Или за разликата между "постната пица" и европейския икономически модел

Ако гледате телевизия и слушате предизборните изказвания, ще си помислите, че нещо драматично се случва с икономиката и финансите на България. Ако погледнете банковите сметки на българските граждани, ще видите подобрение, но не и драматична промяна. Защо тогава платените анализатори късат ризи в сутрешните блокове и се опитват с всички средства да убедят българския народ, че европейската икономическа и финансова политика, заложена в бюджетите от есента на 2021 година насам, е невъзможна и трябва да се върнем обратно към латино-американски икономически модел, по-известен у нас като политиката на “постната пица”?

Възможно ли е България да води европейска икономическа и финансова политика?

Краткият отговор е да.

Дългият отговор е, че не само е възможно, но тази политика води до по-бърз икономически растеж и по-бързо наваксване на разликата със средноевропейското икономическо ниво.

По данни от Евростат за 12 години политика на постната пица дългът на България се е качил от 13,7% от БВП през 2009 година до 24,6% от БВП през 2020 година. Тези нива на дълг са много под маастрихтските критерии (60% от БВП) и под средните нива на дълг в еврозоната (88% от БВП).

За последните 3 години европейска икономическа политика дългът на България е паднал от 24,6% от БВП през 2020 година до 23,1% от БВП в края на 2023 година и продължава да е вторият най-нисък в ЕС и много под маастрихтските критерии.

ДЪЛГ КЪМ БВП

Въпреки че България наистина взе повече дълг през последните 3 години, българската икономика нарасна по-бързо от дълга и затова съотношението дълг към БВП е по-добро от 2020 година. Българската икономика расте с 14% (като се махне инфлацията). Това е петият най-висок ръст в ЕС и почти три пъти по-бързо от икономиката на Германия.

През 12-те години на постната пица България наваксва изоставането от средноевропейкото икономическо ниво с по-малко от 1% на година. Според Евростат през 2009 година българската икономика е 44% от средноевропейското ниво. През 2020 година България достига 54% от средноевропейското ниво. Ако този темп на наваксване се беше запазил, България би стигнала средноевропейско ниво след 40 години.

През последните 3 години с европейски модел на икономическа и финансова политика България навакса още 10%. От 54% в края на 2020 година в края на 2023-а българската икономика е вече на 64% от средноевропейското ниво. Казано по друг начин, с европейския икономически модел наваксваме три пъти по-бързо. И ако запазим новия темп на наваксване, ще достигнем средноевропейското ниво след 10-12 години.

Как се разпределят парите в държавата

Основната разлика между модела на постната пица и европейския икономически модел е как се разпределят парите в държавата.

При модела на постната пица голямата част от събраните данъци отиват в малко на брой фирми и олигарси, а населението е или бедно, или емигрира. Средна класа почти няма.

При европейския икономически модел събраните данъци се разпределят към голямата част от населението под формата на заплати, пенсии, средства за образование, средства за здравеопазване и публична инфраструктура. И се изгражда широка средна класа.

Основният измерител как се разпределят парите в държавата е коефициентът на неравенство (GINI). Ако е 0, всички са равни, ако е 100, 1 човек получава всички средства, а другите не получават нищо. Средно за ЕС коефициентът на неравенство е 30.

През 2009 година коефициентът на неравенство в България е 34, доста по-висок от средноевропейския. През 2020 година нараства до 40. Това е най-високото ниво на неравенство в ЕС. Такова неравенство има в Боливия, Централноафриканската република и Камерун.

България е единствената страна, в която неравенството нараства след приемането в ЕС. Обикновено европейските фондове помагат на по-изостаналите региони в дадена страна да наваксат и комбинирано с увеличение на доходите помагат да се намалят неравенствата. Заради финансово-икономическия модел, който България прилага до 2021 година, при нас се получава точно обратното: богатите стават по-богати, а бедните по-бедни.

От 2021 до 2023 година неравенството започна да спада и в края на 2023 година коефициентът на неравенство е 37. За период от 3 години това е значително подобрение, но още сме много далече от средноевропейските стойности.

Основните европейски политики, които помагат за намаляване на неравенството, са повишаване на доходите и по-равномерно регионално разпределение на инвестициите.

През 2022 и 2023 година България е на първо и второ място по ръст на реалните доходи в ЕС (това е ръст на доходите, като се извади инфлацията). Заплатите на българските работници и пенсиите на българските пенсионери са се увеличили значително по-бързо от инфлацията и отбелязват най-големия реален ръст в ЕС през последните 3 години. Най-новите данни на НСИ за първо тримисечие на 2024 година отчетоха ръст на заплатите от 16,8% при инфлация от 3%. Като пример, ако пенсиите бяха индексирани само с инфлацията, средната пенсия от 1 юли 2024 година щеше да бъде 463 лева, а не 883 лева.

За съжаление, базата от която тръгваме, е много ниска и въпреки значителното нарастване на доходите българите могат да си купят само около 2/3 от това, което средният европеец може да си купи. През 2020 година сме можели да си купим малко над половината от това, което средният европеец е можел да си купи.

Програмата за общински проекти, която беше приета с бюджет 2024, положи основите на другия стълб на европейския икономически модел: по-равномерно разпределение на публичните инвестиции по региони. На база на статическата класификация на общините всяка община получи бюджет за реализиране на местни проекти. Бургас, Варна, Пловдив и София получиха по 100 милиона лева. Другите областни градове разполагат с бюджет от по 50 милиона лева, а по-малките общини с бюджет от по 30, 15, 10 или 6 милиона лева, в зависимот от размера на общината.

