• 10-ото е прекратено заради селски бунтове срещу натуралния данък, 20-ото - заради преврата на 9 юни 1923 г.
• 30-ото не съществува заради преномерация, а 40-ото е с фалстарт и не успява да избере за 52 дни Станишев за премиер

Драматични събития и крайни провали бележат живота на четирите юбилейни народни събрания от Освобождението насам, а сега предстои да изберем петото от тях (50-ото поред). Бунтове, преврат, неизбиране и фалстарт помни историята за 10-ия, 20-ия, 30-ия и 40-ия парламент.

10-ият се пада точно на ръба между XIX и XX век

- от 16 май 1899 г. до 29 ноември 1900 г. В него са избрани 169 депутати. Почти цяла година не може да заседава и накрая е закрито заради бунтове. Селскостопански производители са против приетия закон за натуралния данък, вдигат протести, в които при сблъсъци със стражарите и войниците загиват десетки.

Десятъкът в продукция е въведен през януари 1900 г., като има предложения да се приложи по приемлив за селяните начин – като първо си отделят по 20 кг продукция на декар за засяване на следващата реколта. Но мнозинството не го приема. Опозицията протестира, че се натоварва финансово земеделското население за сметка на други професии, които не плащат подобен данък. Либералите обаче са подготвени -

те сравняват тежестта на натуралния данък с удръжките на чиновниците.

Идеята за натуралния данък е на правителството с премиер Тодор Иванчов от Либералната партия, който общо за двата си мандата има 3 месеца и 12 дни на поста. Той иска да напълни хазната, тъй като предишната година страната е изпаднала във финансови затруднения. Допълнително внасят и текст за 4% облагане с данък за притежателите на гори.

Всъщност продуктовият данък не е оригинална идея, а е действал по време на османското владичество. Заменен е през 1882 г. с паричен, който първо се е изчислявал на база пазарната цена на средния добив. 3 години по-късно е въведен поземлен данък на единица площ според категорията земя. А селяните са настроени срещу налога в продукция още преди Освобождението.

Гласуването за връщането му става през януари 1900 г. и през януари 1900 г. и до октомври Народното събрание не провежда заседания, а в това време в много райони на България избухват селски бунтове.

Около 200 населени места се вдигат и организират първо митинги след “вотирането” на депутатите, а после се стига и до сблъсъци.

Положението е взривоопасно и затова Иванчов изпраща телеграма да се потуши недоволството, а вътрешният министър Васил Радославов спуска окръжно до стражарите.

Един от най-кървавите сблъсъци е в Дуранкулак на 28 май 1900 г., където полицията убива около 90 души, а ранените са стотици. Всичко започва с най-обикновен митинг, който приема резолюция за отмяна на закона. Сблъсъкът завършва с масово убийство. Стрелба има и във Варна. Част от

протестиращите нахлуват в участъка и започва бой - полицаите със саби, а селяните - с тояги.

В суматохата се намесва и войската, която започва да стреля.

Насилие срещу участниците в протеста има на много места. В Русенското село Красен селяните залавят, завързват и бият с тояги околийския началник. В Бургаско нападат канцелариите и си вземат обратно декларациите, които са подали според закона за натуралния данък и на тяхна основа се начислява налогът.

Знаков е случаят в русенското село Тръстеник, където на 17 април местните земеделци набиват стражарите и им отнемат оръжието, когато отиват да арестуват несъгласни с десятъка. Повиканата на помощ войска не само не успява да се справи, но е обкръжена от над 5000 души от всички околни села. Войниците отказват да стрелят срещу бунтуващите се селяни. В крайна сметка

триумфът на стопаните трае само три дни.

На 20 април са извикани подкрепления от поделенията във Велико Търново и Добрич. В Шуменски и Варненски окръг, както и в Русенска, Разградска, Свищовска и Горнооряховска околия е въведено военно положение. По-активните протестиращи са дадени под съд и дори влизат в затвора за неподчинение на закона. Уволняват и заточават много учители, които са се намесили на страната на селяните.

В крайна сметка бунтовете са потушени, а натуралният данък - възстановен.

Избори за следващо Народно събрание са проведени чак през януари 1901 г., след като юбилейното 10-о възобновява работата си само за месец в края на предходната година.

