Погребението на цар Фердинанд у нас безспорно е знаково историческо събитие, и то не само защото се случва 76 години след кончината му. Вече официално от 29 май тази година тленните му останки ще почиват в криптата на двореца "Врана", но дали предвидената церемония отговаря по подобаващ начин за личност с неговия ранг и значение?

От фонда "Цар Борис и Царица Йоанна" обясниха за "24 часа - 168 истории", че на правителствения ВИП на летище София ковчегът ще бъде посрещнат от почетна рота гвардейци, която по-късно ще присъства и в траурната процесия в резиденцията. Самият ковчег

ще бъде свален

тържествено

и положен в катафалка, с която ще бъде пренесен до двореца. Във "Врана" тя ще бъде посрещната от цар Симеон ІІ и царското семейство, заедно с Н.Впр. Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, официален пратеник на Светия синод, и Н.Пр. Апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани. Изпратени са и покани до представителите на всички официални държавни институции, уверяват още организаторите.

В същото време, според някои, предвиденият ритуал за монарха е прекалено скромен и на практика няма да има държавно погребение, каквото се полага в такъв случай. Проявата на подобна "свенливост" от страна на държавата, чиято независимост е обявил точно покойният цар е повече от странна и не може да бъде оправдана дори и с най-спорните моменти от биографията му. Интересно в тази връзка е също, че от римокатолическата енория в София, на чиято територия ще се състои погребението, потвърдиха, че до този момент никой не ги е потърсил за отслужването на ритуала.

"Само мога да ви информирам, че поради факта, че Фердинанд е бил католик, по принцип

погребална церемония

за покойния цар,

разбира се, се предвижда. Но трябва да се обърнете към организаторите на погребението, от които ще получите нужните отговори", каза отец Ярослав Бабик, енорийски свещеник в конкатедралата "Свети Йосиф" в София, пред "24 часа - 168 истории" по този повод.

По принцип виждането на католическата църква за полагане на тленните останки е то да се случва в катедралата, където ги опяват. Както е известно, през целия си живот непогребаният до момента монарх е бил ревностен католик.

Единственото противоречие, което е имал с Римската курия, е било по държавнически съображения, когато престолонаследникът Борис, съгласно конституцията, трябвало да бъде кръстен в православие, след като вече е бил кръстен по католическата традиция. След падането на Стамболов Фердинанд желае да възстанови отношенията си с Русия. Едно от условията на Петербург е българският престолонаследник да премине в православната вяра. Това става през 1896 г., като кръстник е император Николай II въпреки заплахите на папа Лъв XIII, че ще отлъчи княз Фердинанд.

Тогава притиснатият от обстоятелствата монарх заявява пред Народното събрание: "Над мен падна анатемата на Запада, но аз гледам към златната заря на Изтока и полагам най-голямата жертва в олтара на Отечеството - моят син".

По-късно, дори по времето, когато е в изгнание, абдикиралият цар е имал последователно двама българи за капелани – монсеньор Иван Романов до 1941 г. и Йосиф Търновалийски в периода след това. А заради силното желание да бъде погребан в "любимата си България", след смъртта му през 1948 г.

ковчегът бил само

"временно положен"

в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург пред саркофазите на неговите родители.

По този повод от фонда, който сега планира церемонията, на свой ред обясниха, че на място ще има отделни кратки заупокойни молитви от православния митрополит и папския нунций.

Подобно скромно богослужение извън храма също издава и стремеж към вдигане на възможно по-малко шум около непогребания до този момент български владетел.

Липсата на желание за по-голяма тържественост личи и от обявения делничен ден за поклонение, и то в работно време, което ще лиши от възможността голяма част от желаещите да се сбогуват лично с тленните останки на владетеля, и то предимно по-млади хора – работещи и учещи, което е важно за паметта на нацията.

Случаят е трудно обясним, тъй като в това отношение имаме и богата база за сравнение, защото България е последната от много европейски страни, които извършиха подобни актове. Австрия, Унгария, Русия, Гърция, Румъния, Сърбия, Черна гора и Албания прибраха и

препогребаха останките

на своите някогашни

владетели,

а и на техните родственици, на пищни тържества с държавни и военни почести, както и със съответните църковни служби. А някои от изброените държави, като например Австрия и Унгария през 2011 г. при погребението на Ото фон Хабсбург – последния престолонаследник на дуалистичната империя, в криптата във Виена, даже обявиха национален траур.

Съвсем неотдавна у нас отново в тесен семеен кръг във Врана беше погребан и княз Кардам, но ако за това имаше известно оправдание, защото той никога не е бил официално такъв, в случая с Фердинанд такова отношение е неподходящо по няколко важни причини.

