• Крум Попов изчезва безследно след арест на 9 юни 1923 г. Намират трупа му с почти смачкана глава
• Георги Маджаров е застрелян с 3 куршума от уволнен служител като отмъщение
• Паскал Паскалев умира в атентата в "Света Неделя", оцелявайки преди това от побой от Оранжевата гвардия

Трима кметове на София са убити в рамките на две години и половина. Действието се развива точно преди един век - в бурните месеци между юни 1923-а и ноември 1925-а. В следвоенните времена загиват двама много млади градоначалници, а третият е на 49. Първият от тях е Крум Попов (31 г.). Той изчезва безследно, след като при преврата на 9.06.1923 г. е арестуван и откаран в неизвестна посока.

Месеци след това жена му разпознава тленните му останки

край Горубляне. Вторият е Паскал Паскалев, който става жертва на атентата в църквата “Света Неделя” на 16 април 1925 г. Последният е Георги Маджаров, племенник на Георги Бенковски. Покосен е от куршум на улицата в столицата. Срещу него вдига ръка уволненият шеф на Централната минерална баня.

Рано сутринта във фаталния петък, 13 ноември 1925 г., избраният 5 месеца по-рано Маджаров се запътва към кметството. Когато подминава Народния театър и стига до Военното министерство, в гърба му са изстреляни 3 куршума. Убиецът е облечен в черно и дебне мишената си от градската градина. Той не бяга, след като вижда, че кметът е мъртъв, а се самоубива.

Случайни минувачи се скупчват около потъналите в кръв тела, които после са откарани в моргата на Александровска болница, за да бъдат подложени на аутопсия.

Извършителят на престъплението - о.з. полк. Тома Томов, е уволнен от общината. Обвинен е в корупция като управник на Централната минерална баня. Съвсем скоро след убийството става ясна цялата история. Бившият военен твърди, че разполага с контраданни за неправомерни действия в Централната баня, липса на фактури и неморално поведение на други хора. Полковникът писал множество писма до касиера и до кмета, но не получил отговор. Тогава публикувал своята версия в столичен вестник. В отговор е

обвинен в незаконни действия и сексуален тормоз над подчинените си жени.

Така се стига до деня, в който му съобщават, че го съкращават. Мотивират се, че е по решение на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Първо го карат сам да си подаде оставката, но бившият военен отказва.

След този разговор колеги са го чували да се заканва да отмъсти за нанесената му обида. За това обаче се сещат чак след фаталните изстрели. Дотогава не са му обръщали внимание. Не разбират и за първия му опит за убийство. В деня преди фаталния петък минал през кабинетите на помощник-кмета, касиера и кмета, но никой от тях не бил там. Така замисълът пропада. Томов не се отказва и решава да причака Маджаров на следващата сутрин на отиване към общината. Знаел по кои улици минава всеки ден. Този път отмъщението му е успешно.

Жертвата е политик от известен възрожденски род. Внук е на сестрата на Георги Бенковски, а баща му е бил публицист, министър, дипломат и един от водачите на Народната партия. Преди да стане кмет, 33-годишният политик е развивал и друг тип кариера. Завършил е право,

бил е доброволец в кавалерията по време на Балканските войни.

След това учи в Школата за запасни офицери и получава чин подпоручик от запаса. Когато избухва Първата световна война, е мобилизиран, като се включва в звено за важни и високорискови разузнавателни задачи. В последвалото мирно време е бил управляващ българските легации в Лондон и Варшава.

Избран е за кмет след смъртта на предшественика си Паскал Паскалев. По време на мандата на Маджаров като градоначалник са удължени трамвайните линии в София. По негова идея е внесен законопроект за построяване на Рилския водопровод, започнат от предшественика му. Общината отпуска 90 млн. лв. за изграждане на участъка от Симеоново, което тогава е село, за да се построи хидравлична централа, до София. Водопроводът в крайна сметка става факт по времето, когато кмет е братът на Иван Вазов - ген. Владимир Вазов (от 1926 до 1932 г.).

Посмъртно бащата на Георги Маджаров - Михаил Маджаров, дарява 35 хиляди лева, с които е учреден фонд на името на загиналия му син. Парите са внесени в Българска търговска банка и са предназначени за възпитаниците на Първа софийска мъжка гимназия. От лихвите всяка година се дава награда от 3000 лв. на абитуриента с най-висок успех по математика. Условието на племенника на Бенковски е, ако приходите са повече от тази сума, остатъкът да се раздава на другите ученици. Разпределението се възлага на учителския съвет. Фондът продължава да съществува до 1948 г., когато комунистическата власт го прехвърля в държавния бюджет.

Георги Маджаров наследява друг трагично загинал кмет на София.

Паскал Паскалев също управлява кратко - едва 10 месеца.

Той има лошия късмет да отиде на службата в църквата “Света Неделя” навръх Велики четвъртък (16 април 1925 г.), когато забранената Българска комунистическа партия (БКП) взривява купола на храма. Краят на градоначалника е мъчителен. При експлозията е тежко ранен и умира по-късно от раните си.

