В Древния Рим се разхождали с преметнати през рамо чаршафи през декември, но тогава било влажно

Климатът се променя неумолимо и от 19 юли сурово ни напомня, че дори дребни грешки могат да доведат до чудовищни пожари. Какви ще са последствията от глобалното затопляне за нашия регион, дали условията тук ще са подобни на тези в Ливан, или ще са като тези в Гърция, която всяко лято се бори с изпепеляващи катастрофи?

„Ако тук ще стане като в Ливан, питам се какъв ще е климатът в самия Ливан – коментира пред „24 часа - 168 истории" климатологът проф. Георги Рачев. - Ако ще вървим към гръцкия, тогава там какъв ще е - Сахара до Пазарджик ли ще стигне? Прогнозите обикновено са в зависимост от това кой плаща." И макар че времето се променя бързо, почти до неузнаваемост, факт е, че преди двайсетина години у нас също е имало подобни опустошителни бедствия.

„Това бе периодът веднага след като бе разрешено да се изнася обгорена дървесина, тогава също възникнаха куп нови пожари, голяма част от тях, разбира се, бяха предизвикани – припомни ученият. - След това опърлената гора се изсичаше и материалът се продаваше на добра цена в Гърция. Когато този експорт бе забранен, пожарите стихнаха."

Бизнес интерес винаги може да е налице, независимо дали експортът е разрешен или не и причината е една – обгарянето не влошава качеството на дървения материал. Тоест той спокойно може да се ползва и у нас за различни цели.

Въпреки че този мотив никога не може да бъде подценен, в случая се сблъскваме с екстремни горещини, които могат да доведат до опустошителни пожари, плод на волни и неволни грешки, но те могат да са запалени и от статично електричество, от искри от машини, за които никой не подозира, или от природни стихии.

За беда скоростта, с която ни връхлетяха екстремните жеги това лято, озадачи дори учените. Известно е, че преди 11 хил. години ледниковият период е бил към своя край, но няколко хилядолетия по-късно отново е имало две сериозни застудявания, които са върнали глетчерите в Европа. След това отново е настъпило затопляне, ледовете са се отдръпнали и викингите са изоставили уседналия си начин на живот, за да се превърнат в дръзки мореплаватели.

„За съжаление, нямаме история, нямаме писмен знак какво се е случило след ледниковия период, как е протекло затоплянето в миналото – разказа проф. Рачев. - Знаем, че в Древния Рим е било топло, но не както сега, защото е било и много влажно, иначе няма как да се разхождаш с преметнат през рамо чаршаф през декември месец. Освен това нямаме аналог за толкова бързо затопляне. По принцип хората се адаптираме, защото така сме оцелели, но това се отразява на храната, на водата, горите съхнат, така че ние със сигурност ще се приспособим, но дали флората и фауната ще успеят да го направят толкова бързо като нас? Нямаме никакъв знак, нито спомен как ще реагира самата природа, а ние сме свързани с нея, защото консумираме благата й. Така че дали ще ни се наложи да изместим посевите с царевица на север, дали ще засяваме ориз на повече места, но пък за него е необходима много вода, дали няма да отглеждаме дафинов лист, а може би и маслини? Кой знае дали ще се стигне дотам."

За беда, в историята не можем да открием отговори. Факт е, че викингите се превръщат в „морски вълци" заради топенето на ледниците, но в началото на XX век „Титаник", плаващ доста по на юг, се натъква на такъв айсберг, че сблъсъкът с него го праща на дъното на Атлантическия океан.

„Знаем, че в Гренландия е имало селища, които са били обезлюдени, защото природата е станала враждебна, имало е и гори – посочи проф. Рачев. – Известно е, че у нас по време на Средновековието земята е била покрита с гори, тъй като е било топло и влажно. Когато руснаците дошли да ни освобождават, те се чудели от кого ни освобождават, виждайки колко богати са нашите села. Някъде в този период горите ни започнали да се изсичат, защото местните търговци продавали дървен материал из цялата империя."

