Във всяка битка за власт се вадят кирливи ризи, но досега никой не е вдигал купата на изборите, когато е плюл по-силно опонента

Никоя партия в България не може да се мери с “Продължаваме промяната” по атрактивност, гръмкост и пикантност на кампанията. В сравнение с нея чекмеджето с еврота на Борисов от 2020-а е ретро кич.

Само Доналд Тръмп има основание да претендира

за по-динамичен и увлекателен предизборен сюжет, особено след като миналия месец най-нехайно заспа по време на първото съдебно дело срещу него за подкуп на порноактриса.

Разликата е най-вече в ефективността на черните кампании, те действат с обратен знак от двете страни на океана.

Колкото повече нюйоркските магистрати затягат обръча около бившия президент, толкова по-високо скача общественият му рейтинг, докато ПП пропада – последното допитване на “Медиана” изпраща довчерашните управляващи на посредственото четвърто място. Но пък не може да се отрече, че тематичното им разнообразие няма конкуренция дори и в САЩ.

То не бяха арести на митнически шефове, пудел с пачки, неприлично скъпи часовници, Бойко Рашков с контрабандисти, подправени подписи върху официални документи, опит за извличане на рейтингов дивидент от катастрофа, довела до смърт, ланшен запис от събиране на “законен и незаконен кеш”, още един, в който “Радев с кеша ще разбие ГЕРБ”, в трети Кирил Петков вкарва в “Магнитски”…

Скандалите се нижат толкова нагъсто, че при изреждането се пропускат някои пикантерии и естествено възниква въпросът:

Не е ли време “Промяната” да си преразгледа пиар стратегията?

Във всяка битка за власт се вадят кирливи ризи, но досега никой не е вдигнал купата само с плюене. С тази тактика навремето Петър Стоянов отпадна от играта.

Вярно, че чекмеджето бе най-силният коз на Петков и Василев преди три години, когато спечелиха изборите, но обстоятелствата тогава бяха различни и едва ли ще се повтарят – имаше COVID, натрупана умора от 12-годишно управление на ГЕРБ, вдигнат нагоре президентски юмрук. Чекмеджето в крайна сметка донесе на ПП само осем месеца власт, след това я свалиха с безпрецедентен вот на недоверие.

Днес, прелиствайки архива от първия етап на кампанията, ПП сякаш разказва стар виц, продължава да буди първични комплекси, разчитайки да привлече гласове с омаскаряване. Главните роли в предизборните ѝ зрелища са Делян Пеевски и Бойко Борисов.

Статии разкриват пословично порочната същност на противниковите водачи, а карикатурата на съпредседателя на ДПС като подритващо тиква прасе е кулминация в предизборната ѝ концепция.

Поднася се с кисело зеле и новото парче на Фики,

и е смешна колкото секси есемесите на Валери Божинов.

Вместо да се концентрира върху управленската си програма, да разяснява идеи за постигане на благоденствие, да каже как например да се замогнем до такава степен, че обикновено българско семейство да си издържа детето в “Харвард”, “Промяната”

се плези срещу аудиторията като наритан хулиган

Предизборните ѝ срещи са под надслов: “Каним ви на открит разговор”, който създава очакване за непринудена задушевност, но в действителност основният акцент пак е в противопоставянето и разлайването на кучета.

Миналата седмица в Ловеч Асен Василев съобщава, че ГЕРБ раздават по 500 лева на глас. Според очевидци в този момент вместо непримирим гняв в очите на смаяните избиратели блясва въпросът: “Къде ги раздават?”

Ловчанлии са най-чувствителни към несбъднатото обещание на Кирил Петков за завод за електромобили в техния град и Василев е принуден да признае, че проектът не е потръгнал. Обаче не е смирен, не пада по гръб, риторично пита: “ГЕРБ за 12 години опитаха ли даже?”. Всъщност ПП също не е правила опит,

дори първа копка няма на завода

“Откритият разговор” е увенчан от перифраза на известна мисъл на Стефан Стамболов, легендарен строител на съвременна България. Само си я представете от устата на бившия вицепремиер, когото сме чували в друг запис да казва, че неговите министри трябва “законно, незаконно” да проведат чистка в държавната администрация. Думите на Асен Василев онзи ден в Ловеч са: “Да се хванем за опашката на дявола, за да извадим страната от блатото”. “Промяната” все още се осланя на опорната теза “Магнитски”, макар тя да е изгубила отдавна инерция.

Пет нейни НПО-та

вдигат скандал, че Пеевски се е срещал с посланиците на ЕС

в България и получават многозначително хладен отговор от евродипломатите. Докога ще преследват предизборни цели със забранителен списък на американското финансово министерство, който няма правна сила у нас? Все едно се женят с изтъркан абитуриентски костюм.

Аудиокомпромат от вторник уличава Петков и Василев като “оператори” на вездесъщия “Магнитски”, вкарват в него, когото решат. При това положение на избирателите им остава само да се радват, че магистрите от “Харвард” не са докопали и списъка с най-издирваните на ФБР.

Не е ли по-належащо, вместо да издават присъди и да сочат други с пръст, ПП-ДБ да изяснят защо в листите им “Да, България” има едва шестима водачи, ДСБ двама (и нито един от тях не е лидерът Атанасов), “Зелените” само един,

а “Промяната” цели 22-ма?

Вътрешните противоречия в коалицията естествено пораждат слухове навред, говори се за предстоящо разцепление, електоратът жужи, а партийният пиар рисува прасе.

Без преосмисляне на приоритетите в кампанията ситуацията излиза от контрол. Най-прясното потвърждение е реакцията по повод записа от 2023-а на тема събиране на “кеш”.

ПП официално потвърждава неговата автентичност и в същото време иска подкрепа срещу ГЕРБ и ДПС, защото я подслушват. Който и да е съчинил този апел, явно не усеща противоречието: зоват хората да гласуват за тях, за да не излизат повече безобразията им в публичното пространство.

Никоя кампания не се нуждае от чак толкова откритост.

В синхрон с тезисите на Асен Василев завършвам с друг, още по-актуален в днешната ситуация цитат на Стамболов: “Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставим настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството си!”