Езикът на 69 от 72 националности в СССР е
романизиран по инициатива на Владимир Илич

Отново честваме 24 май и можем само да се гордеем с писмеността си: създадената през IX век по нашите земи кирилица се ползва в 23 държави в Европа и Азия и е позната на около 252 милиона души в цял свят. Но само преди 100 години за малко тази внушителна цифра да се стопи наполовина, защото съветската власт в Русия съвсем не на шега е имала планове напълно да я замени с латиницата.

В огромния СССР (Съюз на съветските социалистически републики) по принцип открай време няма традиция да се честват буквите и техните създатели. По времето на соца дори много българи се чудят защо "братушките", дошли у нас като туристи, на въпроса кой е създал азбуката

неизменно

отговарят: "Ленин!"

Но независимо от насмешката, която предизвиква у нашенците подобно невежество, всъщност в техните заблуди има и частица истина. Вождът на пролетарската революция наистина има някакъв принос към азбуката, макар и отрицателен – по негово нареждане са премахнати три букви от нея. Още по-малко хора у нас обаче знаят, че по неговия замисъл целият огромен СССР е трябвало да приключи с кирилицата и постепенно да възприеме латиницата.

Веднага след идването си на власт съветското правителство задължава своите граждани да пишат и четат по нов начин, премахвайки остарелите "реликви от царския режим". Реформата на правописа е една от първите задачи на Народния комисариат по образованието и той успява да я прокара още преди края на 1917 г. С нея предреволюционните три букви - ят, фита и т.нар. "десетично и" бързо потъват в забрава.

Друг е въпросът, че правописната реформа, която

отчуждава руския език

от другите славянски езици,

е разработена много преди болшевишката партия да дойде на власт. Случайно или не, тя официално е обявена точно на 24 май 1917 г. под формата на "Резолюции на събранието по въпроса за опростяване на руския правопис".

След Октомврийската революция Владимир Илич и неговите другари категорично я подкрепят и възлагат прилагането й на народния комисар на образованието Анатолий Луначарски.

Горе-долу по същото време болшевиките сериозно обмислят и преминаването към... латиница. Тогава латинската азбука дори е наречена "езика на революцията". И тази тенденция е съвсем в духа на епохата, тъй като през 20-те години на миналия век болшевиките вярват в близката победа на световната революция, която трябва да доведе до създаването на световен език за комуникация между работниците от различни страни и континенти. Освен това, за разлика от русификацията, извършена от царското правителство, новото социалистическо поема курс за национално развитие на всички народи, населяващи СССР, и техните езици.

Затова още през 1919 г. Научният отдел на Народния комисариат на просвещението в своите документи посочва "желателността да се въведе латиница за всички националности, населяващи територията на републиката, което е логична стъпка по пътя, по който Русия вече е тръгнала с приемане на нов календарен стил и метричната система за мерки и теглилки".

Подкомитетът по латинизацията на руската писменост, създаден по това време към Народния комисариат по образованието, обявява кирилицата за "идеологически чужда форма на графика на социалистическото строителство", "реликва от класовата графика на автократичното потисничество", "мисионерска пропаганда", "великоруски национал-шовинизъм" и "насилствена русификация".

Самият Луначарски подчертава, че при провеждането на реформата той стриктно следва инструкциите на своя шеф Ленин. И активно

се застъпва за

повсеместна латинизация,

включително и на руския език, но не веднага, а в бъдеще. "Аз, разбира се, се консултирах най-внимателно с Владимир Илич, преди да въведа тази азбука и този правопис. Ето какво ми каза Ленин за това. Опитвам се да предам думите му възможно най-точно: "Ако не въведем необходимата реформа сега, ще бъде много лошо, защото както при въвеждането например на метричната система, григорианския календар, сега трябва да признаем премахването на различни останки от древността.

Ако набързо започнем да прилагаме нова азбука или набързо въведем латиница, която в края на краищата със сигурност ще трябва да се адаптира към нашата, тогава можем да направим грешки и да създадем повод за критики, за приказки за нашето варварство и пр. Не се съмнявам, че ще дойде време за

романизация

на руската писменост,

но сега би било неблагоразумно да се действа прибързано.

Никой няма да посмее да каже и дума против академичния правопис, предложен от комисия от авторитетни учени, както никой няма да посмее да възрази срещу въвеждането на метричната система на григорианския календар. Затова го въведете (новия правопис) възможно най-скоро. И в бъдеще, като съберем авторитетни сили за това, можем да работим върху развитието на проблемите на латинизацията. В по-спокойни времена, когато сме по-силни, всичко това няма да представлява голяма трудност."

