Зелените претърпяха пълен разгром на eвроизборите. След години на политически комфорт зелените партии отбелязват срив в подкрепата, като събират до 30% по-малко гласове в сравнение с резултатите си на предишните избори. От друга страна, десните сили са във възход - основните десноцентристки партии увеличават мнозинството си в Европейския парламент, а крайнодесните празнуват във Франция, Германия и Австрия.

Сега вече за никого не е тайна, че между двете тенденции има силна връзка и до голяма степен именно споровете за зелените политики в крайна сметка изстреляха десните популистки партии нагоре в редица европейски държави. Според политическите анализатори провалът на зелените на изборите е

до голяма степен

предизвестен

Причината е, че през последните години съпротивата срещу техните политики избухна в цяла Европа. Покачващите се цени на енергията поради войната на Русия в Украйна и по-широката криза с разходите за живот накараха много европейци да се откажат от амбициозните планове на зелените; фермерите в цяла Европа блокираха пътища в гняв срещу екологичните реформи.

Зелените партии във всички страни от Европейски съюз понесоха особено тежък удар, обобщава и "Вашингтон пост". От 71 депутати в предишния Европейски парламент сега техните представители намаляха на 53-ма, като по този начин Зелените/Европейски свободен алианс (G/EFA), които бяха четвъртата по големина група, се сринаха до шесто място след изборите. Отстъплението им е още по-голямо на фона на изборите през 2019 г., когато протестиращите им привърженици, водени от Грета Тунберг, принудиха европейците изменението на климата да се появи в политическия дневен ред. Вероятно точно този успех им изигра и лоша шега, като ги накара

да се самозабравят и

да поискат непосилни суми,

с които натовариха неимоверно европейските данъкоплатци и отблъснаха избирателите, отбелязват експерти.

Ефектът от лошите изборни резултати на еколозите в Европа в дългосрочен план може да окаже голямо влияние върху начина, по който ЕС прилага своята политика, наречена "Зелена сделка", която е част от Закона за климата и има за цел да направи Стария континент неутрален по отношение на въглерода до 2050 г. Част от нея вече е приета в пакет от мерки за намаляване на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. с 55% в сравнение с нивата от 1990 г. Законите включват противоречива клауза, която забранява продажбата на нови бензинови и дизелови автомобили в ЕС след 2035 г. Но повечето от политиките, които решават как ЕС да постигне целите си за 2040 г., все още трябва да бъдат договорени през следващите години. Освен това, ако има достатъчно политически натиск, дори директиви, които вече са одобрени, може да бъдат променени, смятат наблюдатели.

Партиите вдясно и крайнодесните на целия континент не пропуснаха да се възползват от създалата се ситуация и реагираха бързо на общественото недоволство, противопоставяйки скъпите процеси на декарбонизация и инвестициите в зелен преход на кризата с разходите за живот. Протестното движение срещу

прекалено скъпите и

невинаги ефективни

зелени политики

дори получи свое име - "Greenlash" ("бичуване на зелените" от англ.) - и също допринесе за оттеглянето на младите европейци, които все повече харесват простите и ясни послания на крайната десница.

В Германия, основна крепост на зелените, делът на гласовете на партията им е намалял почти наполовина от последните избори през 2019 г. Екзит анкетите показват, че той е спаднал с 8,5 процентни пункта от 20,5% на 12%. Във Франция, където крайната десница води и президентът Еманюел Макрон свика предсрочни избори, подкрепата за тях спадна със същата цифра.

И това не е случайно - достатъчно е да припомним, че през миналата година

коалиционното

правителство

в Берлин почти се разпадна

заради негативната реакция относно плановете му да забрани новите отоплителни системи на петрол и газ от 2024 г. Политиката беше бламирана, тъй като избирателите реагираха гневно на идеята да се наложи да се откажат от котлите си, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) се оплака от "екодиктатура".

В Италия крайнодесният лидер на Лигата Матео Салвини също отдавна се оплаква, че забраната върху продажбите на нови дизелови и бензинови автомобили от 2035 г. е антиевропейска и e "подарък" за китайската индустрия за електрически автомобили, и я превърна в ключова част от кампанията си.

В Унгария Виктор Орбан не вижда проблем с това, че Китай предоставя милиарди евро зелени инвестиции в собствената му страна, но побърза да подкрепи фермерите, протестиращи в Брюксел, както и да обвини други европейски лидери, че не приемат на сериозно обикновените хора.

В Нидерландия правителствените планове за намаляване на емисиите на азотен оксид възмутиха фермерите и доведоха до скок в подкрепата за Движението на фермерите граждани (BBB), които миналата година влязоха в правителството. Коалицията, която включваше Партията на свободата на популиста Геерт Вилдерс, планираше да се откаже от редица зелени политики, включително субсидии за електрически автомобили и слънчеви панели. И въпреки че сега, според официалните предварителни данни, зелено-лявата коалиция, водена от бившия еврокомисар по климата Франс Тимерманс, победи на косъм с 21,6% срещу 17,7% за крайната десница, малката разлика показва, че става дума по-скоро за изключение от общите европейски тенденции.

Дори в Швеция, която дълго време се смяташе за водеща в борбата на Европа срещу изменението на климата, правителството, което разчита на подкрепата на крайнодесните Шведски демократи, беше критикувано, че

губи темпото в прилагането

на зелени политики,

което означава, че емисиите ще се повишат.

На юг в Испания, една от държавите в Европа, най-засегнати от последиците от изменението на климата, десноцентристката партия Vox отрича изменението на климата да е причинено от човека и иска да отмени най-новите зелени политики, а правителството на Полша дори

съди Брюксел за

политиката му

в тази област

Десноцентристките партии, обединени в най-влиятелната група в Европейския парламент, също се противопоставят на скоростта и цената на зеления преход. Европейската народна партия (ЕНП) отдавна не е доволна от забраната на ЕС за бензинови и дизелови автомобили от 2035 г. В тази връзка по-рано тази година не друг, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви планове за отмяна на предложението за намаляване наполовина на употребата на пестициди в ЕС.

В резултат на всичко това официални лица казват, че ще става все по-трудно да се приемат зелени закони, като някои правителства на ЕС се противопоставят на новите ограничения на емисиите за автомобили и се стремят да отслабят контрола върху замърсяването в животновъдните ферми.

Предложението за подобряване на енергийната ефективност на сградите също е изправено пред отпор от страни членки, които са все по-притеснени от цената.

"Европейските десноцентристки партии разбират неотложността и важността на климатичните проблеми точно както зелените - казва по този повод Джесика Полфярд, евродепутат от Умерената партия на Швеция, пред Би Би Си. - Но да го правиш отговорно и реалистично е от ключово значение, както и намирането на правилния баланс. Зелените политики на зелените партии не проработиха в действителност.

Искаха по-високи цели,

бяха твърде амбициозни."

Според нея "те не са дали на индустрията правилните инструменти за прехода, а индустриите се нуждаят от шанс да наваксат изоставането и за целта първо трябва да се оцени въздействието на мерките".

На този фон политолозите се съмняват, че е имало широко разпространена реакция срещу европейската политика в областта на климата, но предупреждават, че лошо проектираните мерки – особено тези, които засягат най-тежко по-бедните домакинства, – могат да имат обратен ефект. В обобщение: трябва да се вземат предвид социологическите проучвания, които показват, че голямото мнозинство от европейските граждани се вълнуват от изменението на климата, но също са загрижени и за силните бизнес интереси зад зеления преход и някои съмнителни практики, въведени от зелените партии, които разпределят милиарди под този иначе благовиден предлог.