Колата през 1912 г. вдига 15-20 км, а изобретателят е младата надежда на Великобритания, казва авторът на новата книга за технологиите, произведени у нас Антон Оруш

- Г-н Оруш, как се роди идеята за книгата „Произведено в България"?

- Аз съм колекционер и изследовател на българската техника. Моята задача е да събирам интересни български технологични устройства, произвеждани в миналото, и да ги запазвам от забрава и унищожение. За да правя това, през 2009 г. започнах изграждането на голяма колекция само от българска техника - събирам родни телевизори, сетне радиоприемници, после усилватели, бяла техника, компютри и периферна техника и най-различни други апарати. В колекцията ми попадат дори военен минотърсач и български телефони от 20-те години.

Издирвам късче по късче каквото е останало от нашата все по-потъваща в забрава техническа история. Аз виждам как десетилетия наред тя не е цялостно написана, постиженията се забравят, а произведените някога устройства се унищожават.

Едновременно със събирането им у мен се появи желанието да публикувам информация за тях. През 2013 г. започнах систематично публикуване на изследователски статии в сайта ми, посветени на дадено устройство или категория устройства – напр. първите български хард дискове от 70-те години.

Постепенно назря времето да публикувам книга, тя се появи през 2019 г. със заглавие ,,Голяма книга за българската техника" и претърпя още едно допълнено издание през 2020. Тя събра стотици български устройства, но междувременно аз също продължавах да добавям към колекцията още уреди и литература.

И ето сега излезе втората ми книга ,,Произведено в България: 101 български технически изделия". Тя съдържа новите ми придобивки и находки в последните години. За всяка тема има снимки и текст. Надявам се, че ще е интересно читателите да се запознаят с тези най-разнообразни образци българска техника, създадени в страната ни от 80-те години на ХІХ век до 1990 г. - от първия български самолет от 1915 г. до вентилаторна машина за почистване на сняг от 60-те.

- Коя история ви вдъхнови, за да започнете?

- Ако трябва да посоча история, която ме е вдъхновила от тези в книгата, това със сигурност е тази на Виктор Витанов – конструкторът, изработил най-стария известен автомобил, създаден от българин – през 1912 г. На него е посветена отделна статия в ,,Произведено в България". Случайно се натъкнах на тази история и намерих архив на английско авто-мото списание (,,The Motor Cycle"), където автомобилът на Витанов е подробно описан.

- Можете ли да разкажете повече за него?

- Виктор Георгиев Витанов е роден през 1891 г. в София и е самолетен и автомобилен конструктор. Около 1903 г. семейство Витанови емигрират в Англия, като малко по-късно се установяват в гр. Хароугейт, Северен Йоркшир. Там баща му – Георги Витанов – отваря сервизна работилница. Витанов-младши пък проектира и изработва цели 2 самолета, а през 1912 г. (caмо на 21 г.) – и 4-колесен бензинов автомобил.

Колата е отразена в авторитетното английско мототехническо сп. ,,Дъ Мотър Сайкъл" (The Motor Cycle, № 483, 27.VI.1912) и в много четеното българско ,,илюстровано списание за наука, изкуство и индустрия" ,,Илюстрация Светлина" (№ 7-1912, с. 21) - ,,[...] Конструкцията на тоя автомобил не е сложна и с него може да се припка бързо и по най-възвишените улици. Авторът е син на познатия механик Г. Витанов [...] и ако се съди по извършените му досега работи, той ще ни учуди в близко бъдеще със своите успехи по машинното изкуство".

Английското издание причислява колата на Витанов към т.н. cyclecar-ове. Това е вид малък, лек и евтин автомобил, 1- или 2-местен, понякога с мотоциклетни двигател и скоростна кутия; тегло – макс. 350 кг. Автомобилът има мощност 3,5 к.с.

Автомобилът развива добра за времето и мощността си скорост (15 – 20 км/ч) и лесно изкачва стръмни наклони. Тази малка кола е оценена от английското специализирано издание като ,,много похвално усилие" (very commendable effort) и сигурна заявка за следваща машина, в която Виктор Витанов ще предложи някои подобрения.

До момента обаче не са открити сведения за втора кола на Виктор Витанов. Около 1930 г. той се насочва към друга страна – Канада – получава тамошно гражданство и оттук насетне не успяваме да проследим дейността му. Както се казва – финалът остава отворен.

Къде и открихте информация, хора, които да ви помогнат?

Зад всяка от статиите стои изследване на темата, а процесът на писане е истинско вълнение за мен. За да подплатя информационно колекцията си, още през 2008 г. започнах да събирам техническа литература – книги, заводски каталози, рекламни дипляни, брошури, проспекти. В тях намирах информация за много от експонатите си, а и за други, които към момента не влизаха в колекцията ми. Разбира се, информацията за някои от експонатите е събирана и по умозрителен път – например за битовия трансформатор 220 – 150 волта.

- Кога е премиерата и къде хората могат да купят книгата?

- Книгата ще излезе точно през тазгодишния Пролетен панаир на книгата, който започва на 24 май. Премиерата ще бъде на 1 и 2 юни на щанд № 1 на Панаира.

- Как ви хрумна идеята да съхраните в дигитален вид списание "Космос"?

- Израснал съм с броевете на списание Космос, които баба ми пазеше вкъщи. Те са част от любимите ми детски четива. На неговите страници намирах разгадани мистерии от вековете, неочаквани хипотези от природните науки, нови мнения по вечни енигми, последни новини от науката и техниката, смайващи научнофантастични разкази... Невероятни бяха заглавията, внушаващи тайнственост и приключенски дух, като посочените тук например.

Когато започнах да правя сайта си Sandacite.BG, си дадох сметка, че потребителите му също са били почитатели на списанието и биха се зарадвали отново да се срещнат с него. Затова взех решението да направя пълен цифров архив, като сканирам всички броеве и ги кача в сайта. Предвижданията ми се оправдаха – онлайн архивът на Космос стана интернет хит.

- Колко време ви отне?

- Започнах работа по архива на Космос през пролетта на 2014 г. Издирвах по сайтове за продажби броевете, които липсваха в домашната ми колекция, като съставих каталог, за да ги събирам по него. Накрая събрах, да кажем, 95 % от броевете, а за останалите ми помогна моето работно място – Университетската библиотека ,,Св. Климент Охридски" – откъдето взех за сканиране последните липсващи. През ноември месец архивът вече беше готов.

- Какво е удовлетворението ви от този жест?

- След публикуването на архива получавах десетки отзиви, в които хора ми благодаряха, че отново съм ги върнал в детството. Виждах, че сайтът е полезен на потребителите и така се чувствах пълноценен, усещах, че съм изпълнил една важна задача. Това ме подтикна да започна онлайн архиви и на други култови списания отпреди десетилетия – например на подобното ,,Наука и техника за младежта", който публикувах през 2016 г.