Хари Стоев се бие в 500 битки повече от Колов, после е негов мениджър

Днес думата борец си е една от най-употребяваните у нас - борец против робството и тиранията, за свобода, за социална справедливост, че дори и за интернационализъм. Тя е израз на факта, че българинът отколе дотолкова е обичал борбата, че я е превърнал в традиция. Дори в едни стари времена се е преборвал даже по сватби, за да се види кой от двата сродяващи се рода е по-як. След Освобождението през 1878 г. обаче борбата се практикувала най-вече в пътуващите чуждестранни циркове. На арените в тях твърде често излизали нашенци и побеждавали. А от цирковете борците ни тръгнали по света и спечелили слава. Днес мнозина знаят Дан Колов и шампионите ни от олимпиади и световни първенства. И забравят други големи имена от едно време, когато българската борба прохожда по света.

Като правило

всичките ни големи борци, добили световна слава, от селата, са работили като градинари или общи работници по жп линиите

в САЩ. Най-пръв от тях е Никола Петров. Днес за него се знае, че е първият ни световен шампион и на негово име има турнир по свободна борба. Кой обаче е Никола Петров? Роден е през 1873 г. в Горна Оряховица в семейството на абаджия и като юноша заминал градинар в Румъния. Бил на 22 години, когато известният за времето си борец и собственик на цирк Жорж Расо отседнал с трупата си в Браила. Българинът поискал да се пребори с него, Русо се съгласил и горко съжалил, защото загубил тази борба. Славата на якия българин се разнесла и скоро сразил на тепиха трима французи, един от които известния борец Дублие. Французинът обаче не страдал от наранена гордост, а решил да стане треньор на Никола Петров и със своята популярност да му организира борби по света. На 20 юли 1898 г. Никола Петров печели и шампионата на Америка, като на финала побеждава Корбет. След година е европейски шампион във Виена. По повод на световното изложение в Париж през 1900 г. се организира първият световен шампионат. Той продължава два месеца. На финала

Никола Петров след час и половина борба тушира Пол Понс

Французинът е висок 217 см и тежък 145 кг срещу само 105 килограма за българина.

След него по световна слава се нарежда Хари Стоев. Той всъщност си е Хараламби Стефанов Стоев, здраво и яко селянче, родено в с. Горски Горен (повече за него - виж долу). На 21 години Хари станал известен в САЩ, след като надвил световния шампион Джини Майер в град Шебонган, Уисконсин. Следват 16 силни години, в които той се бори в над 2000 схватки - с 500 повече от Дан Колов.

Кръстен е “човекът стоножка” и “човекът с железните крака”. Няколко години прекарва в Англия и участва в 5-6 борби седмично. Английските вестници от това време

пишат, че “краката му струват 1 млн. лири”

Цялата работа е в това, че още по време на борбите край жп линията той правел захват с крака на врата на противника, от който нямало измъкване.

На 29 февруари 1922 г. Хари Стоев участва в турнира, организиран от мениджъра Берт Уайлоби. Той е на арената в парка в Далас. Сред серия схватки се изправя срещу Елмер Гутри. Тогава борците си имат и прякори, което ще дойде у нас в първите години на демокрацията. Гутри е Железния херцог. Хилядната публика е в очакване дали Хари ще хване в своя ключ с крака, или Елмер ще гарантира успеха си със своята ръчна ножица. “Ключът” на Хари е успял в схватката му с Били Едуард - Дивия в предната си схватка, а пресата е написала, че се “увил около него като бръшлян”. В първия рунд двамата противници се натискат, бутат и по-скоро - изучават. Във втория Гутри става нервен и нанася няколко удара с юмруци, за да се предпази от схватката на Стоев. Тогава това е позволено, но рундът не донася предимство на никого от двамата. В третия Херцога продължава да нанася юмручни удари, а Хари търпеливо се отбранява и изчаква противникът му да се измори. Едва в четвъртия рунд прилага любимата си схватка.

Омаломощен, Херцога се отпуска без дъх на тепиха. Преди да се задуши, съдията свири победата на Стоев. Публиката скача на крака, тропа, свири, а българинът едва-едва се поклаща на всички страни с едва забележима усмивка.

На върха на световната си слава Хари Стоев се връща няколко пъти в България, но се

установява окончателно в родината си през 1935 г. и става мениджър на Дан Колов

Двамата дават интервю пред вестник “Спорт” и Хари казва: “Прости сме. Свършили сме едно основно образование и десетки години сме извън отечеството си. Не можем да се изразяваме литературно, но това не ни пречи да сме добри българи.” С припечелените пари обаче си прави къща край хотел “Плиска” в столицата, а мълвата го свързва с част от уж изчезналото богатство на Дан Колов, защото застрахователната полица на бореца от Сенник останала у него. Тя била равностойна на три апартамента в София, но Хари Стоев така и не я изтегля след смъртта му. През 1953 г. той става треньор на националния отбор и го води на няколко турнира, като най-успешен е този в Москва следващата година.

