Вариации по Брайсън 

Държа да кажа, че много харесвам нашумелите, оборотни ресторанти. Ето как протича моето посещение там:

Влизаш и към теб се устремяват поне трима души, които те гледат така, сякаш си гласувал на Евровизия. След като се разбере, че нямаш резервация, те изпускат хорова въздишка - репетирана е, за да се постигне идеален синхрон - и започват да си шушукат, очевидно обсъждайки отчайващо ниския ти интелект.

В крайна сметка ти казват, че трябва да почакаш, след което отиват някъде, явно за да обсъдят на спокойствие това събитие. После идва сервитьор, след около половин час, който те завежда до масата, дава ти менюто и казва, че ще дойде след малко да вземе поръчката. Веднага след това той се измъква през най- близкия заден вход, където има торба с дрехи за дегизиране и запрашва за две седмици в Тайланд.

След още половин час ти спираш негов колега, за да попиташ дали все пак може да поръчаш нещичко. Той те изглежда така, все едно си му поискал колата, за да участваш в незаконно надбягване по планински терен с обиколки в каменоломна, изважда тефтер и писалка и застава до теб, с естественото високомерие на потомствен лорд.

Поръчваш си ястието - сервитьорът изпуска въздишка, очевидно репетирана с предишните на редовните им сбирки за въздишки, поглежда те отново като пенсионер сметката за тока и си тръгва.

След още 30 минути пристига нещо, което има френско име, но се превежда като "Вземи всичко, което е мухлясало от хладилника и го пльосни в гювече с повече олио".

В момента, в който решиш да го опиташ, първите трима, които са те посрещнали на вратата се появяват около масата и ти дават ясно да рабереш, че имаш 47 секунди да го изядеш и да изчезнеш завинаги.

*От фейсбук