Служебният премиер Димитър Главчев за пореден пък успокои депутатите, че България няма да праща военни в Украйна. Той пристигна в парламента за изслушване относно позицията на България за срещата на върха на НАТО във Вашингтон на 9-11 юли.

Още в началото на заседанието лидерката в оставка на БСП Корнелия Нинова поиска документа с позицията да бъде разсекретен, за да може всички българи да са спокойни, че няма да пращаме жива сила на фронта. Главчев обаче обясни, че вътре има информация за договори на НАТО и това би нарушило закона за класифицираната информация.

"Не може да става и дума, че ще бъдат изпращани български войски в Украйна. Нито е обсъждана такава тема, нито предстои да бъде обсъждана", каза Главчев, а по-късно добави, че няма "и мисъл дори за участие на български войски в Украйна".

Той увери, че в позицията са отразени българските интереси.

Основните теми от дневния ред там ще са свързани с подкрепата за Украйна, задълбочаване на партньорствата на НАТО с Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея. Позицията на България за подкрепа на Украйна остава постоянна. Тя е изработена от постоянната делегация на България в НАТО, МО и МВнР. Сред най-важните решения ще бъде това за създаване на механизъм за координиране на военната помощ и обучение на украински войски.

"Това решение категорично не въвлича НАТО и България като страна във войната, а води до устойчиво подпомагане на Украйна в изконното ѝ право на самозащита. България е за препотвърждаване на подкрепата на НАТО за Киев с военно-технически средства и обучение на личен състав извън територията на Украйна. България последователно отстоява и позицията, че финансовия ангажимент в подкрепа на механизма следва да бъде основан на справедливо разпределение на тежестта между съюзниците", каза Главчев.

В началото на изложението си той обясни, че се е допитал до депутатите кой да представлява страната ни пред НАТО - той или президента, понеже кабинетът е служебен.

"Мотивите ми да попитам Народното събрание са единствено, че ние сме служебен кабинет и смятам, че позицията ни за НАТО би трябвало да бъде разгледана и от народните представители, но след като видях, че това предизвика поредното разделение, а не беше това целта. Целта е да има някакъв повод за обединение, а то се получи точно обратното. И след като видях, че няма единна позиция, направих според мен най-естественото - да поканя държавния глава, върховния главнокомандващ и натовски генерал да бъде ръководител на делегацията. Защо той отказа е негово лично мнение", посочи Главчев.

Темата кой да ходи във Вашингтон се повдигна още след заседанието на Парламентарната асамблея на НАТО в София през май, на която Радев отсъства, а после реагира остро на приетото решение да се позволи на Украйна да обстрелва Русия със западни оръжия.

Решението кой да ходи е на Министерския съвет. В продължение на десет години страната бе представлявана от държавния глава до миналата година, когато акад. Николай Денков като премиер смени Радев във Вилнюс.

Сега Главчев се допита до партиите в парламента кой да иде - той или Радев, но те така и не му отговориха, защото се скараха и за това. В крайна сметка той предложи президентът да води делегацията и да отидат заедно, но получи отказ.

Изслушването продължи малко над час, след което заседанието бе закрито по предложение на "Има такъв народ", защото според тях в позицията има неща, които представляват "отказ от държавен суверенитет" и парламентът не се е съгласявал на тях. Няма как да бъдат обаче публично обсъдени, понеже информацията е класифицирана.