• Под ръководството на Трашлиева националният ни отбор печели първото злато през 1969 г. във Варна. 6 г. по-рано им го отнемат заради по-голям размер на обръчите
• Била известна със стройната си фигура и уникалните скокове във въздуха Тя е един от пионерите в спорта, довеждаше нещата до перфектност, казва Нешка Робева

Грациозна, стройна, фина и повече от красива. Запазената ѝ марка били уникалните скокове и умението ѝ да се задържа по-дълго във въздуха. Изумявала не само с композициите си, но и със скромност и добрина. Юлия Трашлиева е първата българка, която донася световен медал на България по художествена гимнастика, и е треньорката, под чието ръководство ансамбълът ни печели първото злато. Тя всъщност е създателката на първите златни момичета на страната ни и разпространява уменията си и в чужбина.

Трашлиева издъхна на 8 май на 88-годишна възраст. Новината разтърси всички нейни бивши възпитанички и колеги. Причината е, че Юлия има важен принос за развитието на художествената гимнастика в България като треньор на националния отбор и на столичното спортно дружество "Спартак", впоследствие "Левски - Спартак".

"Аз влязох по-късно в гимнастиката, тя вече беше станала първата медалистка, но я помня много добре - разказа пред "24 часа - 168 истории" Нешка Робева. - Тя първо беше спортна гимнастичка в националния отбор и беше много добра. Имаше световни медали.

Юлия е едно от големите имена

Тя е от първите лястовици, които създават и налагат по-късно като треньори художествената гимнастика в България и света. С нея си отива едно поколение. В началото на годината почина Златка Пърлева, сега Юлия. Да, това е животът, но искам да направя така, че да се пази паметта на тези хора. Все пак тя е една от създателките на тази школа заедно с Жулиета Шишманова, с която бяха връстнички, Пърлева, Мария Чиприянова и Иванка Чакърова.

Когато аз отидох в "Левски" и изобщо се запознах с Юлия,

всички се обръщаха към нея с "Како Юле"

Имаха отношения като между приятели. Тя работеше в екип с една друга голяма треньорка - Лилия Мирчева. Беше човек, който довеждаше нещата до перфектност. Беше треньор на първия ансамбъл световни шампиони, които взеха титлата във Варна. Тогава и аз се състезавах индивидуално. Били сме заедно на различни лагери. Спомням си, че начинът, по който тя работеше, показваше, че е човек, напълно отдаден на професията си."

Юлия Трашлиева е родена на 3 февруари 1936 г. в Русе и е била известна като Дюлгерова. По-късно приема фамилията на съпруга си Цанко Трашлиев, който също бил национален състезател по спортна гимнастика. Тя започва да се занимава професионално с тази дейност през 1950 г., но се отказва след 14 години заради тежка контузия. Паралелно с нея тренира и художествена гимнастика, но там остава активен състезател.

От 1956 до 1963 г. е шампионка на България 8 пъти

"Запознах се с Юлия през лятото на 1962 г. – споделя пред "24 часа – 168 истории" нейната етърва Лилия Трашлиева. – Бях по-младата от двете ни. Оттогава станах огромен фен на художествената гимнастика и дори си вземах отпуск, за да ходя да ги гледам по състезания. Благодарна съм на Господ, че тя беше в моя живот. Беше ми повече от сестра, въпреки че в България жените на двама братя обикновено не се разбират. Юлия беше човечна,

с чисто сърце и душа. Милостива

С трайна любов и привързаност към българските традиции. С всички беше повече от сърдечна. Уважаваше по-възрастните. Макар че последните години не се виждахме, защото тя живееше при сестра си в Русе и Варна, все едно беше до мен. Дълбоко страдам."

Лилия много добре помни как Юлия Трашлиева печели първия световен медал за страната ни на дебютния шампионат през 1963 г. в Будапеща. Получава две бронзови отличия - в многобоя и на обръч.

