Как ще завърши всичко - разликите в два сценария*

Ново проучване, проведено в Украйна и 14 други европейски държави, показва, че руският напредък на бойното поле не е повлиял на решимостта на Украйна да се бори и на европейската подкрепа за въоръжаването ѝ.

Но под привидното единство се крие голямо разделение между Украйна и Европа за това как трябва да завърши тази война и какво трябва да се постигне със съюзническата подкрепа.

Докато украинците искат повече оръжия и боеприпаси, които да им помогнат да спечелят войната, повечето европейци искат да дадат на Украйна оръжия и боеприпаси, за да поставят Киев в по-добра преговорна позиция за прекратяване на войната.

И докато украинците смятат, че трябва да получат членство в ЕС и НАТО, за да отбележат победата си, повечето европейци виждат в това част от споразумението.

Какво е мнението на гражданите в Европа, включително в Украйна, за войната? Дали напредъкът на Москва на бойното поле е накърнил морала на украинската общественост? Дали европейците ще бъдат щастливи да запазят подкрепата си за Украйна в условията на политическа криза у дома и на потенциалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом?

За да отговори на тези въпроси, Европейският съвет за външна политика проведе проучване на общественото мнение сред 19 566 души в 15 държави през първата половина на май 2024 г.

Констатациите са успокояващи на повърхността. Въпреки че войната се развива по драматичен начин, това не се отнася за общественото мнение, което почти не се е променило от началото на годината. Подкрепата за войната остава стабилна в изследваните европейски страни - а

моралът е силен

в Украйна.

Проучването показва общи позиции по отношение на обществената подкрепа за увеличаване на доставките на оръжия и боеприпаси за Украйна. Въз основа на това европейските политически лидери би трябвало да чувстват подкрепа да продължат да изпращат помощ на Украйна.

И все пак под повърхността проучването установява дълбока пропаст между европейското и украинското мнение за това как ще приключи войната - и за целта на европейската подкрепа. Накратко, украинците искат оръжия, за да победят, докато повечето европейци изпращат оръжия с надеждата, че това ще помогне

да се стигне до приемливо евентуално споразумение

Това разделение намира отражение и в общественото мнение относно идеята за присъединяване на Украйна към ЕС и НАТО. Украинските граждани, изглежда, смятат, че членството в двете организации е признание за храбростта на тяхната борба. В същото време в западните столици въпросът за членството обикновено се обсъжда като част от евентуално компромисно споразумение с Русия. Дали тази пропаст може да бъде преодоляна, остава неизвестно.

Мнението в Европа остава силно разделено между отделните държави и вътре в тях. В началото на конфликта социологическите проучвания на ЕСВП показаха наличието на две основни групи от мнения в Европа - тези, които искаха войната да приключи възможно най-скоро (“лагер на мира”), и тези, които искаха Украйна да победи Русия (“лагер на справедливостта”). В някои от “колебаещите се държави” нито една от двете групи не е преобладаваща.

Последното проучване на ЕСВП показва, че тези групировки все още съществуват: три държави са твърдо

в лагера на мира (България, Гърция и Италия),

пет са в лагера на справедливостта (Естония, Великобритания, Полша, Португалия и Швеция), а шест са по средата (Чешката република, Франция, Германия, Нидерландия, Испания и Швейцария).

Нещо повече, сравняването на данните от януари и май 2024 г. показва много малка промяна в деветте държави, изследвани и в двата случая, въпреки все по-трудното положение на Украйна на бойното поле.

Ястребите са все така ястреби, гълъбите - все така гълъби, 

а междинните групи остават разделени.

Две години след началото на войната социологическите проучвания показват, че повечето хора в Естония, Полша и Швеция искат да помогнат на Украйна да си върне окупираните от Русия територии. Ястребите в този лагер на правосъдието може да разглеждат борбата като нещо подобно на заплахата, възникнала по време на Втората световна война, и по този начин да определят своя национален консенсус като позиция срещу умиротворяването.

От друга страна, хората в страните, съставляващи лагера на мира - България, Гърция и Италия - са сред

най-скептичните, че Украйна може да надделее,

дори ако Киев получи увеличени военни доставки. Абсолютното мнозинство в тези страни също така смята, че Европа трябва да подтикне Украйна към преговори за мирно споразумение. Техните възгледи може би отразяват по-скоро опасенията, породени от Първата световна война - че ЕС и НАТО могат да се впуснат в нов опустошителен конфликт.

В същото време във Франция разделената общественост може да ограничи нагласата “ястреб” на президента и да постави много голяма въпросителна върху устойчивостта на подкрепата на Париж за Киев.

Вероятно европейските лидери ще продължат да разчитат на обществена подкрепа за предоставянето на оръжие на Украйна, поне засега. Резултатите от социологическите проучвания обаче показват, че е малко вероятно европейските правителства да получат обществена подкрепа за пряко военно участие. Нещо повече, както подсказва промяната в

подхода на Макрон, мускулестата реторика,

насочена към подклаждане на страх от руски нападения срещу държави от НАТО, може да даде грешен резултат. Дори и някои граждани да вярват, че Русия може да нападне друга европейска държава, малцина се притесняват, че собствената им държава или самият НАТО ще започнат война с Русия.

Проучването показва, че най-големите предизвикателства може би тепърва предстоят, по-специално около намирането на съгласие между европейските столици и Киев за това как да приключи войната. Европейците вярват, че войната ще приключи с някакво споразумение, докато украинците се надяват на победа.

* Със съкращения от сайта на ЕСВП, заглавията са на редакцията.