Някога питали ли сте се как книгите стигат до издателствата, а после по стелажите на книжарниците? Човекът, който намира, одобрява и лансира автори, се нарича професионален читател.
Мнението му за една или друга книга тежи дотолкова, че решава какво ще излезе на пазара и възпитава литературен вкус. Един от най-известните професионални читатели у нас е Христо Блажев.
Той е историк по образование, завършва и магистратура "Глобалистика" в Софийския университет. Няколко години се подвизава като репортер във вестник "Сега", но в момента поддържа един от най-посещаваните блогове за книги - "Книголандия", където за последните 3 години е написал над 700 ревютa. Освен това работи и в издателство "Изток-Запад".
Ако си представяте замечтан човек, който по цял ден стои в удобното си кресло до прозореца, пие ароматно кафе и се наслаждава на велики автори, ще сбъркате, колкото и романтично да ви звучи това.
В реалния свят креслото е въртящ се стол в офиса, кафето си е на място, но вместо книги през ръцете му минават текстове на
безброй псевдоавтори, които си търсят издател,
а отнесеният мечтател всъщност е здраво стъпил на земята професионален читател, който стои нащрек за новия български класик. Оказа се, че зад безобидната на пръв поглед професия се крият много отговорности.
"Истината е, че не чета в работно време. Имам твърде много задължения през деня, за да си го позволя. Книгите остават за вечерта. Когато работя, се занимавам с договори, редактирам, комуникирам. От известно време съм си извоювал привилегията да не стоя в офиса във вторник, за да мога да чета цял ден.
Често будувам до 3 през нощта, защото се грижа за няколко "кошници". Едната е личният ми блог, в който се старая да бъда актуален и да показвам кои книги си струва да прочете човек според мен.
Другият ми ангажимент е към издателството - чета български автори и проектописатели, както и вече утвърдени чуждоезикови книги и препоръчвам на издателя какво да представим на българския читател.
Също така има и един куп класици, които трябва да прочета. Времето ми трябва да е разпределено до последната секунда, за да огрея навсякъде, което си е невъзможно", разкрива същината на професията си Христо.
С годините се е доказал като човек с вкус и много хора му се доверяват за избора на книги. Все пак има и такива, които го мразят, други го обвиняват, че му плащат, за да хвали автори, което е безумно, както сам казва Ицо. Старае се да не изневерява на принципите си и да не подвежда читателите, губейки доверието им.
"Обикновено издателствата си имат профил. Можем да инвестираме във всякакви книги. Спира ни само ниското качество. Не бихме издали "50 нюанса сиво". Изключително търсена книга, но не искаме да се впишем в това.
Дори не съм написал негативно ревю за нея,
това пак би било реклама
на лош продукт
Най-продаваните ни книги от началото на 2013 г. са "Защо се самоубиват поетите" на Пенчо Ковачев и "Радикална еврейска енциклопедия" на Петър Волгин. Когато правихме представянето на книгата на Волгин в НДК, дойдоха 300 души. Българските автори, които предизвикват подобен интерес, са много малко. Всички си мечтаем да попаднем на бъдещ български класик. Със сигурност Милен Русков и Петър Делчев ще бъдат в редиците", казва професионалният читател.
На българския пазар постоянно се бълват слаби книги, но с доста добра маркетингова стратегия. Според Блажев причината такива издания да бъдат спрягани като бестселъри заради опаковка и реклама е в безкритичните читатели.
"Преди време се вдигна голям шум около "Аномалия" на Людмила Филипова. Страшен медиен интерес, изкупи се в огромни количества, но е абсолютен бълвоч. Романът се представи като новия бестселър на авторката, преди да е излязъл на пазара. И крайният читател приема това за истина.
Когато медиите позволяват на автор да стои в ефир и да си прави реклама, ще се продават такива неща. В книгата й имаше вълк - зомби...
Що за глупост е това?
