• 1 цент, изсечен през 2002 г. в Италия, струва 660 000 пъти над стойността си, защото е ползвана матрицата за 2 цента и на гърба му има грешен замък. 2 евро с принцесата на Монако Грейс Кели достигат до 6000 евро
• Ватиканът отпечатва определен тираж и предварително го продава на търговци в кутии, не го пуска в обращение

Най-ценните евромонети струват далеч над стойността си и са придобили колекционерска стойност поради изместване на образа, грешки при отпечатването или в големината, две еднакви страни, липса на елемент, гладка вместо набраздена повърхност, малко екземпляри или са произведени по конкретен повод. Влияние може да окаже и металът за направата, ако се отклонява от стандарта.

Тези детайли в отпечатването се получават въпреки строгите правила и контрол над сеченето, какъвто вече се предвижда и у нас. Българската народна банка обяви, че ще отпечата пробно 8 милиона евромонети. Все още не са пуснати, но на Стария континент циркулират два тиража от 1 евро, които имат връзка с нас и струват много повече от номинала си. Едното е произведено в Португалия и проверяващите не са успели да засекат през 2008 г., че на обратната страна стои стара карта на Европейския съюз, без приетите през 2007 г. България и Румъния. Липсата на нашата и съседната държава обаче прави монетата специална и колекционерите я търсят. Последната продадена е струвала 50 евро.

Португалският монетен двор е отсякъл 107 000 бройки

от нея. Малко от тях са открити и иззети. Смята се обаче, че повечето още са в обращение и може да се намерят навсякъде в еврозоната. Същата грешка в същата година е допуснал и монетният двор в Щутгарт, Германия. Там обаче тиражът е доста по-нисък – 30 хиляди. Всеки би могъл да попадне на подобна пара и ако обърне внимание, може да продаде скъпо своето 1 евро.

Така България вече е станала причина за повишена стойност на някои монети още преди да започне да пуска свои по дизайна на монетния двор. Национална характеристика може да има само при металните разплащателни средства. Банкнотите са унифицирани и няма никакво значение дали се отпечатват във Финландия, или в Гърция и Италия. БНБ ще трябва да следва указанията на Европейската централна банка. Индивидуалният принос е предвиден за монетите. Лицевата им страна трябва да съдържа номинала, но може да има и национален елемент, а опаката – знакови за съответната страна забележителности.

Оскъпяване винаги има, когато те са сгрешени. Драстично разминаване между номинала и действителната стойност има при италианския 1 евроцент, отсечен през 2002 г. Де факто човек може просто да го изхвърли, за да не му тежи в портфейла, но една малка грешка увеличава цената му повече от 660 000 пъти.

Причината е, че италианският монетен двор случайно щампова няколко хиляди от монетите от 1 цент върху матрицата за 2 цента. Любителите дават 6600 евро. Заради грешката на обратната страна е отпечатан друг паметник, не този, който е предвиден. Според проекта там трябва да е изобразен замъкът Кастел дел Монте, който се намира на тока на Ботуша. Вместо него на гърба е изобразен Италианският музей на киното в Торино. Проблемът е открит, след като монетите от 1 цент вече са в обращение. Италианците спират сеченето, но вече са се появили редки и ценни “жълтици”.

Малко и следователно скъпи са отпечатаните в миниатюрните държави в Европа - княжество Монако, Андора, Сан Марино, Ватикана. Просто европейските закони изискват отсечените пари да са пропорционални на населението на държавата. Монетата от 2 евро на княжество Монако от 2007 г. държи рекорда, защото е най-рядката - само 20 000 броя - и на нея е изобразена актрисата и принцеса на Монако Грейс Кели, обожавана от своите поданици.

Парите са пуснати в обращение по повод 25 години от нейната смърт. Нумизматите я продават за до 6000 евро.

Опаковат я в специална кутия, няма как да ви я върнат в магазина.

Само много малка част от тиража е бил пуснат на пазара. Ако все пак подобна монета се проследи и се види, че е била в употреба в търговската мрежа, цената ѝ е доста по-ниска - “само” 600 евро.

Също в опаковка се предлагат ватиканските 2 евро. За разлика от тези с Грейс Кели нито една от тях не е била в обращение. Продават се в комплекти и са чисто нови.

Малкият им тираж ги прави особено ценни. В различните години са отпечатвани различен брой. Но не повече от 125 000.

Тази от 2005 г. например е едва в 100 000 бройки. Тя е възпоменателна по повод честванията на световния ден на младежта в германския град Кьолн. На лицевата ѝ страна е емблематичната кьолнска катедрала, на фона на която минава комета. Надписът гласи: GIORNATA MONDIALE DELLA GIOVENTU (световен ден на младежта). Продава се дори до 250 евро.

Точно 100 000 са и монетите, посветени на 500-годишнината на атрактивната папска гвардия от швейцарци, с които всеки турист се снима, когато стъпи на територията на римокатолическата минидържава. Те са пуснати през 2006 г. и струват около 180 евро. В кръга има надпис GUARDIA SVIZZERA PONTIFICIA и CITTA DEL VATICANO, а отстрани са датите 1506 и 2006.

