България ще влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., защото инфлацията се овладява и ще изпълним този критерии. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„Икономиката страда през последната една година. И то не само заради политическата криза у нас, но и заради рецесия в Западна Европа. Това се отразява директно в загуба на работни места в България. Политиците, залисани в бързосменящите се правителства, не ни чуха. Даже мерки предложихме, но никой не ни чу", поясни обаче той.

Президентът на КНСБ поясни, че най-важното в момента е да се въведе някаква мярка, която да е подобна на тази „60:40" по време на COVID-19, която да е през Кодекса на труда.

Фирмите с тази помощ според него трябва да отговарят на определени критерии – като например спад на производството, невъзможност за реализиране на продукцията на външните пазари и т.н.

„Идеята е тези фирми, който са затруднени, да не уволняват хора, а да получат някаква държавна подкрепа. Така работниците и служителите ще получават заплата, вместо да се регистрират в бюрата по труда и да получават обезщетения", каза той пред bTV.

Пламен Димитров посочи още, че вторият голям проблем, който седи пред което и да било правителство, е енергетиката. Преди изборите според него всички политици са казали, че трябва да се изчака сформирането на редовно правителство, но „в този сектор има много цъкащи бомби".

„Бяха гласувани едни 250 млн. лв. на годишна база за четири години. Това стана преди кампанията и изборните въртележки. Проблемът е, че тези пари не са осигурени за 2024 г., а вече сме юли. В „Мини Марица-изток" всеки месец се чудят откъде да намерят пари за заплати, за да продължат да работят", допълни той.

Президентът на КНСБ обясни, че държавният бюджет се движи сравнително добре към средата на година.

„Служебният финансов министър заслужава похвала, но от него ще се иска да осигури средства. Дали това ще стане чрез актуализация на бюджета, или чрез преструктурирането на разходите, не зная. Но час по-скоро това трябва да се направи", поясни той.

Пламен Димитров припомни, че финансовият министър трябва да намери допълнителните пари във висшето образование, както и в здравеопазването.