• Наричат ги Бин Ладен, защото служат за пране на пари. Имат 13 защити срещу фалшифициране
• Всеки отделен номинал символизира етап от историята на Европа. Цветовете взели от кръга на Нютон
• От опаката страна пред серийния номер е буква, която означава държавата, платила отпечатването. По-долу е кодът на страната, принтирала купюра

Ако се загледате в евробанкнотите, ще забележите, че на опаката страна пред серийния номер е написана различна буква. Тя показва държавата, която е платила отпечатването, което не означава, че го е направил нейният монетен двор. Например финансирането да е от Белгия или Хърватия, а принтирането - в Малта или Португалия. Печатниците може да са държавни или частни. Затова по-надолу стои кодът на страната, която е издала парите. Там също са скрити специфики на издаващата държава и може да се хванат фалшификации.

В списъка, който се използва, липсват A, B и C. А е била запазена за монетния двор на Великобритания, но след като тя излиза от Евросъюза, буквата остава вакантна. Възможно е България и Румъния да вземат някоя от свободните символи, когато започнат да пускат евробанкноти.

За колекционерите особено ценни са тези с малките номера като 000001, 000002,

или последователни и повтарящи се - 123456789 и 777777. Или първите банкноти от 2002 г. с подписа на първия президент на Европейската централна банка Вим Дуйзенберг.

Най-търсени са тези от 500 евро, които трудно се намират в обращение. А от 2019 г. 17 централни банки престават да ги принтират.

Имаше опасения, че понеже е с най-висока стойност от всички световни валути, може да попадне в ръцете на хора от подземния свят. Някои експерти призоваха за изтеглянето й от обращение още преди години, за да се предотвратят пране на пари и други престъпления. Тя e наречена "Бин Ладен" на жаргон, защото се намира трудно и се използва от мафията.

Куриозното е, че за нея са предвидени цели 13 защити, но докато Великобритания беше член на Европейския съюз, Агенцията за тежка организирана престъпност разкри, че голяма част от големите банкноти са в ръцете на хора от подземния свят. А Дания, която иначе не е в еврозоната, забрани използването на този номинал от 2020 г. Към април 2024 г. в ЕС има 256 334 108 от тях на стойност над 128 милиарда евро.

Дизайнът на всички 7 вида купюри е дело на австриеца Роберт Калина,

автор на всички шилинги в своята страна между 1983 г. и въвеждането на новата валута през 2002 г.

В 5-те евро той показва постренесансова Европа, повлияна от древногръцкия стил – симетрични колони и симетрични елементи между колонадата и покрива, галерията, арките и корнизите. Предната част изобразява йонийски колони и романтически арки, които се срещат на много места в Европа. Задната пък показва акведукт, който започва някъде в далечината и „води" към картата на Европа вдясно, символизирайки пътя към обединението.

Всъщност скица на Стария континент има върху всеки купюр. 10 евро показва архитектурата от X до XII век, предхождаща готическата. Лицевата страна изобразява три коринтски колони с орнаменти, които поддържат овална римска арка. Картината завършва с жълта звезда – елемент от европейското знаме. От опакото е изрисуван средновековен мост с три арки, които се отразяват във водата.

Мостът води от ляво надясно към картата на Европа.

Следващата банкнота - от 20 евро, символизира готическия период от културната история. Най-многобройните - 50 евро (15,38 милиарда през 2024 г.), презентират Ренесанса. 100-те изобразяват пищните барок и рококо, а 200 - ерата на желязото и стъклото. Най-голямата банкнота от 500 евро символизира модерната архитектура на XX век.

Интересна за Калина е била задачата за вида на холограмата. Европейските финансисти са дали на дизайнера свободата да избира какви символи да вплете. В някои от своите предложения той решил да включи скъпоценни камъни.

Всяка от първоначално отпечатаните банкноти е имала 13 защити. В последните емисии обаче те се редуцират до 6 – воден знак с карта на Европа и светещ номинал, прозрачен прозорец в холограмата, когато се държи срещу светлината, портретна холограма с карта и символа за евро, числото 20 променя цвета си, когато се наклони, защитна нишка и микропечат, който може да се прочете с лупа. Буквите са остри, но не замъглени.

На картата са изобразени още Малта, Кипър и отвъдморските територии на Франция, които използват валутата. Банкнотите са изработени от фин памук. За всяка от тях е запазен различен цвят.

