Преди 20-ина години 4 юли ме завари в Северна Дакота. По-специално някъде в Дън Каунти, което звучи като "Вдън гори Тилилейски" и, уверявам ви, си беше точно както си звучеше. Сякаш накрай света. Живеех във фермата на симпатичното семейство Карлсон, което гледаше крави и ниви с кукуруз, който се простираха докъдето на човек му хвърли погледа. Понякога с едно от двете момчета на Карлсънови яздехме отвъд кукурузения хоризонт, където започваха да се диплят възвишенията на планината Килдиир, чието име няма какво друго да значи освен "Убий елена". Из някогашните велики ловни полета на сиуксите скучният пейзаж можеше да бъде ненадейно разнообразен от появата на стадо бизони или заграждение, зад което би могла да бъде скрита ядрена установка, монтирана още по времето на Студената война със Съветския съюз. В общи линии великанска скука.

По-интересно е как попаднах на това място. Още с кацането на летището в Бисмарк, Северна Дакота, разбрах, че това не е като останалите американски градове, в които съм бил. Първо мобилният ми телефон не работеше, а после последваха и други странности. Кръстена на германския канцлер Ото фон Бисмарк, това е единствената щатска столица, носеща името на чужд държавник. Мястото имало друго, много романтично звучащо име на диалекта на тукашните индианци, преди да бъде заселено от дошли от Русия етнически германци, побегнали заради загубата на правата, дадени на техните деди от императрица Екатерина Велика. Северната тихоокеанска железница и златната треска през XIX век направили това място притегателно за търсачи на ново бъдеще, които така и не успели да свикнат със старото местно название.

А, че какво му е на Бисмарк - много си е хубаво името, казах си, след като разбрах, че индианското название на града се изговаря като "Мърачии арумагуаш", което би трябвало да означава високи върби.

Край града минава река Мисури, която разделя часовите зони и съответно на двата ѝ отсрещни бряга има разлика с един час. Оказа се, че местният шериф бе издал заповед заведенията в Бисмарк през уикенда да затварят в 12 ч в полунощ, което предизвикваше една удивителна гледка в съботната нощ.

Полунаквасени каубои, като едни закъснели пепеляшки, препускаха по мостовете над Мисури в посока Мандън, за да се доберат до кръчмите на другия бряг, където да си допиват още един час на спокойствие.

Координаторката на програмата, по която бях пристигнал, нямаше нищо общо с вашингтонските костюмари. Изглеждаше хем кънтри, хем хипарка... Ако Доли Партън и Уили Нелсън имаха дъщеря, това щеше да е тя. Дойде с каубойска шапка, кожени ботущи и плетена рокля с широко деколте. Караше пикап, в чиято каросерия бе натоварила алуминиеви гюмове и едно безжизнено мъжко тяло.

Качвай се отпред, мъжът ми е уморен от снощи и има нужда от почивка на свеж въздух, подхвърли отривисто тя, уловила леко двоумение у мен.

Явно съпругът на моята нова познайница е бил сред препускащите полунощни каубои и все още изтрезняваше отзад в пикапа, покрил лицето си с каубойска шапка и кръстосал ботуши на един от гюмовете.

Тръгнахме към мястото, на което трябваше да ме остави, с уточнението, че ще стигнем на другия ден, тъй като по пътя трябвало да се отклоняваме и да спираме, за да си свършела тя някаква работа. Не ми стана ясно точно каква, но разбрах, че тя ще разчита на моята помощ. На него вече не мога за нищо да се осланям, каза госпожата, отмятайки нерво глава в посока на каросерията, където тялото все така не даваше никакви признаци на живот, въпреки че вече час карахме на свеж въздух.

Ситуацията изглеждаше странна. Направо кринджава, казано на езика на днешните млади хора. И когато свърнахме от асфалта по един прашен път в средата на нищото, аз вече си мислех, че госпожата с плетената рокля ще разчита на мен да изкопаем някъде в прерията дълбока яма за трупа, който вози отзад и невинно представя за препилия си снощи мъж.

След известно време спряхме пред вратите на ферма, където с клаксон известихме нашето пристигане. Госпожата скочи пъргаво от пикапа и ми даде знак и аз да излизам. Качвай се горе и ми го подай.

Покатерих се в каросерията и докато се чудех от коя страна да хвана трупа - откъм краката или откъм раменете - тя ми извика: Не го буди, вземи онзи гюм и го донеси ей там пред вратата, моля.

Без да ѝ противореча направих всичко по команда. Междувременно излезе стопанина на фермата с някакви джаджи. Тъй като цялата ситуация продължаваше да не ми е особено ясна, се отдалечих на безопасно разстояние до пикапа и гледах оттам.

Госпожата отвори гюма и от него се понесе някаква пара. Бръкна с нещо като дълъг черпак вътре, вади нещо, прелива, слага... Въобще не разбрах какви означава всичко това. След малко се сбогуваха с фермера и поехме на път. На следващата ферма аз вече знаех, че трябва да мъкна нови гюмове. Процедурата се повтори няколко пъти. Накрая се престраших да питам какво има в гюмовете, които нося цял ден. Госпожата се ухили до уши. Не ти ли казах какъв ми е бизнеса? Имам ферма за бикове, една от малкото. А тук има много крави, които трябва да бъдат оплодени изкуствено.

- Ъ...ъъ, това е...ъъ, запелтечих аз.

- Точно така, семе от бик, поясни въображаемата щерка на Доли Партън и Уили Нелсън.

Стъмни се и останахме да спим в някакъв крайпътен мотел. А съпругът на координаторката междувременно се бе събудил. На другия ден, следвайки инструкциите, които бе получила от моите бъдещи домакини - сем. Карлсон - госпожата ме откара до един по-малък черен път, където бе забит колец с желязна пощенска кутия, над която пишеше името на моите домакини.

Остави ме там и отпраши с мъжа си и гюмовете с бича семенна течност в капсули с течен азот някъде в посока на канадската граница.

Вечерта моите домакини ме заведоха в най-близкия град - Килдиир, за да гледаме зарята по случай 4 юли и да потанцуваме полка. Там имаше една постройка, разделена на две - салон, чийто врати се отваряха така, че да можеш да влезеш вътре с коня си, а другата - танцувална зала. Така започна моят престой в Северна Дакота... С мъкнене на гюмове с бича сперма и фойерверки.

Стана много дълго и ще оставя подробностите за друг път, както и тези за живота ми с афроамериканската общност на Южна Каролина...

От Фейсбук.