Недоволството и протестите, които предизвикаха новите велоалеи в центъра на София, изобщо не са прецедент в световната история. Истината е, че битката между автомобилната и велосипедната инфраструктура се води в различни страни вече от цели 150 години с променлив успех за едната и другата страна в спора.

При това много известни личности са заставали на страната на безмоторните, но щадящи природата и полезни за здравето превозни средства с педали. Като започнем със Салвадор Дали, който не се разделял със своя италиански "Бианки" дори в ателието си и мечтаел "цяла Франция да кара велосипеди", и завършим с парчето на Queen "Bicycle Race", за което се твърди, че Фреди Меркюри

получил вдъхновение

от колоездачната обиколка

"Тур дьо Франс".

Но те са имали и прочути врагове, като един от тях бил дори такъв "гений" на злото като Адолф Хитлер. Той си имал и лични основания да ги мрази. Още когато отишъл доброволец на фронта през Първата световна война, го зачислили като куриер, който трябвало да носи съобщенията от командването до бойните части на един баварски полк във Фландрия.

Но за негов лош късмет вместо мечтания мотоциклет за изпълнение на тази иначе важна дейност му връчили обикновено колело. Случаят не бил необичаен, тъй като в онези години всички воюващи са използвали широко велосипеди във военните действия, но за разлика от тези в армиите на Антантата германските велосипеди се отличавали със своята тежест. Затова на тази длъжност 25-годишния ефрейтор бая се потил напред-назад по разкаляните пътища и намразил колоезденето за цял живот. Хитлер до такава степен го ненавиждал, че след като взел властта през 1933 г.,

специално

ангажирал Гестапо

да издири и унищожи негатива на единствената му снимка на колело от армията през 1918 г. и в наши дни са оцелели само документи за назначението му.

В същото време чак до 30-те години на миналия век Германия не само е пионер в колоезденето, а се смята и за негова родина. Още през 1817 г. германският изобретател Карл фон Драйс създава първия велосипед в света, чиято рамка и колела били изработени от дърво и покрити с кожа "гуми".

По-късно в страната са проправени и едни от първите велоалеи в Европа. Строителството им започнало масово още през 1920 г. с мотив, че по този начин ще се отстранят смущенията в нарастващия поток от моторни превозни средства. Така по закон от 1926 г. велосипедните писти стават задължителни за колоездачите в Германия. През 1930 г. в Бремен се появяват и първите асфалтирани велоалеи.

Но след това идват лоши времена, защото под давление на своя водач нацистката партия искала велосипедистите изобщо да бъдат премахнати от пътищата. Самият фюрер имал грандиозни планове за преустройство и модернизация на Райха. В тях централно място било отделено на изграждането на модерни скоростни аутобани, а за тях велоалеите и техните ползватели били пречка или в най-добрия случай - досадна подробност.

В началото се породили много спорове между полиция и велосипедисти, защото последните предпочитали да използват новоасфалтираните пътища. Затова още с идването си на власт националсоциалистическата партия на Хитлер приема редица антивелосипедни закони, целящи да изгонят велосипедистите от магистралите. Всъщност първоначално пропагандата рекламирала пътеките с аргумента за "безопасност", за да накара велосипедистите да ги използват, но това били предварителни мерки, които имали за цел

да премахнат напълно

омразните колоездачи

от новите шосета. За целта дори били изградени специални велодруми, на чието силно ограничено пространство най-запалените да могат да упражняват любимия си спорт.

През 1934 г. вече се създават специални правни инструменти за справяне с "проблема с дисциплинирането на велосипедистите", които не карат на специалните писти, отделени от пътната инфраструктура, за чието използване били въведени и задължителни такси.

Най-после омразата на Хитлер към велосипедите има и друг подтекст: той

виждал колата

като символ на престиж

и знак за немско превъзходство над другите нации. Затова, въпреки че вярвал във физическата подготовка, забранил и основните колоездачни клубове, защото смятал, че транспортът на "бедния човек" грози пейзажа в Райха.

И обратното - фюрерът бил очарован от всеки аспект на автомобила, неговата история, присъщата му освобождаваща от прекомерни усилия привлекателност и разбира се, приложението му във войната... За него моторните превозни средства били белег за развитието на нацията, която преди възкачването му била страшно изостанала в това отношение. Така например през 1928 г., точно преди да настъпи Голямата депресия, всеки пети американец притежавал кола, докато в Германия на 134 души е имало само по един собственик на автомобил.

Друг важен етап от премахването на "транспортното средство на малкия човек" е закриването на колоездачните съюзи. Като страна с богати традиции в тази област, асоциации на велосипедисти съществуват в Германия още от 1884 г., когато в Лайпциг е образувана "Германска федерация по колоездене" (Bund Deutscher Radfahrer). По-късно са създадени множество други подобни съюзи и клубове, които са активни и успешни.

