Представителят на България в ООН Иван-Асен Георгиев е бил осъден на смърт, защото е казал, че полицаят Никола Гешев е имал свои агенти в ръководството на БКП.

Никола Гешев е "една възхитителна легенда", казва през 1963 година Иван-Асен Христов Георгиев. Историята му е описана от покойния вече д-р Павел Бъчваров, който е бил роднина на дипломата. "Гешев ни надигра тотално - заявява Иван-Асен Георгиев - преди и след 9 септември 1944 г. По време на нашата нелегалност

Гешев знаеше всичко за нас

и в брилянтния период на своята кариера нанесе серия от съкрушителни удари на БКП. От разгрома на съвършената нелегална организация на ген. Владимир Заимов и залавянето на членовете на ЦК на БКП, с процеса срещу тях и убийството на Емил Марков, та чак до разбиване на шпионската група на Александър Пеев-Боевой."

Според Иван-Асен Георгиев Гешев имал внедрена сред БКП малка армия от съвършени агент-провокатори.

"За всяка своя акция на "тихия фронт" той използваше едновременно по двама или трима от тях, за да се дублират при проследяването на следата, като ги разменяше, за да не буди съмнения у заподозрените. До ден днешен сме разкрили и унищожили само двама такива.

Къде са другите днес, ако не сред ръководните среди на партията и държавата?"

Това изказване поражда много въпроси относно истинската причина за разправата с дипломата, за когото всички свидетелстват, че е бил на много по-високо интелектуално ниво от съпартийците си в БКП. Още повече че само месеци по-късно Иван-Асен Георгиев е обвинен в шпионаж и осъден на смърт чрез разстрел на 31 декември 1963 г.

"168 часа" вече писа, че е имало основателни съмнения, че агенти на Гешев са били изявени фигури в БКП

като Тодор Живков, Трайчо Костов, Мирчо Спасов, Лев Главинчев, Цола Драгойчева и др.

Много странно е, че Живков, вместо да празнува победата на 9 септември 1944 г., се затваря в полицейския архив и не излиза оттам няколко дни. След това документацията е поверена на Трайчо Костов и Цола Драгойчева. Няколко години по-късно, когато шефът на милицията Руси Христозов успява да си я вземе, открива шокиращи липси. Установява, че много материали са извадени, а определени текстове са заличени с бръснарско ножче. Това разказа синът на Руси Христозов - Георги.

Едва наскоро стана ясно, че досието на Живков също е било много добре прочистено. Когато държавната агенция "Архиви" го разсекрети, се видя, че то се състои от 20-ина страници и е с много липсващи материали.

Оставени са две справки, няколко протокола и доклад от проследяване на Живков и претърсване на дома му. Като всичко това е в периода 1930-1934 г. След това в полицейското досие на тази видна фигура в партията няма нищо. Все едно изчезва за полицията.

Има доста истории от нелегалния живот на бъдещия Първи, които са смущаващи. Където и да се появи, тайните партизански операции се провалят.

Много подозрителен е и фактът, че Живков уж отива да предупреди отряд "Антон Иванов", след което той е разбит от полицията.

Царската полиция изгражда чудесна легенда и на Трайчо Костов, в очите на партизаните той е отчаяно смел комунист. След зверски побой в отдела на Гешев Костов успява да се измъкне по чудодеен начин. По-късно по време на процеса срещу него той си признава, че е бил сред агент-провокаторите. Но преди това дълго е бил сред най-важните хора в партията.

Мирчо Спасов е друг известен заподозрян за агент на Гешев. Той е участвал в чистките по време на червения терор заедно с Живков. Те са били в една

група, която е убила

хиляди без съд

в първите няколко месеца след 9 септември 1944 г. Впоследствие Спасов е идеолог и създател на едни от най-мракобесните концлагери на комунизма, в които хората са измъчвани и убивани по особено жесток начин.

Когато истината за този изверг и за зверствата му в лагерите започва да излиза наяве след голямо разследване, Живков по неизвестни и до днес причини не предприема нищо. Просто Спасов е понижен, като си остава на свобода.

Едва ли Тодор Живков го е било страх от бившия му съратник. Не може да се е плашел, че ще разкрие историите им покрай убийствата по време на червения терор. Тогава това прочистване се е смятало за героизъм. Остава единствено версията, че Живков и Спасов са ги свързвали общо минало и тайни контакти с Гешев.