Самият проф. Рачев отдавна търси аналози в историята за подобно скоростно затопляне, но не открива.

„2024 г. ще е най-топлата в нашата климатична и метеорологична история, допускам, че и в европейската, а може би и в световната – допълни още той. - Така че ще трябва да открием начин да се приспособим. Този път сме свидетели на рязко затопляне, с високи сутрешни, топли вълни. Да, имало ги е и преди, но сега разковничето е в продължителността. Сандански регистрира рекорд в климатичната ни история - 13 дни със средноденонощна температура от 30 градуса в съчетание с максимална 40. В Серес бяха съобщени подобни резултати, както и в Сърбия и в Македония. Много дълго се задържаха, напомня ми за ситуацията през 2010 г. с огромните пожари в Русия. За съжаление, това ще се отрази на смъртността."

Тогава близо 80 хил. възрастни хора във Франция и Германия починали преждевременно - не заради топлинни удари, а защото средата е повлияла негативно на състоянието им и на различните им заболявания.

„Хората са можели да поживеят още – обясни професорът. - Към всичко това сега ще трябва да се адаптираме, да се управляват умно язовирите, водата да се използва правилно, защото ни очаква по-топъл август и септември. Това лято ще е най-горещото в климатичната история на България като продължителност и високи стойности на температурите."

Заедно с това ученият отбелязва, че никога не са липсвали пожари в Източното Средиземноморие и на Балканите.

„Разбира се, че 95% са в резултат на човешки грешки, къде волни, къде неволни, тракторът удря кремък, тръгва искра, „сухи мълнии" – само светкавици - също могат да предизвикат огромни пожари, както в Австралия, в САЩ, очаквам след това да започнат в Канада, Сибир."

Заедно с това проф. Рачев недоумява как всяка година се усвояват пари за реакции при пожари, наводнения и същевременно пострадалите от потопа в Карловско са оставени на произвола. „Колко души се удавиха през 2005 г., през 2014 г., оттогава какво се промени – пита ученият. - Отива премиер или политик от дадена партия, снима се със съвсем нова лопата, поне да я бе поизцапал, и след час си заминава. Ето това е липса на адаптация. В Италия в една провинция видях 7 - 8 самолета за борба с пожарите, които си гребяха вода от язовир и участваха в гасенето. Какво пречи и България да притежава няколко и ако се случи по-голям пожар, да не молим съседите. Питам се обаче как ще стане това, след като излязоха данни, че 500 хил. българи нямат достъп до питейна вода, забележете - в XXI век нямат или са на постоянен режим, те с какво да гасят възникнал пожар? На природата не й пука за нас, ние трябва да се приспособим спрямо нея и да сведем до минимум възможността за възникване на опустошителни палежи. А ако все пак се случат, да ги угасим.

Необходима е вода, техника, медицинска помощ и пожарникарите да могат да си почиват. И най-важното, да се обяснява на всички, че в момента един хвърлен фас или кибритена клечка при този вятър може да предизвика голям проблем. Когато е сухо и има вятър, да не се пали огън под никакъв претекст."

Самият професор Рачев не одобрява хвърлянето на доброволци, които никога не са гасили пожари, в борбата с огнената стихия.

„Те дори не знаят, че не трябва да застават срещу пламъка, защото след две вдишвания на въглероден оксид може да припаднат. Именно така си отидоха двама пожарникари. Истинско щастие е, че сега няма загинали."

На фона на цялата тази критична ситуация целта на Парижкото споразумение за понижаване на температурата си остава едно добро пожелание.

„Потреблението на нефт и газ не намалява, Индия и Китай продължават да горят лъвския пай от въглищата, там няма спиране – обясни проф. Рачев. - И ако ЕС и САЩ все пак нещо правят, останалите – не, макар Китай да изпълни предсрочно плана си за мощности в областта на зелената енергия. За съжаление, така няма да стане – или всички заедно ще направят това колективно усилие, или няма да се получи."