В тронното си слово княз Фердинанд коментира бунтовете. "Редът и тишината, които владеят в страната, доказват, че българските граждани са осъзнали напълно опасностите за народа и държавата от размириците, от съпротивлението срещу властите и от незачитането на законите, в които една макар и незначителна част от тях бидоха тъй безразсъдно въвлечени преди няколко месеца", казва той.

Веднага след това прави преглед на външнополитическите отношения на България и първият му акцент е върху добрите приятелски отношения с “нашата освободителка” Русия. Споменава и за благоразположението на султана за сключване на търговска спогодба за взаимно освобождаване от мито между “сюзеренната и васалната държава”.

Но 10-ото Народно събрание не просъществува дълго след възстановяването на работата му. То е прекратено 5 седмици по-късно, за да се насрочат следващи избори на ръба на новия век - през януари 1901 г.

Следващият юбилеен парламент - 20-ият, също работи рекордно кратко време. Той просъществува едва 22 дни - от 21 май 1923 г. до 11 юни същата година. Деветоюнският преврат му слага край.

Всичко започва с фанфари за земеделците – БЗНС получава абсолютно

мнозинство - 212 от 245 депутати. Но успяват да заседават едва 6 пъти. Приемат едва 2 закона – първият е за Министерството на земеделието и държавните имоти, а вторият - за лова. Изслушват министър-председателя Александър Стамболийски за репарациите и одобряват решение за разделяне на дълга по Ньойския договор на две части – едната е за 550 млн. златни франка с лихва и е дължима до 1983 г., а другата е безлихвена и трябва да бъде покрита до 1 април 1953 г.

Последната стенограма е от 8 юни, когато обсъждат бюджета за следващата 1924 година. Предложението на Министерството на финансите е за над 5,7 млн. лв. Най-много средства се отпускат за държавните дългове - над 1 млн. лв.

Дискусията завършва в 20,10 ч., без да се приемат приходите и разходите за 1924 г. Подпредседателят Кундалев насрочва следващото заседание за другата сутрин, но междувременно Военният съюз и Народният сговор на проф. Александър Цанков организират преврат. Верните му офицери завземат държавните учреждения в София, пощата. А парламентьори отиват във Врана, за да накарат царя да признае новата власт.

Той е излязъл на “дипломатическа” разходка в парка със съветниците си,

за да има време да реши как да постъпи. Очевидно не е искал да вземе страна - БЗНС или превратаджиите. Затова чакал часове наред делегацията, която отишла в резиденцията на царя край София - проф. Александър Цанков, Кимон Георгиев, Димо Казасов и други видни фигури.

Навиците на Борис III, който в онзи момент вече 5 години е на престола, очевидно са били известни на деветоюнците. Те не вярват на слугите, че монарха го няма. Обиколили всички стаи на двореца, за да го открият. После тръгнали по алеите, когато адютантите му им казали, че е тръгнал на лов. След дълги колебания царят подписва указ за назначаване на правителството на Александър Цанков. Но успял да покаже отношението си, когато произнесъл тронното си слово при избирането на 21-вия парламент през декември същата година. По безизразния му тон всички разбрали, че не одобрява преврата. Защото веднага след него започват преследвания на земеделци и на 11 юни министър-председателят Александър Стамболийски бива зверски убит в родното си село Славовица, Пазарджишко, след като е изтезаван, заплюван, ритан и рязан на парчета. А председателят на 20-ия парламент Александър Ботев успява да се спаси и тръгва да организира въоръжена съпротива срещу преврата от родното си село Друган, Радомирско, където се е намирал. Разбира се, безуспешно. През 1944 г. участва в Радомирския партизански отряд, заради което е заловен и интерниран. След 9-септемврийския преврат е избран за депутат от БЗНС в VI велико народно събрание.

Следващото юбилейно е 30-ото, което на практика изобщо не е било избрано, защото след 1944 г. номерацията е променена. Ако механично пренесем старото броене, третият юбилеен парламент е заменен с 4-тия (от 25 февруари 1962-ра до 26 февруари 1966 г.). Естествено, в средата на социализма няма бунтове, преврати и размирици и той изкарва пълния си мандат.