Иначе няма логика в поведението на Живков. "168 часа" вече писа, че лично той

потулва и делото срещу

друг известен сатрап и агент на царския суперполицай - Лев Главинчев

При това той е разкрит не от кого да е, а от офицер на ДС, който представя неопровержими доказателства за това.

Известно е, че Гешев е засичал информациите си поне от двама-трима агенти, внедрени в БКП. Имал е свои хора както по високите етажи на партята, така и на средно ниво. Той е разполагал с информации, които буквално приличат на стенограми - този каза така, онзи каза еди- какво си.

Няколко години след 9 септември 1944 г. като агенти на топполицая са разкрити няколко души на средно ниво в партията.

Бившият член на БКП Никола Колев - Комара в показанията си от Коларовградския затвор пише, че именно той е бил натоварен със задачата да разкрие шпионите на Гешев в партията.

Тогава той установява, че агент-провокатор е бил Никола Милев-Парвус, за когото "168 часа" вече писа. Той е провалил много акции на комунистите, без никой от тях да се усети. През 1936-1937 г. благодарение на легендата, която Гешев му изгражда, той се издига до член на ЦК на БКП.

Комара залавя и Мърфи - Георги Иванов, който се издигнал до член на окръжен комитет, а след това става и секретар на районен партиен комитет. След 9 септември оглавява партийната организация на партийното издателство. Разкрит е доста след 1945 г., пише в показанията си Комара.

Той успява да докаже, че и Васил Тошков-Дончо, съпруг на Светла Павлова, също е работел за Гешев. Той е успял да се издигне до член на окръжния комитет на партията, след което е изпратен за неин делегат в Коминтерна в Москва.

"Провокирал непрекъснато до 9 септември 1944 г.", пише в показанията си Комара. Катя Табакова-Гана също е заловена от него като шпионин на царския суперполицай. Дълго тя е била техническо лице в окръжния комитет на партията. "Предала и провалила всички нелегални партийни печатници", пише Комара.

След което той изброява още няколко фигури, които според него не са били така значителни в провокаторската си дейност.

От всичко това става ясно, че след 9 септември 1944 г. са били заловени само шпионите на Гешев на средно ниво. Тези, на които той изгражда героични легенди и впоследствие оглавяват партията, остават да я управляват. С шумен процес е разкрит единствено Трайчо Костов, който вбесил другарите в Москва и те започнали голямо разследване срещу него.

Има още един странен факт. Ако Живков и ЦК на БКП не са имали от какво да се притесняват, защо не започват ново разследване през 1963 г. за агенти на Гешев в партията? Това, което казва представителят ни в ООН Иван-Асен Георгиев, е доста логично - къде всъщност са провокаторите на царския полицай, заради които са провалени множество акции и са избити стотици? Логично е, че ако ръководството на партията не е имало от какво да се плаши, е щяло да продължи проверката.

Но се случва друго. Един от най-интелигентните ни дипломати от тези години-

Иван-Асен Георгиев по бързата процедура е обявен за шпионин и разстрелян

По това време той е научен работник в правния институт на БАН и представител на България в ООН. Георгиев е роден на 27 март 1907 г. в София. Завършва право в Париж и след завръщането си в България работи като адвокат, включително в кантората на Нисим Меворах, бащата на поета Валери Петров.

Веднага след 9 септември 1944 г. става главен секретар на МВР. Тогава министър е Антон Югов, а няколко месеца в министерството работи и Тодор Живков. Според по-нови сведения на базата на спомени на негови близки той се е тормозел заради вълната от убийства, извършвани от комунистите. Далеч по-образован от колегите си, бъдещият дипломат е бил отвратен от кървавите репресии, разиграли се веднага след деветосептемврийския преврат. Той ясно вижда, че безсмисленото проливане на кръв няма нищо общо с никакви идеали за социална справедливост.

Наричал "цървули" комунистическите политици и казвал, че вътрешният министър Антон Югов е "прост човек". Затова и измъкването му от МВР и навлизането в дипломацията се превръща в голяма цел на Георгиев.

Шансът не закъснява. Още през 1946 г. той заминава с българската делегация за Парижката мирна конференция. Нещо повече - той е секретар на делегацията ни.

Кирил Маричков (баща на известния музикант, тогава секретар в Регентството) го определя така: "Правеше добро впечатление. Безупречният френски и поведението на европейски дипломат не останаха незабелязани. Васил Коларов и Кимон Георгиев го приемаха като равен. После стана съветник в легацията."

Все пак през май 1951 г. Иван-Асен Георгиев се връща у нас. Набързо го назначават за преподавател в СУ "Климент Охридски", където чете лекции по антично право.