Към края на март над 190 общини са подписали проекти за почти 2 милиарда лева. Така по обективен критерий всяка община има възможност да инвестира в това, което кметът и общинският съвет смятат за най-належащо. Програмата е тригодишна, като само за 2024 година е осигурено финансиране в размер на 1,7 милиарда лева.

За сравнение по време на модела на постната пица националните инвестиции в регионално развитие, реализирани през МРРБ към общините, са под 200 милиона лева за 4 години.

Освен мерки за повишаване на доходите и за регионални инвестиции през последните 3 години бяха увеличени значително средствата за образование и здравеопазване с фокус върху набор от мерки за работещите родители и младите семейства. Въпреки значителната съпротива в парламента по-голямата част от тези европейски мерки бяха въведени: безплатни детски градини и ясли, данъчен кредит за работещи родители в размер на 600 лева на дете (през 2020 година беше 60 лева), по-добро заплащане за педиатричната помощ, повече средства за инвитро процедури, безплатен транспорт за деца до 14 години, програма за спорт и изкуство в училищата, 50% увеличение на еднократната помощ при раждане, еднократна помощ за деца, започващи втори, трети и четвърти клас, по 80 милиона всяка година за строителство на нови детски градни, ясли и училища. Министерският съвет прие и внесе в парламента за обсъждане законови промени, които да подобрят достъпа до висше образование, като го направят безплатно за студентите. В половината европейски държави висшето образование е напълно безплатно за студентите, за да имат децата равен старт.

Работи ли европейският икономически модел?

Някак тихомълком минаха последните данни за раждаемостта и демографията през 2023 година. А те показват ясно, че за първи път от 2009 година насам има промяна в демографските тенденции.

България влиза в ЕС през 2007 година, но противно на наложените схващания броят новородени през 2007, 2008 и 2009 година расте. Няма и голяма емиграция (около 1000 човека напускат страната средно през 2007 и 2008 година). През 2009/2010 година обаче има рязка смяна в демографските тенденции.

Налагането на модела на постната пица: замразяване на пенсиите и доходите, обезкървяване на малкия и средния бизнес, като не се връща ДДС, и насочването на парите от данъци към малко на брой близки до властта фирми, комбинирано с кризата в Гърция, значително влошава икономическата среда и води до срив в демографията. Официално отчетните данни на НСИ показват, че през 2010 година има родени 5500 по-малко деца от 2009 година. През 2011 година още около 4700. За две години броят на новородените спада с над 10 000 деца на година. Тенденцията на намаляване на броя новородени всяка година се запазва през целия период на постната пица с едно изключение - 2014 година. За първи път от 2014 година насам през 2023 година има ръст на новородените в България: 561 деца повече са родени през 2023 година, отколкото през 2022 година.

Същите тенденции се наблюдават и при миграцията. През 2009/2010 година над 40 000 българи трайно са заминали в чужбина. През 2020 година ковид връща част от тях обратно в България, но през 2021 година голяма част заминават обратно в чужбина. През 2023 година броят на заселилите се трайно в България е с 42 000 по-голям от броя на напусналите. Един средно голям град се е върнал обратно в страната.

И не на последно място през 2023 г. беше отчетено най-малкото намаляване на населението, откакто НСИ следи тази статистика. Населението е намаляло с 2200 жители. За сравнение - през предишното десетилетие България е намалявала средно с 48 000 човека на година.

Макар и само за една-две години, тези данни ясно показват, че българските граждани искат европейски финансово-икономически модел, а не постна пица. И европейски социални придобивки, европейско здравеопазване и европейско образование.

Дълги години ни се казваше, че България е малка и бедна държава и не можем да си позволим европейски стандарт. България е над два пъти по-голяма от Нидерландия като територия. Последните 3 години показаха (въпреки войната и кризите), че може да поддържаме устойчиво европейски икономически модел и че не сме бедни.

Но парите трябва да отиват обратно при българските граждани и да се разпределят по ясни критерии, които не допускат създаването на гета и изостанали райони. Моделът на постната пица разпределяше парите в малко на брой компании и олигарси. 1 млрд. лв. кредити от ББР за 8 компании. Или 1 милиард гаранции за малки и средни фирми, които помогнаха на над 1000 компании да не фалират по време на ковид кризата?

Средства по ясни критерии за всяка община или средства само за кметовете, приближени до властта? Инвестиции в превенция и по-малко доплащане на лекарствата или в надлимитна дейност по скъпи пътеки на десетина болници?

Това са истинските въпроси, на които трябва да си отговорим и да решим дали ще продъжим по пътя към европейски доходи, или ще се върнем обратно към модела на постната пица. Изборът е твой.

ВИЗИТКА

Асен Василев е завършил икономика в Харвард и е специализирал бизнес администрация и право в Harvard Business School и Harvard Law School. Съосновател и директор е на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност. Преподавател е в програмата за икономически растеж и развитие, афилиирана със Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и с Центъра за стратегии и кoнкурентоспособност в Harvard Business School.

От 1999 до 2004 г. Асен Василев работи като консултант в Monitor Group в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка. Ръководи проекти за маркетинг и стратегическо развитие на големи международни компании в телекомуникационната индустрия, енергетиката, минното дело, застрахователната индустрия и в редица големи производители на потребителски стоки.

Бил е министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков от март до май 2013 г. Министър на финансите е в първия служебен кабинет на Стефан Янев от май до септември 2021 г.

Вицепремиер по еврофондовете и министър на финансите в редовното правителство на Кирил Петков.

Министър на финансите в правителството на Николай Денков. Подготвил е всички държавни бюджети за последните 3 години – 2022, 2023 и 2024 г.

Съпредседател на "Продължаваме промяната". Водач на листите ПП-ДБ в 16-и МИР - Пловдив, и в 29-и МИР - Хасково.