Хора с хъс за живот се възстановяват по-успешно от пациенти, които са загубили вкус към малките всекидневни радости - разкри тайна от медицинската практика известният кардиолог

Най-горещата тема в медицината - за здравословното съжителство на човека с неговия микробиом - стана център на срещата на уважавания кардиолог проф. Сотир Марчев на 13 юни с читателите на новата книга “Бъдете здрави! Как”, която се задържа в класациите на големите книжарници за най-търсени издания. В книгата са събрани съвети за здраве и дълголетие от 24 интервюта за в. “24 часа”. В едно от тях се обяснява защо кръвното налягане на човека зависи и от бактериите в червата му. С още и още въпроси за феномена, обещаната по време на Пролетния панаир на книгата дискусия на професора с читатели се включи в актуалните медицински обсъждания на достъпен език.

Разбираемото обясняване на сложни медицински факти без компромис с научността е запазената марка на проф. Марчев, която непрекъснато увеличава интереса към книгата. “Бъдете здрави! Как” за кратко време стигна до трети тираж и спечели за каузата на здравословния живот хиляди последователи.

“Наред с нашите клетки в червата ни има много бактерии, с които сме или трябва да сме в добро сътрудничество. Може да ги сравним с домашни любимци вътре в нас. Когато те са здрави, и ние сме здрави - обясни професорът с малко думи същността на добрия чревен микробиом. - Ако с начина си на хранене и движение, но и с цялостния си начин на живот облагодетелстваме правилните, приятелски към нас бактерии, ще сме по-здрави и по-дълоголетни.”

Опитите с едно изолирано или магическо действие да си привнесем идеален микробиом ще приличат на пренабиване на километража на кола - от това тя няма да стане по-качествена, направи образно сравнение кардиологът. Той разказа за обнадеждаващите клинични проучвания, които проправят път на лечение чрез косвена трансплантация на добри за здравето бактерии. На такава основа вече се разработват терапии, които може би ще разширят възможностите за лечение на трудно поддаващи се на контрол заболявания.

От каква диета ще станем по-здрави, кои храни са полезни и кои вредни, какво да е съотношението на белтъчини, мазнини, въглехидрати в диетата, която ще подобри здравето ни, питаха по време на срещата и в неформални разговори след нея читателите.

“Правилният за всяка ситуация отговор е да изяждаме само толкова, колкото ни е нужно за възстановяване на енергията, която губим за поддържане на работата на органите и във физическата дейност. Най-вредна е храната, която ядем в повече. Ако приемаме редовно повече от нужната ни храна, трупаме излишества, задържаме вещества, които надхвърлят нуждите ни за съществуването, сред тях и холестерол. Той, подобно на замърсяванията на околната среда с бавноразградимите пластмасови боклуци, затлачва кръвоносните ни съдове. Затова майката му е човек да се движи повече, отколкото се храни”, каза професорът.

Като най-здравословна той открои средиземноморската диета. В основата на този тип хранене са зеленчуците, плодовете, пълнозърнестите и бобовите храни, ядките и семената. До голяма степен традиционната храна на българина се вписва в представите за полезна кухня, голямата разлика е, че като цяло по-рядко от гърци, испанци, италианци ядем риба. А е добре да присъства на масата ни два пъти седмично.

По-важно от преследването на точни схеми за хранене е да ядем толкова, колкото е оптимално за биологичното ни съществуване, и да следваме принципа, ако една храна не я е яла баба ти, може да я пропуснеш и ти. Когато става дума за храни, не е ретро да се ръководиш от баба си. Призивът е съкратен разбираем "превод" на научната концепция, че колкото по-малко преработена е една храна, толкова по-бионалична, зарадена с пълноценни вещества, т.е. полезна, е тя.

По-добре е на закуска да изядеш едно яйце въпреки всички внушения за многото холестерол в него, отколкото силно преработен индустриален продукт. При днешния начин на живот, който ние, за съжаление, водим, най-нездравословни са кристалната захар и наситените мазнини. Както и едни преработени мазнини, които се наричат трансмазнини. Обратно, сигурната профилактика за цялостно здраве и сърдечносъдов комфорт е да не преяждаш, да се движиш и да запазиш рефлекса да се наслаждаваш на малките житейски радости и удоволствия, дори това да е един сладолед. Или дъждът, залъкът хляб, обобщи кардиологът. Сред читателите, дошли на срещата, беше и негова пациентка от Плевен, пътувала специално до София, за да поговори години след запознанството им лично с лекаря, на когото е благодарна.

Проф. Марчев сподели подсказана от практиката му тайна за дълголетие в добро здраве. Хората като живялата до рекордните 122 г. французойка Жана Луиз Калман имат непреодолима жажда за живот и умеят да се радват на обикновени неща. “Дори в болницата виждаме всеки ден, че хора с хъс за живот се възстановяват по-успешно от пациенти, които са загубили вкус към живота.” Според кардиолога другите много важни условия за добро здраве е човек да не се изолира - нито от приятели и близки, нито от предизвикателните за мозъка дейности, които го предпазват от преждевременно остаряване и деменция.

С присъщото си чувство за хумор проф. Марчев разказа последния виц в колекцията му от медицински афоризми.

Жена се прибира и мъжът ѝ я посреща с думите: Да изхвърлим веднага книгата “Бъдете здрави! Как”. А, защо?!, диви се съпругата. Абе... майка ти я чете и си води записки!