Туризмът, който разсипва!

Кметът на Санторини призова местните жители да останат затворени по домовете си, защото на острова ще се изсипят 17 хиляди туристи от няколко круизни кораба.

Май не е далеч времето, когато населението на свръх атакуваните туристически дестинации ще посрещат "с камъни и дървье" посетителите, защото там вече не може да се живее.

Единственото спасение на този етап изглежда посещенията на подобни места да станат толкова скъпи, че по естествен път да отпаднат поне бюджетните туристи.

Когато с приятели отидохме на Санторини и искахме да снимаме залеза установихме, че за да сме на "позиция", това значи да сме там 3 часа по-рано. Когато на следващата вечер отново отиграхме вече научения урок и аз излетях и с дрон, във въздуха, почти на едно и също място, бяхме поне 5 дрона, но понеже сме се събрали над 2200 човека, няма как да знаем кой пилот къде се намира. И на късмет - оглеждам поведението на другите дронове и правя някаква маневра.

Чух тъжните истории за свръх туризма и в Байбъри, в Англия. Някои исторически паметници в Европа вече се рушат от постоянното нашествие на нови и нови крака.

В Италия все повече са местата, които измислят всевъзможни допълнителни такси, за да ограничават хората. Забранява се сядането по стълби, таксува се еднодневното преминаване, таксува се всичко, което може да получи цена.

Докато бяхме в Англия с приятелките, на едно единствено място в Корнуол открихме голяма църква, където за вход не трябваше да платим. Плаща се за вход в паркове, плаща се за всеки вид престой на паркинг, плаща се вход в село. Това е начинът. Иначе следва разруха.

Отчетите на министрите на туризма на международни форуми и гордостта им от растящия брой туристи в тяхната държава и реалността през която минават жителите на туристическите места са толкова далеч едно от друго, колкото Зелената сделка на ЕС и готовността на човечеството да се кланя на Пачамама (символът на всичко и любовта на слънцето към земята според перуанците), наместо да използва модерни технологии.

В Латинска Америка на много места отдавна вече са въведени квоти за брой туристи дневно и тази практика ще се разширява. Мисля можем само да се радваме, че не сме на пътя на пълчищата туристи, защото това ни позволява да се радваме на онова, което имаме там, където е опазено.

От фейсбук