През 1956 г. въобще не се впечатлява от Априлския пленум. Иван-Асен постепенно натрупва толкова негативизъм към ставащото в България, че открито говори за това пред близки и приятели. Твърдял, че ако СССР не се промени генерално, ще попадне "в тупик". Смятал Хрушчов за смешен и необразован човек без качества, когото обстоятелствата са поставили на върха. В един момент си казал, че му е дошло до гуша от всичко. Започнал да съжалява, че преди години не останал в Париж. Затова за него е истинско щастие, когато през октомври 1956 г. отново го търсят от МВнР. Предлагат му да замине за Ню Йорк, за да стане член на мисията ни в ООН. Иван-Асен стяга куфарите и потегля за Америка.

Иван-Асен Георгиев е бил арестуван лично от смятания за агент на Никола Гешев - Мирчо Спасов. Прегрешението на представителя ни в ООН било, че през 1963 г. казал, че БКП продължава да се ръководи от хора на легендарния царски полицай. "168 часа" писа за тях в миналия брой и разкри достатъчно факти, че те са били сред най-влиятелните фигури на партията.

Бившият шеф от Шесто управление на ДС Димитър Иванов разказа, че Държавна сигурност на няколко пъти е разследвала Живков дали не е бил агент на Гешев, но нито веднъж не е стигнала до някакви доказателства. Може би защото на 9 септември бившият Първи се затваря в архива на царската полиция и не излиза оттам няколко дни. Случайно или не,

там той тършува единствено с Мирчо Спасов,

който през 1946 г. оглавява МВР - София. В резултат на това полицейското досие на Живков се оказва едва 20-ина страници и след 1937 г. в него няма никакви документи за дейността на активния лидер на комунистите. Със същото опоскано досие се оказва и Мирчо Спасов.

Дали двамата ги е свързвала обща работа за Гешев, или тъмното им минало, когато са оглавявали групата, провеждала червения терор и избила хиляди невинни след 9.09.1944 г., не е ясно. Факт е, че когато се разкриват престъпленията на Спасов в комунистическите концлагери, извращенията и чудовищните мъчения, Живков не предприема нищо, за да го накаже. Или поне да го вкара в затвора. Спасов просто е понижен в длъжност. Затова именно на известен сатрап като Мирчо Спасов е поверено цялостното разследване. Дипломатът е арестуван на 3 септември 1963 г. в Москва при излитането на самолета за София. Там е на служебно посещение като председател на Международния институт по космическо право. С него пътува специална група, водена лично от зам.-министъра и шеф на ДС Мирчо Спасов.

В нея е и офицерът от контраразузнаването Иван Охридски, чиято задача е да разпита Георгиев още в самолета. При този разпит дипломатът бил признал, че е агент на ЦРУ, но не казва нищо конкретно за дейността си. Най-вероятно защото изобщо не е имало такава. Всъщност заподозрените за бивши агенти на Гешев - единият, ръководейки БКП, а другият ДС, не искат да допуснат никаква грешка или случаен теч на информация.

След докарването на Иван-Асен в България се разгръща огромна кампания по оклеветяването му

Оповестени са сведения от секретната разработка "Двуличник", които уж доказват по безспорен начин работата на Георгиев за ЦРУ. Стартът е даден от партийния официоз "Работническо дело" на 9.11.1963 г.:

"Съобщение на Министерството на вътрешните работи (БТА).

Органите на Държавна сигурност са арестували като агент на капиталистическото разузнаване доцент Асен Христов Георгиев, старши научен сътрудник в Правния институт при БАН. Органите на ДС разполагат с веществени и други неоспорими доказателства за неговата шпионска дейност. На първия разпит Ас. Георгиев призна своята вина и сега изяснява допълнителни подробности за извършената от него престъпна дейност."

Разследването е претупано по възможно най-бързия начин - за 40-ина дни. На 22.12.1963 г. под заглавие "Революционната бдителност - дълг на всеки патриот" вестникът съобщава на първа страница: "Днес се публикува обвинителният акт срещу Иван-Асен Георгиев. Трудещите се ще се запознаят с гнусния морален лик на шпионина Ас. Георгиев, с позорното падение на един безсъвестен предател и изменник на своя народ и Родина, поставил се в служба на американското разузнаване." В текста изобилстват типичните за времето клишета, възхваляващи трудещите се маси и благата на социализма.

