65 нации отказват участие в знак на протест
срещу нахлуването в Афганистан

През 1974 г. Съветския съюз печели съревнованието да бъде домакин на олимпийските игри през 1980 г. Епохалното събитие е широко рекламирано и неговата емблема усмихнатото мече Миша бързо завладява не само Източния блок, а и целия свят. Бедата е, че малко преди старта на олимпиадата в Москва съветската армия нахлува в Афганистан.

На 27 декември 1979 г. Съветският съюз започва операция „Буря-333" с щурмуването на двореца Амин Тадж-Бек в Кабул, като по този начин извършва държавен преврат, за да доведе на власт лоялния към Москва Бабрак Кармал. Съветниците на Леонид Брежнев твърдят, че намесата ще бъде бърза и безспорна и предполагат, че президентът на САЩ Джими Картър е твърде погълнат от продължаващата криза със заложниците в Иран, за да отговори на ситуацията в Кабул. В отговор Джими Картър призовава съюзниците си от НАТО в знак на протест да не участват в спортното събитие в съветската столица, ако войските не бъдат изтеглени от Кабул. Нещо повече – американският президент предлага

преместване на олимпийските

игри в Гърция за постоянно,

като по този начин се премахва проблемът с политизирането на домакинството на игрите, но Международният олимпийски комитет (МОК) отхвърля тази идея.

Според спортни историци ръководството в Кремъл е било изненадано от бойкота, защото не е очаквало агресията да повлияе на спортното събитие. Те гадаят, че може би съветските лидери все още са били впечатлени от превъзходството, демонстрирано от съветските спортисти в Монреал през 1976 г. Тогава те печелят най-много златни медали. А повторение на такова успешно представяне на родна земя би било пропагандно чудо.

Затова в края на януари съветският режим се подготвя

да се изправи срещу

тази "враждебна кампания"

Както показват документите на Централния комитет на КПСС, в допълнение към собствените си пропагандни усилия той разчита на МОК и неговите 89 членове да се държат "както в миналото". Под този евфемизъм се разбира световната спортна организация да си затвори очите, както го е правила при съветските нахлувания в Унгария през 1956 г. и Чехословакия през 1968 г.

В опит да спаси игрите лорд Киланин, тогавашен президент на МОК, урежда да се срещне и да обсъди бойкота с Джими Картър и съветския генерален секретар Леонид Брежнев преди новия краен срок 24 май. Киланин настоява игрите да продължат по график, докато президентът Картър потвърждава позицията на САЩ за бойкот на игрите, освен ако Съветският съюз не се оттегли от Афганистан.

Но има и друго. Някои съветски дисиденти са на мнение, че бойкотът би бил силно послание към Съветския съюз, който системно нарушава олимпийските правила, за да постигне политическите си цели, като използва спонсориран от държавата допинг и професионални спортисти, въпреки факта, че по онова време в състезанията задължително трябва да участват само аматьори.

В крайна сметка цели шестдесет и пет нации, които са поканени на летните олимпийски игри през 1980 г,. отказват участие. Малко по-особен е случаят с Тайван, който в резултат на Резолюцията от Нагоя от 1979 г., която постановява, че Китайската народна република се съгласява да участва в дейностите на МОК, ако Тайван бъде наричан "Национален олимпийски комитет на Китайски Тайпе", също бойкотира игрите. Но и самият

Пекин решава

да не изпраща своя делегация,

тъй като в този момент отношенията с Москва са влошени. Заради съветската агресия повечето от ислямските нации също се присъединяват към бойкота, въпреки че самият Афганистан е представен от единадесет спортисти.

За разлика от САЩ, Западна Германия, Япония и Канада и голяма част от страните в Южна Америка все пак седем западни държави – Франция, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Швейцария и Сан Марино -

изпращат свои спортисти,

но под олимпийски флаг

и без да вземат участие в откриването.

Отделно Великобритания и Ирландия, също под знамето с петте кръга, разрешават по един свой представител да влезе на стадиона по време на официалната церемония за старта на олимпиадата. САЩ обаче по никакъв начин не се появяват на игрите. Дори не е спазена традицията при закриването на олимпиадата да се издигне знамето на следващия домакин – вместо него се появява само флагът на град Лос Анджелис.

Но най-голяма е драмата на спортистите, които са се готвили с години за участието си и не могат да се състезават. Един от тях например е блестящият американски атлет Карл Люис, който се готви да атакува световните и олимпийски рекорди при мъжете в някои от най-трудните дисциплини като скока на дължина и бяганията на къси разстояния.

В тази връзка наскоро разсекретени документи показват, че бойкотът може да е имал подкрепата на президента и мнозинството американски граждани, но е бил отвратителен за американските олимпийци. В тях са цитирани Джулиан Рузвелт, член на МОК, да казва" "Аз съм също толкова голям патриот, колкото всеки друг, но в случая най-патриотичното нещо, което трябва да направим, е да изпратим отбор там и да ги бием по задника", а златният медалист Ал Оертер възкликва: "Единственият начин да се конкурират с Москва е да им го натъпчат в гърлата в собствения им двор".

Вследствие на рекордния брой спортисти, които не участват в Москва, окончателните резултати от игрите изглеждат нелепи. След логична тотална доминация на Съветския съюз, на второ място в окончателното класиране, с представителите на своето 16 милионно население, се нарежда ГДР –

един наистина

небивал успех

Нашата страна със своите талантливи спортисти също се представя повече от отлично. Сред шампионите ни са гимнастикът Стоян Делчев, кануистът Любомир Любенов, боксьорът Петър Лесов, щангистите Янко Русев и Асен Златев, борците Валентин Райчев, Исмаил Абилов и Георги Райков. Накрая с общо 41 медала, 8 от които златни, България е трета, но дори официалната партийна пропаганда някак подминава „радостта" от този иначе невероятен резултат, когато на заключителната церемония родният трибагреник се издига над стадиона Лужники.