На първо място става дума за наш държавен глава, който не само е управлявал Третата българска държава най-дълго – цели 31 години, а и лично е обявил нейната независимост. Освен това Фердинанд е и военен деец – главнокомандващ на българската армия, затова би било странно, ако няма и военни почести. Още повече че наскоро погребахме патриарх Неофит с лафет, теглен от БТР.

Историческите примери също говорят в полза на далеч по-официално отбелязване на такова паметно събитие. По този повод е достатъчно да си припомним погребението на Елизабет ІІ през септември 2022 г. А в случая, колкото и да звучи невероятно, нашият Фердинанд чисто йерархически стои дори

по-високо от

британската кралица,

която наистина управлява рекордно дълго, но приема трона след абдикацията на чичо си. Блестящото потекло на българския владетел го прави пряк наследник и на френския трон, и то по линия както на Бурбоните, така и на Орлеаните. Да не говорим за близките му родствени връзки с британската, германската, руската и други европейски династии. Но има и още учудващи паралели, които могат да бъдат направени със сегашната ситуация у нас. През 1840 г., 19 години след смъртта му на остров Света Елена, в Париж са върнати тленните останки на Наполеон Бонапарт.

Случайно или не, това става точно по инициатива на френския крал Луи Филип,  който е дядо на нашия Фердинанд. Забележителното е, че грандиозната процесия по преместването му в красива гробница в Дома на инвалидите във френската столица преминава изключително празнично. И по думите на британски наблюдател погребението на Наполеон било "най-странната смесица от скръб и триумф, която човешката изобретателност би могла да извлече". Любопитното е, че никой тогава не поставя въпроса за греховете на френския император пред нацията.

Нито дори колко територии от спечелените за Франция (също от него) е загубил Бонапарт след поражението при Ватерло.

Най-после, ако трябва да се учим на етикет от "родината на дипломацията", то има и друг интересен прецедент от по-ново време. През 1976 г., заради опасна плесен, появила се по мумията на Рамзес II, се налага тя да бъде изпратена във Франция. "Лечението" на тленните останки на египетския фараон с радиоактивни изотопи наистина преминава успешно, но мнозина, в това число и египетските придружаващи лица, са приятно изненадани да видят, че домакините са устроили официална държавна церемония като за истински цар по посрещането и изпращането на живелия преди повече от 3 хилядолетия египетски владетел.

Затова, според историци, независимо от личните ни пристрастия, при символичното си завръщане у нас посмъртно Фердинанд също заслужава най-високи държавни и военни почести.

"Държавен глава, върховен началник на българската войска в мирно и военно време, както тогава са казвали, със сигурност заслужава военни почести и трябва да бъде погребан в присъствието на гвардията и духовата музика - категоричен е историкът акад. Георги Марков пред "24 часа – 168 истории". - Все се надявам, че и президентът ще отиде, задължителна е и църковна служба. От друга страна, Фердинанд управлява твърде дълго и ако той беше починал през август 1912 г., когато тържествено се отбелязва и в София, и в Търново възшествието му, щеше да остави добри спомени сред българите, но трите войни и двете национални крушения му носят отрицателна оценка.

Сега той не може да бъде реабилитиран за националните катастрофи, за които и аз съм писал 4 книги, но не може да бъде и зачеркнат заради предходните 25 години, през които България става европейска държава. А и колко други неща дължим на него... Понеже ходел редовно в Байройт на Вагнеровите тържества например, в България той открива операта. Ами за Народния театър кой довежда австрийския архитект? Така че има заслуги определено. Освен това за войните не е само той виновен – отговорни са и Великите сили, и съседи. От българска страна той, като държавен глава, носи главната отговорност, но има и министри, има и генерали, които са били около него и които са му дали такива съвети. Например когато е началото на Междусъюзническата война, която е престъпно безумие, тогава генерал Савов отива в двореца "Врана" като помощник-главнокомандващ, а после даже Фердинанд го отстранява и назначава ген. Радко Димитриев. Именно министрите са му казвали: "Сега или никога!". Ами да не забравяме и другите партии – има снимки как са агитирали по улици и по площади: "Ние няма да дадем Македония!", "Ние ще се бием за Македония!", така че и общественото мнение е било такова по онова време. Ако трябва да го сравняваме с други монарси, примерно с неотдавна починалата Елизабет II, неговата отговорност е била несравнимо по-голяма, тъй като Великобритания е парламентарна монархия – кралицата си пие чая с премиера в Бъкингамския дворец, но всъщност той казва какво трябва да се прави."

Между заслугите на покойния владетел е и че той изцяло обновява армията и превръща София в европейски град по виенски модел. А за разлика от Наполеон, когато на 3 октомври 1918 г. Фердинанд абдикира, въпреки неблагоприятния изход от войните за национално обединение България е с цели 8000 кв.км по-голяма, отколкото е била при идването му на власт. Нещо повече -  тя е независима и от изостанала османска провинция се е превърнала в модерна европейска държава, което навремето е всепризнат факт от целия свят.