Известно е, че след зверските побои и мъчения при Мирчо Спасов и сатрапите му, всеки арестант е подписвал каквито признания му кажат.

Така

Иван-Асен се оказва

вербуван още като дипломат във Франция

в периода 1946-1950 г. Отделно са представени множество данни за това как става агент на ЦРУ през 1956 г. в Ню Йорк. По безспорен начин според обвинението е доказано, че си е служил с тайнописни писма, шифрограми и радиограми. От 1956 г. до арестуването му е получил около 200 000 долара. Подписвал е разписки за пари с псевдонима си Жорж Дювал.

Друга страна от образа на "чудовищния предател" Георгиев е свързана с жените. Имал е метреса - Роза Аронова, която по негово искане била "доставяна" от американското разузнаване три пъти от Израел в САЩ: съответно през 1958, 1960 и 1962 г. Отделно е имал срещи с нея и в ред европейски страни; настоявал е за издръжката й от ЦРУ, пращал й месечна помощ. Открил й сметка и в женевска банка. По време на следствието доброволно се появили и негови интимни приятелки, които предали сумата от 8464 лева. Защо са пазели парите, защо ги връщат и кога всъщност са "станали" интимни приятелки, не става ясно.

Финалните акорди на кампанията сякаш имат за цел да поставят клеймото върху жертвата за вечни времена.

В брой 361 на "Работническо дело" под заглавие "Без чест, без народ, без родина!" авторът Ил. Славчев, след като отбелязва, че залата на съда е била препълнена, продължава с градация от изречения: "И все пак той е сам. Без чест - защото я продаде. Без семейство - което омърси. Без народ - който предаде. Без Родина - в чийто гръб искаше да забие нож. Без собствено рождено име - защото той го смени с чуждото, шпионското. И сега сред хората е сам. Но и това е логично, неизбежно."

Темата е благодатна. "Работническо дело" разгръща на страниците си

истински сериал за вредите от измяната на дипломата

Започват публикации и в други вестници, придружени с богат снимков материал на радиостанции, шифрограми, вратовръзки и други "шпионски атрибути", които по неоспорим начин доказват зловредната му дейност. В тях надълго и нашироко се разказват най-различни пикантни истории. При това без оглед колко са противоречиви приписваните версии. Така например според статии в различни издания се оказва, че пътуването на заловения "топшпионин" до Москва е било опит да се измъкне при приятелите си на Запад.

Процесът е изненадващо кратък. Подобно на делото срещу Никола Петков, от обвиняемия са изтръгнати пълни самопризнания и той се разкайва за "антинародната" си дейност. Всъщност така става с всички разследвания, ръководени лично от Мирчо Спасов. Измъчваните жертви признават всичко, което им е казано да признаят.

Затова фантастичните прокурорски обвинения надминават дори вестникарските публикации в тоталитарния печат: "Иван-Асен Георгиев е издал шифъра на постоянното представителство на НРБ в ООН. Още през декември 1956 г. подсъдимият е съобщил на враговете за таен доклад, който соцстраните са подготвили да внесат в ООН за подривната дейност на САЩ срещу тях. През 1961 г. Иван-Асен издал и специалната стая с изолирани против подслушване стени в посолството ни във Вашингтон. През същата година дал сведения за военноморска база в Албания, която съветските подводници били принудени да напуснат. Малко по-късно информирал империалистите и за разрива в отношенията между СССР и КНР. На всичкото отгоре за тази му дейност

американското разузнаване го е наградило с грамота",

се казва още в обвинителния акт.

Дълги години разкриването на Иван-Асен Георгиев като агент на ЦРУ се сочи и като една от най-успешните акции на ДС.

В края на 1968 г. излиза филмът "Опасен полет". Сценаристът полк. Константин Кюлюмов, който е първи зам.-началник на Шесто управление в ДС, използва мотиви от историята на Иван-Асен Георгиев.

Бивши служители на репресивния апарат изливат тонове мастило и се надпреварват да си приписват

лаврите за залавянето на "опасния шпионин на американците"

Дори и след 10 ноември 1989 г.

"Разкриването на Георгиев е заслуга на нашето разузнаване и днес напразно някои особи се опитват да хвърлят кал върху него", пише Ангел Солаков в книгата си "Председателят на КДС разказва" през 1993 г. Според неговата версия първият сигнал идва от КГБ през 1961 г. На кораба, с който лидерът на СССР Никита Хрушчов, Тодор Живков и ръководителите на другите компартии пътуват за САЩ за заседание на ООН, постъпва сигнална записка, че "сред придружаващите държавни служители се намира и отговорен служител от България, за когото има сведение, че е агент на ЦРУ".

