Говорим за лято и почивки. Очарователната дама до мен свежда глава и ми споделя: „Странна работа: Понякога ми се ходи в Барселона, а понякога - не... А дали не е от храната? Защото, като се наям и ми се доспива, и не ми се ходи никъде..." Казвам, че е от храната, тя кимва сериозно и аз се усмихвам, и разбирам, че живея и че е лято, и тайно ѝ благодаря за това.

Защото жените са това, Алиси в чудни страни, които понякога им се ходи някъде, а понякога остават при теб, Чеширски котараци, които изчезват във въздуха и само усмивката остава да грее в спомените...

От фейсбук