Телевизиите са абдикирали изцяло от възможността си да задават неудобни въпроси на писателите. Те са проводници на маркетинга", коментира Блажев.
Блогърът не спестява критиката си и за още един популярен писател - Калин Терзийски.
"У нас не се харесват ексцентрици, а трагици. Такъв е Терзийски. Хората, които са чели малко повече, не го харесват. Той е една огромна поза. Приемам, че първият му роман "Алкохол" е добър, въпреки че не съм го чел, но само толкова.
След това медиите го вдигнаха до небесата. Кайо вади книга на 6 месеца. Това не е възможно. Но щом има публика, която е склонна да прочете всичко от него...", разсъждава той.
Част от задълженията му на професионален читател е търсенето на нов автор. Книгата не е просто текст с добра реклама, а сплав от много неща. Всеки ден получава безброй чернови, които трябва да прочете и да каже тежката си дума. Истината е, че
само една от двадесет
стават
"Хиляди българи пишат. Графоманията е масова болест у нас. Спрял съм да приемам цели книги - искам само резюме и 20 страници от книгата. Така мога да видя стила им. Ужасно много хора пишат криминални романи. Повечето са лоши кримки за мутри.
Един автор ти става ясен още от първата страница. Бързо си проличава дали умее да борави с българския език. От една страна се вижда правописът, който е от значение, но не чак толкова. Много по-важно е да покаже, че речникът му е богат.
Харесвам автори, които използват готини стари диалектни думички, но на място. Езикът е нещо живо, който трябва да се обновява и обогатява постоянно. Много ми хареса стилът на Боримир Дончев в романа "Самира", който скоро ще издадем", казва Христо.
Но въпреки критериите, маркетинга, отгласите на западни и наши критици за чужди и родни издания, вкусът на българите към книгите не е константа. Изборът им е показателен за това доколко са склонни да възприемат нов начин на мислене, избирайки заглавия, които разширяват хоризонтите, или други, с които тъпчат на едно място.
"Моите наблюдения са, че има вълни с огромен интерес към книгите, който спада изведнъж. Случвало се е да има много слабо търсене на книги, които са световно доказани. Издадохме "Моралният пейзаж" на Сам Харис. Изключително популярен учен на Запад, който за първи път бръкна в една щекотлива материя - може ли моралът да бъде изцяло отделен от религията и да бъде разглеждан като обект на разума.
Философски труд, с невероятна корица
Знаехме, че тази книга е трудна за продан и до голяма степен тя беше калкулирана на загуба. Това са книги, които задават маркери към цяла една нация - дали ще се промени? Не казвам, че е абсолютната истина, но интересът показва дали е податлива на промени и израстване.
В България хората са склонни да купят всяка книга от рафта с надпис "Езотерика", и ще си тъпчат във вярата, че Вселената или лошите им мисли са виновни за проблемите им, но не те самите. Няма да се опитат да променят живота си, стъпвайки върху себе си", споделя впечатления блогъра.
В България липсват традиции,
които да изградят професионален писател. Според Блажев нашите автори пишат масово, безцелно и без въображение, каквото им дойде.
"У нас липсва една много важна професия - на редактора. Разбира се, имаме няколко стари кадри, които си разбират от работата, но са малко. Дефицит са и хората, които са склонни да се вслушат в забележките им.
Много малко са българските писатели, които се издържат само с писане. Обикновено работят нещо, което им носи сигурни доходи, и пишат в свободното си време. Според Блажев българинът не е професионален писател. Нашите автори не умеят да разказват и имат склонност в края на романа да извеждат вселенски отговори. С тази безумна смес между философстване, излагане на морални ценности плюс желанието да покажат колко добре пишат, се оплитат като пате в кълчища.
Прочел е ужасно много книги, написал е и много ревюта, но всячески се пази от опцията сам да напише книга.
"Някой ден, когато натрупам достатъчно голям житейски опит, може и да се реша", заканва се той на финал.