Което граничи с абсурда. Първо, родните соцслужби проверяваха хората си до девето коляно и да направят подобен пропуск, е невероятно. Второ, да не успеят цели две години след сигнала да разкрият шпионина и да го оставят да действа, е изключено.

"168 часа" откри история, която показва, че върхушката в БКП нарочно е заблудила шефовете на специалните служби. Като наготово са им предоставени доказателства за шпионската дейност на Иван-Асен. Само и само да не продължи с разкритията си, че партията все още се ръководи от агенти на Гешев. Показателен е случаят, когато един ден викат Ангел Солаков в дома на Иван-Асен Георгиев на ул. "Владимир Заимов". По това време дипломатът е в САЩ. Със съпругата си живеят разделени, защото са пред развод. Затова апартаментът е празен и в него може да се подхвърлят всякакви улики. На първия етаж показват на Солаков бележник, току-що намерен между книгите в богатата библиотека. Според полк. Нецов от спецслужбите това е бележникът за шифроване, с помощта на който Георгиев получава указания и изпраща шифровани данни в ЦРУ. Защо ще го държи в празния си апартамент в София, докато е в САЩ, не е ясно. Загадка е и как разшифрова данни, когато е в чужбина.

Според хвалбите на ексшефа на КДС накрая, след брилянтно проведената акция по разкриването, дори се подиграли с американците, като им пратили фалшива шифрограма.

"Радиограмата завърши с поздравление от наша страна до ЦРУ, че е разкрит агентът им в България", казва тържествуващ Ангел Солаков в книгата си.

На 31.12.1963 г. Георгиев е осъден на смърт без право

на обжалване

Съществуват обаче сериозни сведения, които говорят, че на Георгиев предварително е било обещано да не бъде разстрелян, ако участва в постановката с шпионската афера.

Подобна версия е споделял след години и един от адвокатите на осъдения - Лев Левков. Според него присъдата не е била изпълнена, тъй като съветските власти не са позволили. Те са го прибрали в СССР, за да почерпят от него поука най-вече по въпросите на космическото право.

На 2 януари ДС изненадващо също предлага на Ангел Солаков да го оставят жив. Официалният аргумент на тоталитарната спецслужба е, че може да се обяви разстрелът, но Иван-Асен да бъде оставен жив и да бъде използван. Дали спецслужбите са искали да разберат кои са агентите на Гешев във властта, не е ясно.

Според запазени свидетелства обаче силен отпор на тази идея дава зам.-министър Мирчо Спасов. Именно той е човекът, който настоява за бързото изпълнение на присъдата. Едва ли той е действал на своя глава, без да съгласува действията си с Живков. Очевидно двамата са били изключително притеснени от разкритията на дипломата за собственото им тъмно минало.

Много вероятно е и подсъдимият да е бил умишлено заблуден, че ако съдейства на следствието, ще бъде пощаден. За това говорят някои от разказите на съвременници на процеса.

И наистина в съда известният юрист изцяло се обръща против себе си и се държи като съмишленик на съдията. На едно от свижданията дори съпругата му не издържала и отчаяно му казала:

"Те пишат новата ти биография, а ти мълчиш!" По-късно той само й отговорил: "Събирай всички материали, те ще ти потрябват."

Присъствали на последното заседание на съда си спомнят, че след произнасяне на присъдата Иван-Асен погледнал тревожно следователя си, който отговорил с успокоително кимване. Но по-късно от стаичката за осъдените чули дипломата да крещи: "Убийци! Лъжци!"

Иван-Асен Георгиев е разстрелян на 4 януари 1964 г. в София. Погребан е неизвестно къде, близките му не смеят дори да си помислят, че може да поискат тялото му.

През 1997 г. бившият резидент на ЦРУ у нас Ричард Столц изнася лекция за разузнаването във Военния клуб в София. На нея той отговорно заявява:

"Иван-Асен Георгиев не беше агент на ЦРУ. Той доставяше достатъчно полезна информация, защото беше твърде разговорлив, но тази информация не беше от разузнавателен характер. В едно нормално време тогавашният представител на България в ООН просто щеше да бъде отзован от работа."

 Четете още:

Синът на известен плажен концесионер се самоуби в Свети Влас. Откриха 22-годишното момче обесено на дърво край плажната ивица

Провокаторът Иво Димчев: Дълбая в своите страхове и табута