Днес в метрото припадна жена. Епилепсия, неконтролируемо треперене, гърчове, пяна на устата. Перонът беше пълен, няколко човека се приближиха, звъннах на 112. Докато говорехме с централата влакът дойде. Поискаха ми телефона за връзка, точен адрес, после звънна Бърза помощ, попитаха дали ще остана на мястото. Като приключих с разговора, влакът беше заминал, жената лежеше на пода, нямаше никой вече. Вдигнах я, тя беше дошла вече в съзнание, поуспокоих я, седнах да изчакаме лекарите. Цялата работа отне не повече от 15 минути, с качването ми до булеварда горе, да доведа екипа до мястото и да им кажа какво е станало.

Петнадесет минути.

Никой не изчака.

Това, което истински ме впечатли, е дързостта на хората. Защото когато дойде Онзи, Който има право да съди живи и мъртви, какво ще кажат в свое оправдание? Трябва да си много смел, за да рискуваш за 15 минути вечността.

Жената се пооправи, изпратих ги и си хванах влака и аз.

И сега пиша тук, защото си мисля, че може пък тази случка да послужи за поука на други. И да са сме по-човечни следващия път. Ето текста от Евангелието:

Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.

Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?

Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.

Матея 25: 41-46

Ясно пише, нали?

От фейсбук