След това като треньор през 1967 г. извежда българския национален отбор на първото световно първенство за ансамбли в Копенхаген. Момичетата се представят блестящо и убедително завоюват първото място, но след проверка на уредите в последния момент се установява, че

пластмасовите обръчи са се разширили от топлината

с един сантиметър. По тази причина им отнемат точки и България завършва на трето място след СССР и Чехословакия. Взема бронзови отличия. Нашите гимнастички бързо се превръщат в любимки на публиката, която става на крака, за да ги приветства по време на награждаването им. Случаят е известен като "Скандалът в КБ Хален", защото се смята, че проблемът с размера е използван като претекст, за да не спечелим златния медал.

"Това беше и първото мое световно първенство - спомня си Нешка Робева. - Юлия изведе ансамбъла. Това беше в началните години на този спорт. Регламентите не бяха много ясни. Имаше големи препятствия. Спомням си, че една от моите композиции се оказа много по-дълга от разрешеното. Моята треньорка не знаеше за това.

Мария Гигова така загуби златния медал,

защото просрочи време. Аз като се юрнах да бързам, си гоних обръча навън. Не ми намалиха за минути, а за изпускане. С ансамбъла стана същото. Ние играехме с обръчи. Нямаше точно измерване на уредите. Оказа се, че те са по-големи и неотговарящи на стандарта, а предварително беше заявен диаметърът им. Така им намалиха оценката и останаха на трето място."

Скандалът не отчайва Юлия Трашлиева и още на следващото световно първенство във Варна през 1969 г.

заедно с Лили Мирчева изживява радостния миг

Вера Маринова, Стела Милушева, Соня Пеева, Виолета Еленска, Богдана Тодорова и Деспа Кателиева се превръщат в първите златни момичета на България.

На състезания като тези силно личало, че треньорката обожава гимнастичките си.

"Често ги канеше у дома си и се грижеше за тях като за свои деца. Прибавяше си чеда към своето собствено - посочва Робева. - Тя имаше дъщеря. Дори е приютявала състезателки от далечни градове и се е грижела за тях отлично. Въпреки това притежаваше един невъздържан темперамент и това е причината да изведе цяла плеяда гимнастички."

Малко по-късно тя разпространява опита си и в чужбина, където се опитва да внедри българската школа. От 1981 г. до 1985 г. е треньор на националния отбор на Холандия, но след това се прибира отново в България.

"Юлия отдаде целия си живот на художествената гимнастика – посочи пред "24 часа - 168 истории" Пепа Батова, един от доайените в спорта и бивш генерален секретар на Федерацията. - За нея може да се говори само добро. Раздаваше се и за спортната, и за художествената. Тя е име, което няма да може да се забрави."

Със същите думи я описва и един от бившите капитани на младежкия национален отбор Валентина Кънчева, тогава известна с фамилията Пейчева.

"Юлия остави твърде много на художествената гимнастика – отбеляза пред "24 часа – 168 истории" Кънчева. – Двете се познавахме още от Русе. Аз бях пионерче, когато Юлия беше към края на обучението си. Имам два много силни спомена с нея. Първият ми е от 1957 г., когато Дора Лютибродска трябваше да ми дава изпълнение. Тогава Юлия беше в залата и ми даде идея как точно да започне моето волно съчетание, което беше поставено по 14-и валс на Шопен. Това до ден днешен не съм забравила. Втората случка беше на републиканско първенство в София през 60-те. Аз вече бях съдия. Тогава Юлия изпълняваше съчетание, но

изведнъж жестоко падна и се контузи тежко

Вече не си спомням какво скъса, може би ахилес. Направо ме разплака. Стана ми болно и мъчно, защото контузи ли се един състезател, възстановяването е много дълго, трудно и бавно. Освен това тя беше много мил и разбран човек. Внимателна.

Аз попивах всичко, което виждах от нея,

защото беше страхотна и с много хубава фигура. Трябва да се знае, че Юлия Трашлиева е единствената заслужила майсторка на спорта и по спортна, и по художествена гимнастика. Нещо, което друга гимнастичка не притежава."

Русенката наистина била награждавана с най-високите отличия - "Майстор на спорта", "Заслужил майстор на спорта", "Заслужил треньор" и "Заслужил деятел на физическата култура". Наградите обаче не я блазнели. За нея било най-важно националният отбор на България по художествена гимнастика винаги да е на първо място и с най-добър резултат.

Именно затова близките ѝ смятат, че сега Юлия Трашлиева е на по-добро място, където измисля нови съчетания за представяне на небесната сцена.