дето покрай олелията с това шарено представление имаше сериозна опасност да бъде пренебрегната останалата част от шоуто във водите на Сена.

Което щеше да е истинско престъпление

на фона на целия блясък, красота, смисъл и не на последно място на фона на феноменалното изпълнение на страдащата от коварно заболяване Селин Дион.

Да, домакините определено изпълниха своята мисия и запазиха мястото си в историята, а следващите домакини на летни олимпийски игри отсега ще трябва да събират екипа, за да мислят как да надминат французите. Със сигурност през следващите десетилетия изкуственият интелект ще бъде призован да помага и нищо чудно след 100 години спортистите може да се реят в небесата, след като вече са марширували по твърдата земя и са плували в легендарната река. Сега подобна картинка звучи като научна фантастика, но и за хората преди столетие много от днешните събития биха им се сторил като извадени от роман на Айзък Азимов.

Точно преди век игрите са в Париж, така че бихме могли да се поддадем на изкушението да направим сравнение, колкото и да е неуместно то на фона на изминалите години. Тогава откриването на олимпиадата е наблюдавано единствено от зрителите на стадиона, а според статистиката

това са малко над 19 хил. късметлии,

уредили се с пропуски. Всички останали се информират за случилото се на олимпийския стадион чрез вестниците и чрез радиорепортажите на легендарния първи спортен коментатор Едмон Деорте, за когото ви разказахме в минал брой. Въпреки липсата на камери домакините също като своите наследници правят всичко по силите си да разнообразят малко шоуто преди началото на самите състезания. Техният основен коз са ято бели гълъби, пуснати да полетят към небесата като символ на свободата не само в спорта, но и в човешките отношения. 100 години по-късно мнозина коментатори озаглавиха откриването във водите на Сена "Усещане за свобода".

Но да се върнем през онази 1924 г., когато в Париж идват 3089 атлети, за да се състезават в 17 спорта. Това всъщност са наистина добре подготвени спортисти, тъй като точно преди тази олимпиада много от държавите въвеждат квалификационния процес, за да си гарантират, че ще участват с най-талантливите и най-добре подготвените. Всички те маршируват с гордо вдигнати глави на стадион Colombes пред погледа на френския президент, принца на Уелс и други високопоставени личности. На делегациите е позволено сами да си изберат парадните униформи, което осигурява изключително разнообразие на цветове и стилове. Държавите излизат по азбучен ред, което означава, че на южноафриканците се пада честта да поведат парада. Атракция за зрителите се оказва делегацията на Хаити, която е представлявана от един знаменосец и само още един спортист.

Когато всички участници на игрите си намират предварително обозначеното място на терена, легендарният френски спортист Жорж Андре се обръща към трибуната с официалните гости и произнася олимпийската клетва. С това шоуто приключва и всички се изнасят по най-бързия начин от стадиона.

Постно и дори скучновато – ще кажете,

но не забравяйте, че всичко това се случва във времена, в които дори вашите прадядовци са били млади.

Всъщност основите на днешните пищни представления преди началото на най-големия спортен форум са положени по време на олимпиадата в нацистка Германия през 1936 г. Хитлер осъзнава, че спортът може да бъде мощно идеологическо оръжие, и нарежда да бъде създадено ненадминато по размерите си шоу, с което да бъде респектиран останалият свят. С нелеката задача е натоварена режисьорката Лени Рифенщал, която ще бъде запомнена от следващите поколения като най-талантливия пропагандатор на нацисткия режим. Тя трябва да заснеме всичко случващо се на чисто новия стохиляден стадион и по-късно да създаде своя документален филм "Олимпия".

Германците са първите, които успяват да осигурят

и телевизионното излъчване на състезанията.

Но всичко случващо се на стадиона по време на откриването зрителите имат възможност да гледат в реално време едва на олимпийските игри в Токио през 1964 г. Точно тогава за първи път шоуто успява да въздейства силно върху емоциите на глобалната публика. Домакините са наясно със своето предимство и се постарават да отправят категорично послание към останалия свят. За факлоносец е избран 19-годишният Йошинори Сакай, който се ражда в Хирошима именно в деня на американската атака с ядрено оръжие и който е призван да символизира една мирна Япония, която е осъзнала грешките от миналото и в същото време е простила на своите врагове.

А за днешната бясна надпревара кой ще направи по-бляскави и ненадминати олимпийски игри вина вероятно носи съперничеството между двете суперсили САЩ и СССР по време на Студената война. Първо през 1980 г. в Москва домакините представят на останалия свят най-голямата дотогава културна програма, включваща гимнастика, масова хореография и народни танци. 4 години по-късно в Лос Анджелис американците мобилизират традициите на популярната музика и холивудския блясък, за да рекламират потребителската култура и американската мечта.