Негов председател е Фердинанд Козовски, бивш офицер и участник

в Септемврийското въстание от 1923 г., а след потушаването му емигрира в Съветския съюз. Връща се у нас веднага след Деветосептемврийския преврат. Козовски е известен това, че след смъртната присъда от Народния съд и екзекуцията на княз Кирил през 1945 г. е забелязан да се разхожда с ботушите му. Първият сред равни от депутатите от Четвъртото (30-о) обикновено народно събрание се е ползвал с благоволението на Георги Димитров и благодарение на него избягва смъртта си в Съветския съюз. През 1938 г. агентите на съветския вътрешен министър Лаврентий Берия го арестуват и обвиняват в шпионаж в полза на Запада. Вождът се застъпва за него и Козовски е освободен една година по-късно.

Но в ръководеното от него 4-то (30-о) народно събрание никой не споменава за други репресии, които се случват например в родопското село Рибново. Тогава Българската комунистическа партия (БКП) организира възродителен процес в помашките райони.

Започват и активна битка с религиозните вярвания и обичаи на мюсюлманите.

През 1963 г. е съставена Национална комисия по социалистическите празници и обреди към Комитета за изкуство и култура. Тя включва окръжни подразделения. А секретариатът на Централния комитет на БКП излиза с решение “За по-нататъшното подобряване на работата по атеистичното възпитание на трудещите се”. Възлага се в определени населени места да се изградят домове на атеиста под контрола на Отечествения фронт. Започват да налагат нов тип празници, които не са свързани с религиозни събития, и се опитват да спрат посещенията в джамиите.

БКП нарежда да се работи за комунистическо възпитание на българите

мюсюлмани и да се противодейства на възпитанието срещу социализма.

Всичко това не се обсъжда в преномерираното 4-то народно събрание. То обаче има късмет с друго – че на косъм се е разминала ядрена война при Карибската криза. При нея Съветският съюз разположи балистични ракети в Куба, но след дипломатически совалки с участието на брата на американския президент Джон Кенеди напрежението е потушено.

Българските депутати не споменават изобщо случилото се, както и не обсъждат разрушителното земетресение от 7,3 по Рихтер в Скопие (тогава в Югославия) на следващата година, при което загиват над 1000 души. Говорят за належащите нужди на държавното управление, как да става прехвърлянето на недвижими имоти, за сваляне на Антон Югов от премиерския пост и избирането на Тодор Живков.

42 години по-късно 40-ото народно събрание ще започне с фалстарт именно при избора на правителство и министър-председател. При първото връчване на мандат за съставяне на правителство лидерът на най-голямата партия (БСП) Сергей Станишев не успява да прокара своя проектокабинет.

Социалистическата партия разполага с най-много депутати, но не достатъчно.

Не им стигат за мнозинство дори и в коалиция с Движението за права и свободи (ДПС), която е договорена между тях още преди изборите. Те имат 116 места.

При гласуването за кабинета на Станишев мнозинството го подкрепя за министър-председател, но не и министрите. Заседанието продължава 17 часа и завършва в малките часове.

На всеки ъгъл в Народното събрание преговарят различни влиятелни фигури от БСП, НДСВ и ДПС. Но царистите са непреклонни. Няма да влязат в коалиция с червените, които са наследници на БКП, изгонила лидера им Симеон Сакскобургготски от България като дете. Така редът на червените пропада и започват дълги преговори с царската формация и ДПС. Президентът Георги Първанов дава право на НДСВ като втора политическа сила да състави кабинет, както е по конституция, но жълтите връщат празна папка. Правителството става факт чак в средата на август, и то с мандата на Движението за права и свободи.

След тези бурни първи 52 дни, колкото отнема цялата процедура,

40-ото народно събрание все пак изкарва пълен мандат до юли 2009 г. Но споровете и скандалите между партньорите от тройната коалиция за разпределение на квотите са едва ли не всекидневни. Мир и съгласие почти няма.

Сега предстои да изберем 50-ото народно събрание и предварителните социологически проучвания сочат, че няма как да се сформира мнозинство от една или две партии, а най-малко от три. Което прави задачата на лидерите и бъдещите депутати още по-тежка и сложна. Да не говорим за острата конфронтация между големите политически сили.

Дори вече има прогнози, че опасността да не се състави правителство е сериозна и е възможно през есента да гласуваме отново - пак на извънреден вот. Като по този начин мандатът на служебния кабинет “Главчев” бъде удължен на 6 месеца.

А дали няма да има и други изненади, ще стане ясно след 9 юни, за когато са насрочени изборите.

Да видим дали проклятието ще продължи…