Примера на Никола Петров, Дан Колов и Хари Стоев се опитват да следват няколко нашенци в САЩ в началото на миналия век.

Роденият в беленските села Никола Велков се преселва зад океана през 1912 г. Работи по фабрики и строителството на железопътни линии, преди да стане професионален борец. От 1925 г. се бори с всички по-известни професионални американски борци в тежка категория. Установява се в Оукланд със семейството си. През 30-те години минава за борец, който ще надмине световната слава на известните си сънародници, но претърпява няколко поражения и се отказва от борбата.

Роденият в София Заре Пачев през 1905 г. отива в Торонто през 1929 г. и след година става професионален борец. Кариерата му върви възходящо около 5 години, печели стотици борби в Канада и на върха на славата си приема по подражание на Дан Колов името Дян Петров и прозвището Българския тигър. В него всички виждат

един от първокласните борци на Америка,

но с припечелените пари развива малък търговски бизнес и се отказва от борбата. Друг борец, който спечелва американска слава, е Вангел Топев.

Той е роден в с. Гявато, Македония, а от 1920 г. става професионален борец в САЩ. Печели няколко пъти титлата на щата Минеаполис. Пак така до световната слава не достига и Георги Белов, роден в с. Драгоево, Преславско. Той практикува борба в САЩ от 1918 г. Печели няколко схватки и става шампион на щата Пенсилвания, но след една загуба предпочита да стане инструктор по този спорт.

Тези българи не достигат световна слава, но пък се прочуват в Америка.

Хараламби стана Хари

Той е Хараламби Стефанов Стоев, здраво и яко селянче, родено в с. Горски Горен Тръмбеш, Горнооряховско, през 1898 г. Учил до четвърто отделение и понеже семейството му било бедно, го вземали като разсилен в общината да бие барабана и да разнася селската поща. Скоро обаче и тия пари взели да не достигат. Шестима мъже от селото тръгнали на гурбет в Америка и с тях бил и възмъжаващият Хараламби, който обаче носел три пендари, подарени от майка му. В Новия свят започнал работа в каменна кариера и трошил големите камъни за чакъл, който полагали за основа на жп линията “Трансконтинентал”, свързваща Източното и Западното крайбрежие на САЩ. На нея работели италианци, германци, поляци, гърци и турци. И в неделята - единствения им ден за почивка, те перели дрехите си и вместо да почиват, си организирали турнири по борба. Имали си и регионален шампион, който се включвал в схватките последен. Хари стигнал до борба с “шампиона” и за изненада на всички го победил. Работата в кариерата обаче била доста тежка и Хари непрекъснато я сменял - ту работил на железопътната линия до Милуоки, ту в леярна, ту каменовъглена мина. Накрая постъпил в цирк, който подготвял професионални спортисти, и станал борец в полутежка категория. Заделил малък капитал, с който открил смесен магазин. На горния етаж обаче поставил тепих и започнал да практикува “кеч ес кеч кян” - което в твърде свободен превод би могло да означава “хващай както можеш”. Скоро отива в един от спортните клубове на град Милисън, а тамошните треньори го направили титуляр на клуба. По това време борбата е доста по-популярна от бокса.

Как Никола Петров стана известен?

Роден е през 1873 г. в Горна Оряховица в семейството на абаджия и като юноша заминал градинар в Румъния. Бил на 22 години, когато известният за времето си борец и собственик на цирк Жорж Расо отседнал с трупата си в Браила. Българинът поискал да се пребори с него, Русо се съгласил и горко съжалил, защото загубил тази борба.

Славата на якия българин се разнесла и скоро сразил на тепиха трима французи, един от които известният борец Дублие. Французинът обаче не страдал от наранена гордост, а решил да стане треньор на Никола Петров и със своята популярност да му организира борби по света. На 20 юли 1898 г. Никола Петров печели и шампионата на Америка, като на финала побеждава Корбет. След година е европейски шампион във Виена. По повод на световното изложение в Париж през 1900 г. се организира първият световен шампионат. Той продължава два месеца.

На финала Никола Петров след час и половина борба тушира Пол Понс. Французинът е висок 217 см и тежък 145 кг, срещу само 105 килограма за българина.