Стефан Диомов: Никой не може да измести 24 май от сърцата на българите, но стане ли национален празник, народът ще е разделен, не възроден
- Чалгата профанизира все повече сектори. Но напоследък у нас има и много стойностни неща, талантливи хора
- Призът “Златното перо” ми дава чувството, че не съм живял напразно
- Обидно малък е процентът от БВП, който се заделя за култура
- Написването на хубава песен не може да се програмира - идеята идва свисше, неочаквано и щастливо
- Г-н Диомов, какво е за вас 24 май?
- Най-светлият, най-възторженият и най-български празник.
- Според вас заслужава ли да стане националният празник на България вместо 3 март, каквито гласове се чуват напоследък?
- Не смятам, че трябва да се променя националният празник. Може би греша, но това ще обърка хората и отново ще бъде повод за разединение.
24 май е празник на нашата писменост и култура и независимо дали ще се води национален, или официален, никой не може да го измести от сърцата на хората.
- Актуален ли е днес лозунгът “Върви, народе възродени”?
- Не съвсем, за съжаление. Нацията ни е много разединена, хората са объркани. А трябва да гледат в една посока. Не говоря за абстрактни илюзии, а за общочовешките и националните ценности, които определят една нация, народ.
- Като човек, отдавна отдаден на изкуството, как намирате днешната духовност в България?
- Труден въпрос. Все пак намирам духовността на средно ниво. Има нискокачествени творби, няма достатъчно политика към по-стойностите образци.
За мое голямо съжаление, чалгата - във всичките ѝ измерения, обхваща все повече сектори и ги профанизира. Не се отдава заслуженото на стойностното изкуство.
- Длъжник ли е държавата на българската култура?
- Длъжник е, и то голям. Процентът от брутния вътрешен продукт, който се заделя за култура, е обидно малък и крайно неприемлив.
- Какво е да си свободен творец?
- Да пишеш това, което мислиш.
- Понякога това създава ли дискомфорт за твореца, особено когато трябва да се съобразява с конюнктурата?
- Разбира се. Но колкото е по-честен и откровен един творец, толкова по-стойностно е неговото творчество.
- Преди дни бяхте отличен с приза “Златно перо” заедно с още 23 заслужили културни дейци в страната. Как възприемате тази награда?
- Като едно признание за дългогодишния ми труд. И чувството, че не съм живял напразно.
Използвам случая чрез вас да благодаря на всички мои съратници през годините. Защото до голяма степен създаването на музика поне при мен е екипно изкуство.
Затова е моята голяма благодарност към певци, поети, аранжори, технически персонал. И към всички, които ми помогнаха да реализирам творческите си проекти. И не на последно място - голям поклон и благодарност към публиката, която толкова много години ме подкрепя и насърчава.
- Г-н Диомов, имали ли сте досега съмнения, че вашата публика може да ви изневери?
- Винаги имам тези опасения - те са много, много човешки. Имам хиляди концерти зад гърба си и въпреки всичко винаги се притеснявам и вълнувам, когато излизам на сцената.
- Как прекарвате обикновено 24 май, ходите ли на празничните шествия?
- С моя славен клас от Реалната гимназия в Бургас в юбилейни години - макар че останахме много малко, с усмихнати лица дефилираме и казваме на всички, че не се предаваме. Че все още ни има и все още имаме какво да кажем.
- Получавате ли много поздрави?
- Да, получавам, и то от цялата страна. Телефонът ми не престава да звъни от сутринта.
- Какво в българската култура ви вбесява най-много и кое ви радва?
- Чалгата си е чалга, тя си има своите почитатели. Но напоследък започнаха да се раждат много талантливи хора. Правят стойностни неща, което много ме радва. Идват младите и аз все повече разчитам на тях.
- Актуална ли е в днешно време поговорката “Музикант къща не храни”?
- В никакъв случай не е актуална. Този музикант, който се труди достатъчно честно и всеотдайно, а такива има много, при всички случаи неговият труд ще бъде възнаграден.