До края на 20-те години в необятната страна процесът на латинизация на писмеността на националните езици се засилва. Първо латиницата се въвежда за всички езици на мюсюлманските и будистките народи на СССР и тези, които преди това не са имали собствен писмен език.

В Азербайджан и във всички републики на Средна Азия, както и в редица автономни републики и региони е възприета латинизираната азбука, която заменя писмеността на арабски, иврит и староуйгурско-монголски писмености.

Въвеждането на нови букви в мюсюлманските райони обаче среща ожесточената съпротива на местната интелигенция и духовенство и е наложено със сурови мерки от комунистическата власт. В това отношение тя получава неочакван подарък - през 1928 г. приятелска

Турция също

въвежда латиницата

и оттогава този процес върви гладко и в Съветска Русия.

За около 10 години призивът на Ленин до голяма степен е изпълнен. През 20-те и 30-те години 69 от общо 72 писмени езика на народите на СССР са "преведени" на латиница, най-големите от които са таджикски, туркменски и татарски. Сред тях са също асирийски, башкирски, белуджки, еврейско-таджикски, караитски, китайски, кюрдски, нанайски, уйгурски, якутски, езикът коми, ескимоски и т.н. Изготвени са проекти за латинизация на алеутския, арабския, корейския и удмуртския език, като на практика кирилица ползват почти само руснаци, украинци и беларуси.

Както пише в началото на 1930 г. филологът Николай Яковлев, "Територията на руската азбука в момента е нещо като клин, забит между страните, където е приета латинската азбука от Октомврийската революция, и страните от Западна Европа, където имаме национално-буржоазни азбуки на същата основа. Така на етапа на изграждане на социализма съществуващата в СССР руска азбука е безусловен анахронизъм, своеобразна графична бариера, отделяща най-голямата група народи на Съюза както от революционния Изток, така и от трудещите се маси и пролетариата на Запада..."

През 1934 г. издателството "Власт на Съветите" към президиума на Всеруския централен изпълнителен комитет публикува сборник със статии с красноречиво заглавие "Азбуката на Октомври", в който се обобщават резултатите от въвеждането на латинската азбука сред народите на РСФСР. А единствената причина тази участ да не сполети и руския език е... недостигът на средства. Оказва се, че на властта би излязло много скъпо да се подмени наведнъж цялата печатарска техника.

Но докато се очаквали пари за тази цел,

изведнъж стартирала

нова кампания

– този път за кирилизация. Този период е известен като "контрареформата" на Сталин. Твърди се, че вождът и учителят осъзнал, че световната революция е отложена за неопределено време и се задоволявал с "изграждането на социализъм в една-единствена страна". И под ръководството на "бащата на народите" обратният процес става масов и планиран. Навсякъде са ликвидирани училища с преподаване на национални езици и е въведено обучение на руски език. А когато Бесарабия е присъединена към СССР през 1940 г. и е образувана Молдовската ССР, латиницата в новите територии незабавно е заменена с кирилица.

Както отбелязва известният руски лингвист Михаил Арапов, "от 1936 г. започна нова кампания за превод на новолатинизирани езици на кирилица. Кирилицата за тях беше създадена с ускорени темпове и единствената "филологическа" задача, която беше решена по време на кампанията, беше азбуките за тясно свързани езици да бъдат възможно най-различни една от друга. Едва ли има нужда да напомняме, че реформата се проведе в атмосфера на терор и беше съпроводена с физическо унищожаване на националната интелигенция, премахване на всякакви следи от национално-културна автономия и налагане на руския език."

"Контрареформата" на Сталин по същество приключва с началото на Втората световна война, в резултат на което в СССР за две десетилетия 21 езика променят азбуката си два пъти, 13 - три пъти, а 7 езика остават безписмени. Спорните езикови реформи на Ленин от преди 100 години обаче имат своето отражение и в наши дни. Причината е, че в опит

да защитят своята

национална идентичност

след разпадането на СССР през 1991 г. Азербайджан, Узбекистан и Туркменистан преминаха отново от кирилица на латиница. Отскоро към тях се присъедини и Казахстан, Молдова също си върна латиницата, а се очаква евентуално Киргизстан да ги последва.

Що се отнася до Сталин, освен че връща до голяма степен кирилицата, той също я реформира, като премахва някои букви от украинския вариант, които му се стрували прекалено "полски", но това е вече друга история.