Но след Разпоредителния акт от 1933 г. , който законно давал на Хитлер диктаторски контрол над Германия, всички съществуващи колоездачни асоциации са призовани

"да се разпуснат

доброволно сами"

преди края на първата половина на 1933 г. След това те били "поканени" да се присъединят към Deutscher Radfahrer-Verband, създаден от нацистката спортна служба съюз, а на практика казионна организация, която по изпитаната рецепта на всяка тоталитарна държава трябвало да смаже истинските ентусиасти.

По този начин велосипедистите трябвало да оставят и повече място за "народните коли" - "Фолксваген", защото замисълът на фюрера бил тъкмо с тези бюджетни автомобили

да направи

велосипедите излишни

По този повод на Берлинското международно изложение за автомобили и мотоциклети на 7 март 1934 г. Хитлер коментира: "Може само да се каже с дълбока тъга, че в настоящата епоха на цивилизацията обикновеният отруден гражданин все още не може да си позволи кола, съвременен транспорт и източник на удоволствие в свободното време."

Не на последно място нацистите не харесвали велосипедите и защото те предлагали сравнително безконтролен начин за придвижване между близки населени места. В тази връзка неслучайно още в началото, наред с градския транспорт, този вид придвижване бил забранен и за евреите.

Германската армия наистина използва велосипеди и през Втората световна война, но изцяло по необходимост, а не като финландските си съюзници, които внедрили доста ефективно

монтираната на крачна

тяга лека пехота

Негативното отношение към двуколесните безмоторни превозни средства се пренася с особена жестокост и в страните, които са окупирани от Райха. Има данни, че Адолф Хитлер лично е одобрил масовите кражби на велосипеди в Холандия и Дания през войната. Нидерландия, страната с една от най-развитите велосипедни инфраструктури, известна още и с първата велоалея в света (на ул. "Малиебаан" в Утрехт през 1885 г.), е и една от първите жертви във войната.

Твърди се, че след като нахлуят и окупират някой град в равната като тепсия страна, нацистите принудително събирали всички велосипеди, не на последно място за да монополизират мобилността и да изпратят метала в Германия за производство на оръжия. А след поредица от унизителни рестрикции, на 28 юли 1942 г. нацистите дори отнемат и всички велосипеди в Амстердам, като поискали от холандците да им ги "предадат" завинаги. В Нидерландия този епизод е останал в националното съзнание като

"най-голямото

престъпление

срещу колоезденето"

За целта една сутрин в час пик окупаторите поставили блокади по пътищата и просто заграбвали всяко колело, което спрат. Съпротивата разбрала за плана и предупредила хората, в резултат на което всеки отишъл на работа без велосипеда си, но все пак

хиляди попаднали

в германски ръце

В знак на протест много от колелата били умишлено захвърлени в каналите, но окупаторите ги измъкнали и оттам. Това предизвикало задълго силни негативни чувства у местните хора, като дори в следвоенните години холандските футболни фенове на мачовете с Германия по традиция скандирали: "Искаме си велосипедите обратно!".

Ян Лауридсен, ръководител на изследванията в Датската кралска библиотека, описва подробно в брой на Historik Tidsskrift от 2016 г. аналогични действия, извършени от окупационните германски сили в Дания на 26 октомври 1944 г. Твърди се, че това е един от малкото случаи, в които Хитлер е бил пряко замесен в управлението на Дания по време на Втората световна война.

В тази връзка историкът документира ожесточените борби за власт, които се водят между германската армия, датския клон на Гестапо и Вернер Бест, германския цивилен администратор на Дания. На 6 октомври 1944 г. германските въоръжени сили са инструктирали окупационните власти в Италия, Холандия и Дания да конфискуват всички велосипеди. В същото време нацисткият наместник в Копенхаген

бил загрижен за

потенциалните безредици,

които заграбването им ще предизвика в една от дотогава най-мирните от окупираните от Германия страни.

Първоначалните заповеди от Берлин са всички велосипеди да бъдат иззети. Датчаните били бесни, като сред народа се разпространявали нелегални вестници, които се присмивали на германците и наричали откраднатите велосипеди "тайното оръжие на Хитлер".

В крайна сметка Бест заобиколил германското външно министерство и лобирал лично срещу нареждането на Хитлер, за

да намали обхвата

на конфискациите

на велосипеди само до новите и тези, които се намират в продажба. Независимо от това 26 октомври 1944 г. е останала като позорна дата в историята на Дания.

От своя страна печалните резултати от неофициалната война, обявена от Хитлер на колоездачите, и в наши дни се дават за пример, когато велосипедистите са принудени да отстояват правата си в различни точки на света. На фона на последните спорове около велоалеите в София може би е дошло време да си ги припомним и ние.