Така че съветвам младите да следват мечтите си и да дават всичко от себе си.
- Може ли една песен да направи революция?
- Разбира се, че може. Понякога музиката и изкуството като цяло оказват много силно въздействие върху хората, което при определени обстоятелства може много от тях да ги поведе към определена посока, отколкото всяко друго въздействие. В историята има немалко примери. И за щастие, посоката е била към по-добро.
- Продължавате ли с фотографията, което е другото изкуство, на което се отдавате, но като любител?
- Тя е моето голямо хоби и винаги съм в нейния плен.
Вече съм почти готов с новата си фотоизложба, която се открива на 1 август. Тя ще се казва “Там някъде на юг”. В нея представям кадри от няколко прочути острова - Мадагаскар, Сейшелите, Мавриций, Реюнион.
- Това, което не можете да изкажете с думи, смятате ли, че го правите с фотоапарата си?
- Моето верую е, че понякога един миг замества хиляди думи.
- Известен сте като голям пътешественик. Остана ли място на планетата, което да не сте посетили?
- Да, разбира се. Светът е толкова голям, разнообразен и необозрим.
- Какво е усещането, преди да поемете към поредната нова дестинация?
- Правя го с удоволствие, защото обичам да откривам нови световни пейзажи, велики и неповторими, да снимам и да разказвам.
Пътуването е голяма радост за мен. Понякога това е истинско приключение и заслужава да бъде споделено. Но най-прекрасното е, че винаги се завръщам с радост в България и все повече се убеждавам, че нашата страна е чудесно място за живеене.
- Ако можеше да се върнете назад във времето, бихте ли променили репертоара и стила на песните си?
- Не. Обичам този стил, който е песенен, земен и достъпен за хората. Обичам публиката да пее заедно с мен, не търся сложните форми, търся най-прекия път до сърцето на слушателя.
- С голям успех върви мюзикълът ви “Здравей, как си, приятелю”. След София къде другаде ще може да го видим?
- Мюзикълът ще гостува в много градове на страната. На 20 юни е в Бургас, 23-и във Варна, на 1 август се представя в Созопол на “Аполония”, на 4 август е във Велико Търново.
Много се радвам за този мюзикъл. Благодарение на блестящите аранжименти на Георги Милтиядов моите песни прозвучаха необичайно много вдъхновяващо.
Облечени в нови одежди, звучат по един по-различен начин, но отново достигат до сърцата на публиката не по-зле от оригиналите.
Цял живот съм мечтал за мюзикъл и съм особено радостен, че най-после това стана.
- Сигурно сте имали възможност отдавна да се преместите в столицата, но живеете в Бургас. Какво за вас е този град?
- Тук е моята същност. Тук е морето, тук съм си аз. Свободен и истински, както би казал Христо Фотев.
- Освен морето какво друго ви зарежда с творческа енергия?
- Децата, за които напоследък написах много песни. Зареждат ме и усмивките на хората около мен.
- Коя е песента, която още не сте написали?
- Написването на една хубава песен не може да се програмира. Идеята за такава песен идва свише - неочаквано и щастливо.
CV
Роден на 16 февруари 1945 г. в Бургас
Създател е на незабравимите вокални формации "Тоника" и "Тоника СВ
През 1982 г. песента "Приятели" е обявена за Мелодия на годината
През 1995 г. изглажда всички противоречия с членовете на двете формации и успява да ги събере във "Фамилия Тоника"
Автор е на стотици песни, на музикални спектакли, коледни концерти, а последната му творческа изява е мюзикълът по едноименната песен "Здравей, как си, приятелю"
Най-четени
-
Въпреки старанието ми...
Въпреки старанието ми все още има и някакви хора, които ме харесват. От
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия След две епохални постижения в Космоса България се връща в играта
Людмила Филипова и Нели Симеонова с времеви мост възобновиха производството на космически храни, за да възстановят славата ни на трета страна в света През 2024 г