• Пиарката на Пожарната в Пловдив снима реални кадри от работата на колегите си, за да оценят хората усилията им
• Не е случайно, защото знае всичко за професията - баща ѝ и дядо ѝ също работили там

Поредният пожар в Пловдив е загасен, един от огнеборците довършва работата си в мокрото помещение с тежкото оборудване на гърба си. Сниман е в гръб и ако го срещнем на улицата, няма да го познаем. Затова и кадърът е озаглавен “Невидимите”. Това е снимката, с която пиарката на Пожарната в Пловдив Таня Костадинова участва в конкурс на National Geographic  в раздела за мобилна фотография.

Кадърът е направен на 4 юли т.г., когато пламва стара сграда в имот на някогашно голямо обувно предприятие. В едно от помещенията се разфасова стара дограма, но има бои и много горими материали. Работниците са небрежни и от една искра лумва огън. “Когато отидох на мястото, две момичета предаваха на живо на шефовете си какво се случва. Подминах ги и влязох вътре, за да запечатам действията на пожарникарите. Мисля, че се получиха няколко хубави кадъра от работата им на терен, за която хората знаят малко”, разказва Таня Костадинова.

Когато няколко дни след инцидента попада на информация за конкурса на National Geographic, изпраща една от снимките. След няколко дни получава мейл да сложи заглавие и да добави кратко описание.

“Лесно избрах как да я озаглавя,

но няколко пъти редактирах описанието, което трябваше да е съвсем кратко. Накрая се спрях на “Да жертваш собствената си безопасност в името на нечий свят”. След няколко дни получих съобщение, че фотографията е одобрена за участие в конкурса”, обяснява пресаташето. Срокът за изпращане на снимки е до края на юли и след това ще стане ясно дали кадърът, с който пробва да направи невидимите усилия на огнеборците видими, ще бъде отличен.

Да покаже работата на колегите си в кадри от реални ситуации, за да оценят хората труда на пожарникарите, е цел на Таня Костадинова от първия ѝ ден в Регионалната дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” преди 3 г. И не само защото работи там, Таня е свързана кръвно с тази професия - баща ѝ и дядо ѝ са били огнеборци. “От ранното ми детство съм докосната от разказите на баща ми, когато се прибираше пребит от умора след дежурство. Няма да забравя една случка: Избухва пожар във вилна зона над Пловдив, те отиват да гасят и

собственикът на горящата къща насочва оръжие срещу тях, защото не искал да влязат вътре

- имал много пари. Покривът вече бил в пламъци и можел всеки момент да падне върху хората, които са там. Баща ми разказваше това не само много уморен, а и много пребледнял. Тогава разбрах колко алчни можем да сме и как не разбираме, че има хора, които рискуват живота си, за да ни помогнат”, връща се тя години назад.

Добавя, че сега се стреми да е на мястото на събитието винаги когато може. “Като чуя, че наш автомобил тръгва към произшествие, се придвижвам и аз по най-бързия начин, за да направя снимки. Разбира се, внимавам да не преча на колегите, но гледам да открадна и да запечатам миг, от който хората да разберат какво наистина правят пожарникарите. Защото за мен те наистина са тихите герои на ежедневието ни, а тяхната работа често остава скрита”, разказва Таня.

Досега не е участвала във фотографски конкурс, но за тези 3 г. е натрупала толкова много кадри, че когато споделила на шефа си за участието си в надпреварата на National Geographic, той ѝ казал, че там могат да разкрият цял раздел за Пожарната в Пловдив.

Преди да стане пиар на огнеборците, Таня Костадинова беше говорител на пловдивската полиция. В годините назад завеждаше връзките с обществеността в областната управа, има зад гърба си и 16 г. в местна телевизия. Именно на първата си работа е развила усет към доброто кадриране. “Винаги съм успявала да видя различния ъгъл на снимане, научих се на това покрай работата ми в телевизията, докато правех интервюта и подготвях материали за новините. Човекът до мен, който в годините ми е показвал нетипичния поглед, е бившият ми съпруг Антон Марчев, който е добър оператор. Открадвала съм си различни неща от неговите умения, а и много сме си говорили за фотография”, споделя Таня.

Установила, че по медиите има глад за снимки, когато прекрачила от журналистиката в пиара. “Започнах работа в полицията през 2019 г. и бързо разбрах, че новините се четат повече, когато към тях има авторски снимки. Така започнах да публикувам кадри към текстовете на съобщенията си, снимах, когато това е възможно, и няма да попречи на досъдебното производство. Фотографиите

са правени само с мобилен телефон,

но пък държа на качеството на апарата, защото това улеснява работата ми”, допълва пиарката.

После решила да разчупи клишето и да търси добри новини и човешки поглед към всяка една ситуация. “Един пиар е длъжен да покаже, че хората в дадената институция работят, а това е много трудно, когато става дума за държавна структура. Има една традиция в държавните институции да съобщават само негативни новини – за инциденти и произшествия, почти никой не търси добрите послания и примери. А навсякъде има хора, които горят в работата си”, обяснява Таня. Затова и снима не само пожарите и битките с огъня, а и умората и радостта от овладените пламъци, моментите, в които колегите ѝ изпращат някого в пенсия с водни струи, и усмивките на децата, когато се запознават с професията на огнебореца.