Преди това, по времето на управлението на БЗНС между 1919 и 1923 г., Паскал Паскалев успява да оцелее при нападение на Оранжевата гвардия. 3 години преди смъртта си е заловен от тяхна бойна група в нощта на 17 срещу 18 септември на гара Стара Загора, която го пребива зверски. Тогава той е депутат от Демократическата партия и имунитетът му не го спасява от побоя.

Причината за вандалщината е, че БЗНС възприема като враждебен акт сключването на съюз на партиите от опозиционната десница под името Конституционен блок. Съборът му е свикан на 17 септември 1922 г. във Велико Търново. В същия ден управляващите организират събрание на цвеклопроизводителите в старопрестолния град и ги въоръжават с цепеници. Мобилизират и отряди на Оранжевата гвардия, които свалят насила лидерите на блока от влака, докато пътуват към уреченото място. Земеделците поставят искания към опозиционерите да подпишат декларация, че се отказват от политическа дейност. Когато това не се случва,

следват кървави побоища като този над бъдещия кмет на София Паскал Паскалев.

По-късно министър-председателят Александър Стамболийски провъзгласява цепеницата за основен крепител на конституцията и законността и заплашва опозицията с убийства. След Деветоюнския преврат през 1923 г. обаче нещата се обръщат и Паскалев е избран за градоначалник на София благодарение на Демократическия сговор.

Неговият близък приятел Андрей Ляпчев в онзи момент е заместник-председател на партията. Така видният столичен адвокат Паскалев получава подкрепа и замисля мащабни проекти, които не са реализирани заради смъртта му в атентата. Докато е първи човек в столицата, е отпуснато мястото за строителството на стадион “Юнак”, одобрен е проектът за рилския водопровод в София, започнат от предшествениците му, проведени са търгове за първите градски тоалетни, ремонтират се трамвайното депо, банята и халите. Тогава променят и начина на защита на града от пожари.

Трагичната гибел на Паскал Паскалев отваря процедурата за избор на нов софийски кмет.

Мястото печели братът на Иван Вазов - ген. Владимир Вазов.

По негово време на името на Паскалев е кръстена улица в столичния кв. “Лозенец”. Тя тръгва от Перловската река и върви към площад “Журналист”. След 1944 г. е преименувана на “Христо Смирненски” и така е позната и до днес.

Третият преждевременно отишъл си градоначалник на София в онзи исторически момент е Крум Попов - земеделец, бивш главен секретар на БЗНС и главен секретар на Министерството на вътрешните работи при Стамболийски. Той управлява града от септември 1922 г. до юни 1923 г. Неговата съдба е може би най-жестока от тримата. Когато земеделското правителство подема инициатива за Държавен съд за политиците, виновни за националната катастрофа, военните и елитът, подкрепени от цар Борис III, завземат властта на 8 срещу 9 юни 1923 г.

Рано сутринта арестуват и кмета на София.

Той прекарва повече от месец в полицейския участък, след което го извеждат уж за да го преместят в ареста на Военното училище. Оттам нататък никой не знае къде е закаран.

Чак на 25 юли жена му разпознава в околностите на Горубляне останките му. В местността Кавал дупка, на 7,5-ия км на “Цариградско шосе”, вляво на около 50 крачки в едно дере е открит труп. Описан е така: “Главата е почти смачкана... В калта на локвата се намериха части от челюстта и зъби, между които и един кътен, златен...” Посочени са и раните му. След разпознаването съпругата му е поискала да го погребе в софийските гробища, но лично военният министър Иван Вълков е забранил. Това пише изследователят Михаил Геновски в книгата си “От селски учител до столичен кмет”. Впоследствие по време на атентата в църквата “Света Неделя” самият Вълков оцелява по чудо, след като е ранен в главата.

Но, както вече стана ясно, тогава загива Паскал Паскалев. А когато по-късно превратаджиите свалят колегата му Крум Попов, за и.д. кмет е назначен общинският съветник Иван Площаков. В това време арестуваният Крум Попов е измъчван в полицията.

Трудностите в живота му започват още от дете

На 9 години претърпява инцидент и окуцява с десния си крак. Трагедията се случва през лятото, когато заедно с другите деца прекарвали снопи през река Осъм край родния му град Левски. Бродът бил плитък, колата се обърнала и така кракът на Попов остава изкривен навътре.

После завършва право и въпреки проблема си участва в Балканските войни. Мобилизиран е и в Първата световна, но не на фронта, а в интендантската част в Плевен. Когато впоследствие по препоръка на Александър Стамболийски става кмет на София, се приема нов закон за Столичната община и разделянето ѝ на 6 районни кметства. Продължава строителството на електроцентралата “Бояна” и удължава трамвайната линия по ул. “Пиротска”.

След този кървав период за софийските кметове настъпва етап на разцвет - първо ген. Владимир Вазов, а след него знаковият инж. Иван Иванов благоустрояват столицата.