Те са одобрени от Европейския валутен институт, след като

експерти от университета “Рийкс” в Лайден препоръчват да се използва

гамата, базирана на т.нар. Нютонов цветен кръг. От него са избрани трите основни цвята за най-употребяваните банкноти от 10, 20 и 50 евро - синьо, червено и жълто-кафяво. Другите багри са за по-големите номинали.

7-те вида банкноти имат общи елементи - името евро на латиница, гръцки език и кирилица, инициалите на Европейската централна банка (ЕЦБ) във всички езикови варианти, символа за авторско право, знамето на Европейския съюз, картата на Европа и подписа на президента на ЕЦБ. Независимо кой е изпълнявал тази длъжност, всички купюри са еднакво валидни.

Първоначалните идеи на Роберт Калина са малко като пари за игра. Направил шортлист от 10 варианта. Искал да намери нещо професионално и да импонира на широка гама от националности. Затова стигнал до идеите за портали и мостове, разказва самият дизайнер в книгата

“Роберт Калина – човекът зад еврото”.

Тя е издадена в Куала Лумпур, Малайзия, и тиражът не се е продавал, а се е разпрострявал само сред ВИП персони. Автори са Питър Ею и Бен Чию.

Пред тях авторът на дизайна обяснява, че се е фокусирал върху функционалността. Оформил цветовете, текста, защитата и после около тях изрисувал образите – порти от лицевата и мостове от задната страна. Единият от мостовете е вдъхновен от жп мост във Виена.

Калина смята, че над 70% от хората биха казали, че върху банкнотите са изобразени мостове, ако ги попитат, защото повече се забелязват, независимо че са на задната страна.

След като разработил няколко варианта, се спрял и върху печелившия - номериран като T 382.

Откакто се печатат банкноти, илюстрациите винаги са били функция на националните герои и символи, политици и държавници на фона на значими паметници или просто анонимни лица, чието облекло или професия е представително.

При еврото задачата е да се покаже нещо солидно и трайно, което не е подвластно нито на моментните събития, нито на политическа или икономическа конюнктура.

Да е нещо, което обединява нациите на Стария континент.

Предизвикателството е било да се измислят илюстрации, с които всички европейци се идентифицират, без да предизвикват спорове кое е по-старо или естетически по-красиво. Още по-малко е трябвало да се внушава, че една държава е предпочетена пред друга, с което да се предизвикат националистически спорове.

Портрети са били разрешени, но само ако лицата са анонимни. “Веднага изключих тази възможност”, обяснява Калина пред авторите на книгата. Затова решава да се насочи към архитектурата. Той опростява и преработва изображенията на известни сгради и мостове, като се допитва до инженери, за да си гарантира, че структурите не могат да бъдат идентифицирани с конкретен обект. В същото време трябва да изглеждат правдоподобни.

Всичко стартира през 1996 г., когато е обявен конкурсът за дизайна на новата валута. Предшественикът на Европейската централна банка задава темата - “Вековете и стиловете на Европа” в абстрактно-модернистична версия. Всяка банкнота трябва да символизира определен етап от културното развитие на Стария континент – класически, готически, ренесанс, барок и рококо, ерата на метала и стъклото в архитектурата, както и архитектурата на XX век. Подтемата абстрактно-модернистично трябвало да бъде вплетена в детайлите.

Конкурсът трае 6 месеца през 1996 г. Участват 29 дизайнери с 44 предложения. Журито се състои от 14 изтъкнати специалисти в маркетинг дизайна и историята на изкуството. След като са представени проектите, е проведено и социологическо проучване с 1896 жители от 14 различни страни на Европа кой е най-сполучливият. Оценителите избират австрийския дизайнер Роберт Калина.

В окончателната изработка се включват всички останали участници в конкурса. Така се получава крайният вариант, базиран на идеята на Калина. Той решава да заложи на принципа

“Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна”.

Купюрите не изобразяват известни порти и мостове в градове в Европа.

Вече текат процедури, при които дизайнът на познатите пари на Роберт Калина ще бъде заменен. През ноември 2023 г. Европейската централна банка обяви, че се подготвя нов конкурс. Темите са “Европейска култура“ и “Реки и птици”. И може би ще потвърди опасението на Калина, че ще се възобнови съперничеството между държавите, ако се изобразят конкретни символи.

Решението ще се вземе през 2026 г. След това ще минат още няколко години, преди те да се озоват в портфейлите ни.

Ако дотогава Европейският съюз не мине изцяло на онлайн разплащания.