Гледам отсрещното кафе на улицата. На масите седят: Двама мъже с вратовръзки, сериозни и изпотени; майка с дете, разсеяно му дава торта и механично бърше устата му; момче и момиче, държат се за ръце над масата и ядат с две лъжички от един сладолед. Правя „прозорче" с пръсти и примижавам, гледайки през него като фотограф. В миг разбирам, че в рамката на пръстите ми е уловен живота.

Усмихвам се, обръщам се към момичето на съседната маса. Тя се преструва, че не гледа към мен, леко се изчервява. Искам да я стисна в прегръдката си, но вместо това вдигам ръка, келнерът идва и оставям неприличен бакшиш.

Тръгвам, но се обръщам изведнъж и я „щраквам" през прозорчето на пръстите ми. Тя отмества поглед, прави физиономия, но устните и се разтягат в усмивка, издайническата червенина избива отново. Пращам и въздушна целувка и си отбелязвам наум по-късно да благодаря на Бога за този ден.

*От фейсбук