Ватиканът притежава собствена Филателна и нумизматична служба,

която се занимава с тях. Тя не продава на физически лица, а работи с големи търговци, които се занимават с разпространението на валутата. Самият процес, при който кардиналите одобряват своите клиенти, е изключително дълъг, като изисква и време, в което кандидатите стоят в листа на чакащите. И тъй като е на едро, цената за тях е доста по-ниска от тази, която впоследствие продават нумизматите и филателните къщи.

Всяка емисия на Ватикана е посветена на определена тема и има висока художествена стойност. От едната страна задължително е изобразен действащият папа. Най-търсени са монетите от времето на понтифика Йоан Павел II. Те струват стотици долари.

Особено ценни са тези от 2002 г. Сега могат да се намерят за $1500. Причината за високата им стойност е, че са първите отпечатани евромонети. Италия влиза в еврозоната през 1999 г., но в продължение на 3 години разплащанията са само по банков път.

Също така редки са първите издания на евромонетите и на Словения през 2007 г. Може би подобен ще бъде и случаят с България, когато пусне първите си екземпляри. Нумизматите вече ги очакват.

Понякога монетите в евро могат да придобият допълнителна стойност, защото са специални, но не могат да бъдат проследени къде се намират – нещо като “открийте 5-те разлики в картинката”. Например Финландия отпечата възпоменателни 2 евро през 2004 г., които не са пуснати отделно, а вътре в ролките с обикновения тираж. Така някои са получили като шестица от тотото тези, изобразяващи Европейския съюз като стабилното стебло на дървото, а новоприсъединилите се страни - като негови филизи.

Количеството и наличността са два от най-важните критерии за това дали монетите струват повече от написаната си стойност. Както стана ясно, възпоменателните също са ограничен брой. По правилата на Европейската централна банка (ЕЦБ) те могат да бъдат само 2 евро. Тя одобрява максималното количество възпоменателни монети, които всяка от държавите в еврозоната може да изсече.

Например когато през 2005 г. монакският принц Албер седна на трона на княжеството след баща си принц Рение, бяха пуснати нови пари от 1 евро с лика на новия монарх. Но те са повече от тези със стария - 11 180 срещу 7000 екземпляра от 2001 г. Затова едните се продават по-скъпо.

А миниатюрната държава Сан Марино през 2004 г. пуска само 110 000 екземпляра от 2 евро, които днес струват около 300.

Образът върху тях е на Бартоломео Боргези, антиквар и историк,

ключова фигура за нумизматиката. Той е създал каталози за колекциите на богатите семейства в Милано през XIX век.

Съвременни образи също могат да станат причина за по-висока стойност на евромонетите. Например тези, които печата Франция през 2019 г. с герои от комиксите на Рене Госини от “Астерикс и Обеликс”. Те струват между 40 и 100 евро.

За разлика от тези от 2 евро парите от 1 евро може да бъдат ценни само ако са в малък тираж или ако имат грешка.

Друго, което повишава цената на иначе дребните монети, е изсичането на ези и тура с еднакви изображения. Като например 20-те цента, които са издавани от 1999-а до 2007 г. и нямат лицева страна. За хората не е било проблем да различат ценната находка и са ги предлагали скъпо на колекционерите. Монетните дворове почти не са могли да изтеглят екземплярите от обращение. През 2013 г. един от тях е продаден на търг за около $1300.

Когато измамниците разбират за ценните “жълтици”, започват да произвеждат и имитации, като съединяват две от тях уж като сгрешените. Но тогава на помощ идва измерването на теглото. Ако то е повече от 5,74 г, е ясно, че става дума за фалшификация. Или ако си личи къде са слепени. Пак

с две обратни матрици и без лице е 1 цент,

произведен през 2002 г. Цената му е над 400 евро.

Леко изкривяване на част от отпечатаните в 75-милионен тираж гръцки монети от 2 евро повишава доста стойността им до 1000 евро. На нея е изобразена мозайка с легендата как върховния бог Зевс се превъплъщава в бик и отвлича финикийската принцеса Европа.

Още една гръцка монета влиза в класацията на най-ценните. Част от бройките са отпечатани във Финландия и там са поставили в долната част звезда с вградена буквата S в нея. Това символизира Suomi, което е финландската дума за Финландия. Този почти незабележим детайл вдига стойността и колекционерите са склонни да платят четирицифрени суми.

Точно толкова миниатюрен детайл увеличава стойността на испанските 2 евро от 2012 г. Те са предвидени като юбилейни по повод 10-годишнината на европейската валута, но звездите от символа на Европа не са с еднакви размери.

Ако БНБ пропусне някой детайл или сгреши елемент в отпечатването на българските евромонети, те също биха могли да придобият висока стойност. Но все още не знаем дали ще се случи това.