ОК, но дали демокрацията се свежда до правото на всеки да бъде пълен идиот в класическия смисъл на думата и до това да се свежда цялото ни социално съвместно живеене?

Ако това е единственият смисъл, добре, нека да заживеем така, в царството на всеобщият идиотизъм. Нека! Мъдростта на тази концепция вероятно има основания в това, че различните разновидности на идиотизма би трябвало да се неутрализират взаимно до някаква средна точка на равновесие, поради своята противоположност.

В това се състои надеждата, че всеобщият официално и законово разрешен идиотизъм, ще доведе до нормалност. Ако това е надеждата, тя е жалка надежда. Дали има друга?

От Фейсбук.