Пазачът излезе, за да ни каже, че има двама души до фургона, разказват Георги Георгиев, Стоян Стоянов, Мартин Борисов, Богомил Василев, Йордан Андонов и Красимир Христов от Районната служба по пожарна безопасност и защита на населението в Елин Пелин

- Георги Георгиев, Стоян Стоянов, Мартин Борисов, Богомил Василев, Йордан Андонов и Красимир Христов - вие сте шестимата пожарникари, които влизате първи във взривилия се склад за фойерверки край с. Гара Елин Пелин. Господа, разкажете какво се случи?

Георги Георгиев: - Първо искам да изкажа съболезнования на близките на загиналите. Към 18,29 ч в четвъртък получихме съобщение по тел. 112, че гори складът на “Енигма” и се чуват гърмежи, има и задимяване. Веднага уведомихме дежурния на полицията, организира се отцепване на района.

Дойде и началникът на другата смяна Стоян Стоянов, за да извика останалите колеги за помощ. Тогава тръгнахме към мястото на произшествието. Когато стигнахме, патрулният екип беше отцепил отбивката за склад “Енигма”. Имаше гърмежи, силно задимяване, не се виждаше складът от пушек.

Тогава видяхме, че охраната на склада излезе. Появи се от задимената зона. Дойде към нас и каза, че има пострадали мъж и жена, а за двама не знаят къде са. Посочи, че мъжът и жената се намират до входа на сградата, близо до фургон. Тогава с пожарния автомобил тръгнахме за евакуацията на мъжа и жената.

- Как влязохте?

Г. Г.: С пожарния автомобил по черен път. Той е успореден на асфалтовия по посока на склада. Минахме по него, за да не стане така, че да ни хване силно задимяване и да не може да излезем с автомобила. Черният път е по-широк и там колата може да завърти.

Достигнахме до хората. Слязохме с колегата с носилката от пожарната, за да извършим евакуацията. По това време вече почнаха по-силни гърмежи, летене на фойерверки, които падаха и палеха тревните площи около нас. Това наложи водачът да изкара пожарния автомобил на безопасно място, защото там, където бяхме, вече не беше безопасно. Трябваше и да се извика линейка, ако може да влезе и да качим пострадалите. По време на излизането на пожарната назад вече се беше запалила и тревата. Водачът почна гасенето, за да не се разпространи пожарът и по тях.

- Разкажете за тези действия, тъй като доколкото разбираме, това е предотвратило пламъците да достигнат до село Гара Елин Пелин.

- Г. Г.: Да, това наистина предотврати бързото разпалване на тревната площ, защото при силен вятър можеше бързо да се разпространи пожарът в съседните обекти, както и към с. Гара Елин Пелин.

- Кога достигате всъщност до доцент Шишков и дъщеря му?

Г. Г.: Веднага. Щом стигнахме с автомобила до мястото, слязохме с колегата Красимир Христов и качихме пострадалата жена върху носилката, която е на пожарния автомобил.

- Доц. Шишков можеше ли да говори в този момент?

Г. Г.: Само дотолкова, колкото да каже “карайте момичето в “Пирогов”. Това бяха думите, които сме разменили. Тръгнахме да изнасяме момичето на безопасно разстояние, защото почнаха по-силни гърмежи, зоната стана още по-задимена. В този момент ние не знаехме кой е доцент Шишков. Дотогава стоеше до момичето, но като тръгнахме да излизаме, той като че ли се насочи в обратна посока. Може би е знаел, че има и други хора.

Тръгнахме да го дърпаме навън, да му обясняваме, че трябва да излезе.

Доколко е разбрал човекът, не мога да кажа. Колегата някак си го убеди да ни помогне за изнасянето, да се хване за носилката, да върви редом с нас, доколкото е възможно, защото ще изостане и не можем да се върнем.

По този начин ги пренесохме. Разстоянието не мога да кажа колко беше, може би близо стотина метра.

- В този момент ли се появи младежът с личния си джип?

Г. Г.: Не, не, не, не. Ние вече като ги пренесохме, Красимир Христов отиде пак да извика линейката, за да влезе. И тогава забелязах, че вторият екип, който сме повикали, вече идва на място. Прецених, че ще стане по-бързо да изтичам и да ги извикам. Целта беше да влезем четири човека и да хванем носилката. Излязох, извиках ги за помощ и вече при второто влизане да ги вземем от мястото, на което ги бяхме оставили, чак тогава забелязахме другия автомобил, който идва откъм полето.

- Разкажете за него, защото, доколкото разбирам, е трябвало да му давате указания, и на него да му спасявате живота.

Стоян Стоянов: Когато вече четирима колеги отидохме при носилката, един джип се подаде от нищото. Дойде от задимената среда. Откъде се появи, така и не можах да видя, но дойде при нас. Наредихме му да качи доцента.

Не беше май веднага готов да го качи, ама го убедихме. Поколеба се 5-10 секунди, но качихме доцента и казахме на младежа, че и той трябва да напуска. Той нямаше място в склада. Какво търси в тази среда незащитен?

Той изкара доцента. Хванахме момичето, вдигнахме носилката. Изнесохме я малко преди главния път. Извикахме линейката. Влезе вече само шофьорът на линейката, без медицински екип. Натоварихме я, изкарахме ги и продължихме с гасенето.

- През цялото време ли гърмеше?

С. С.: Да, през цялото време. То още гърми там.

- Виждахте ли нещо от този пушек?

С. С.: Виждаше се само пушек. Ние излизаме вече на безопасно разстояние. Със защитни дихателни апарати сме през цялото време. Дишаме чист въздух, в случая бяхме с предпазни маски, каски и ръкавици. Защитени сме.

- След това се отдалечихте на безопасно разстояние, докато се запали складът на хранителната верига?

С. С.: Да. И вече се насочихме да гасим там.

- Опишете чувството. Противогази. А и бездруго беше над трийсет градуса. Говорим за огън, който достига хиляда градуса.

С. С. : Трудно е. Имаме апарат на гърба, който не мога да кажа колко килограма е. Каска върху главата, ръкавици, дебело е облеклото, и то тежи. Тежки са и ботушите. И с това оборудване ние носим и спасяваме момичето.

- А пазача как го изведохте?

Г. Г.: Той излезе сам. Какви действия е извършвал преди това, не мога да кажа. Може да е помагал, не знам. Пазачът излезе, за да ни каже, че има двама души до фургона.

- А доцент Шишков? Казахте, че тръгнал да се връща назад. Може би, за да търси другите двама души?

Г. Г.: То беше невъзможно за търсене. Не се виждаше нито вход, нито нищо. Вече имаше гърмежи и силно задимяване. С него не сме говорили. Само това му бяха думите - момичето да стигне до “Пирогов”.

- А кога се усети вторият взрив, може би по-силен дори? Къде се намирахте?

С. С.: Това се случи може би 5-6 минути след като изнесохме пострадалите и вече бяхме на главния път. Тогава се чу този силен взрив. Представете си, ако там беше този с джипката, какви щяха да са последствията за него. Ако не го бяхме насочили и не го бяхме накарали да евакуира доцента, не искам да казвам какво щеше да се случи.

Редакцията на вестник “24 часа” номинира 6-имата пожарникари за инициативата си “Достойните българи”.