На последно място сме в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души - а има 8000 черкви и манастири. Православната църква трябва да засили мисионерския си дух

Преброяването през 2021 г. констатира, че вярата в Бог намалява. На въпроса “Религиозен ли сте?” 51,4% (към 3 млн. души) са отговорили с “Да”, а два пъти по-малко - 24,7%, са отговорили с “Не”. 13% са избрали отговора “Не мога да определя”, а 10,9% - “Не желая да отговоря на въпроса”.

На предишното преброяване през 2011 г. за религиозни са се обявили 60,4%, а за нерелигиозни - 22%.

Намаляването на вярващите с 9% за 10 г. е фрапиращо!

Голяма част от тези 9% са православни.

Като християни се определят 4 219 270 души (71,5% от отговорилите на въпроса). Ако се върнем назад във времето, ще видим, че най-високият процент християни е регистриран през 1992 г.: 86,7%. За данните за 1992 г. ще изразя известни резерви. Когато съм ходил на църква преди 1989 г., православните храмове дори на Великден не бяха препълнени. Когато отидох на църква през 1990 г., цялата градинка около черквата “Свети Георги” беше пълна с народ и въобще не можеше да се стигне до храма. Къде бяха всички тези многобройни вярващи година по-рано? Тъжно е да гледаш и как политици, които преди 1989 г. не са влизали в църква и даже една молба към Господ не са отправили, сега активно да пребивават на важните събития в църквите.

От християните през 2021 г. източноправославни са 4 091 780 (97% от посочилите християнско вероизповедание). Протестантите са 69 852 (1,7%), католиците - 38 709 (0,9%), и 5002 (0,1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговора “Друго християнско” са избрали 13 927 (0,3%).

Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 души (10,8%), юдейско - 1736, а други вероизповедания изповядват 6451 души.

Прави силно впечатление, че през 2021 г. сред самоопределилите се към ромската етническа група с източноправославно вероизповедание са 29,1%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 17,6% от ромите, протестантско - от 12,4%. Осезателно се е увеличил процентът на протестантите сред ромите. Тук се вижда липсата на достатъчен мисионерски дух в църквата ни, което дава възможност немалък процент от

ромите активно да се ориентират към протестантството,

а и към исляма. Приобщаването към вярата изисква себеотдаване, непрестанни усилия, ако щете – и лишения от светски наслади и особено важно - умение християнските ценности да се изложат на разбираем за хората език.

Само за периода 1993 – 2001 г. броят на протестантите се удвоява при намаляващо население.

България е на последно място по свещеници на 100 000 души в ЕС и в държави като Швейцария, Норвегия, Русия и Украйна, Великобритания (източник: jodi.graphics, цитирана от orthochristian.com).

В България свещениците са 12 на 100 хиляди човека. Най-много свещеници има в Гърция - 88 на 100 000 души, Румъния е на трето място – 83 на 100 000. Даже държавата на предпоследно място – Чехия, има с над 50% повече свещеници на 100 000 души, отколкото България.

Как да очакваме, че с около 800 свещеници нещата ще се променят, дори в тях изведнъж да се разгори мисионерският дух?

Как да се удовлетворят нуждите на миряните, когато църквите и манастирите са около 8000 - около 10 пъти повече от свещениците. А всички храмове са 9800.

Да, държавата осигурява помощ на вероизповеданията, но тя е крайно недостатъчна, за да нарасне осезателно броят на свещениците.

А именно вярата в Бог е един от основните механизми да се създаде непоносимост към корупцията. Това беше и един от основните фактори в Румъния да се преборят в голяма степен с корупцията и това беше основният фактор тази държава да ни изпревари съществено в икономическото си развитие.

Ето защо и броят на свещениците, и мисионерският дух на църквата ни са съществени за икономическия просперитет на страната.

От друга страна, църквата е собственик на над 8000 имота и в това няма нищо лошо. Активите ѝ се оценяват на над 10 милиарда лева.

Управлението на тези имоти в България е относително разпокъсано, което намалява и контрола, и приходите. Дали не е време да се последва примерът на съседна Гърция, където

имотите се управляват само от едно търговско дружество,

собственост на църквата?

Няколко проучвания в Европа и в световен мащаб показват, че вярващите са по-уверени, с по-малко тревожност, по-здрави и в крайна сметка по-щастливи от невярващите (според обзор на Джон Незлек от Университета за социални и хуманитарни науки във Варшава).

Е, трудно ли е да се разбере, че усилията и инвестициите във вярата са от първостепенна важност след като те пряко се отразяват и на икономическото развитие, и на щастието на хората.