През последните 100 години игрите със залагания неизменно оцеляват у нас

Изненадващо, без дебат, 49-ото Народно събрание в последните си дни забрани напълно рекламата на хазарта във всички видове медии, както и игралните зали и казина в малки населени места. Добри или лоши, приетите набързо законодателни промени едва ли ще имат очаквания значителен ефект, тъй като историята показва, че подобни ограничения в България са действали за дълги периоди и в миналото, но с доста съмнителен успех.

И този предизвестен резултат е логичен, тъй като хазартът е една от човешките дейности, които датират поне от периода на палеолита. В Месопотамия най-ранните намерени шестстранни зарове са от около 3000 г. пр.Хр. , но според археолозите те

са наследници

на още по-древни игри

В Китай хазартните зали също са били широко разпространени през първото хилядолетие пр.н.е. и залаганията на бой с животни са били нещо обичайно.

Самата дума "хазарт" има арабски произход и означава зар, зарове. Оттам идва и английското понятие hazard, употребявано често за опасност и риск.

По нашите земи също е бил разпространен от най-стари времена, но за първи път се споменава нормативно през 1892 г. в действащия тогава Закон за задълженията и договорите. Там се констатира, че задължения, които произтичат от игра или залог, са "естествени" и тяхното изпълнение не може да се търси по съдебен ред.

Скоро, в самия край на XIX век, хазартът е забранен за първи път в България. Причината била в незадоволителната правна рамка, която не могла да третира правилно хазартните дългове, а те нараствали с много бързи темпове. Единствената хазартна институция, която легално останала да функционира тогава, била Държавната парична лотария. Въпреки това до средата на XX век под различни форми

хазартът продължава

да съществува,

като през 1923 г. се приема Закон за данък и такса на "хазартните и за развлечение игри".

Разбира се, той е бил съсредоточен главно в големите градове, където включва предимно игри с карти, рулетка, табла, барбут и др. В началото на ХХ век, през 1908 г., на мястото, на което преди се е намирал бейският харем, в София започва изграждането на великолепно казино. То отваря врати през 1915 г. в днешната Градска градина, която в онези години е носела името Царска, и бързо се превръща в едно от водещите места в игрите със залагания.

"В столицата казиното е било много популярно място, и то не само за хазарт, а и с културни прояви - разказва пред "24 часа - 168 истории" писателят Георги-Момчил Попов, който е автор на "Скритата София". - Всъщност официално въведените рестрикции бързо са забравени. Повод дава румънският опит. В северната ни съседка чокоите богаташи масово натоварвали торби с пари и заминавали из казината в Европа, за да си пробват късмета. По времето на крал Карол II и сина му Михай там се замислили как да запазят огромните средства, които изтичали по този начин от страната. За целта вдигнали голямо казино на малък остров пред Констанца. У нас тази находчива практика веднага е забелязана и също започва строителството на големи игрални зали."

За съжаление, като всяко новопоявило се чудо, още в началото модерната сграда привлича и погледите на недоброжелатели. Така на 14 февруари 1915 г. към 1 часа след полунощ в столичното казино гръмва страшна експлозия. Точно в този момент там се провеждал традиционният благотворителен карнавал по случай Сирни заговезни. Въпреки късния час тържеството било в разгара си и в залата освен актьорите от Народния театър се намирали и много граждани. В резултат има четири жертви - дъщерята на тогавашния военен министър ген. Иван Фичев, синът на ген. Климент Бояджиев, художникът Петър Милев и Цветана Христова, а други осем души са ранени. Атентатът в казиното е дело на левичарската групировка "Червените братя" и се предполага, че е имал за цел да отблъсне от съюз със Антантата все още неутралната в Първата световна война България. Но трагедията бързо е забравена и Софийското казино

се прочува не само

със залаганията,

а и със своите вариететни програми, балове, модни ревюта, конкурси за красота и други представления с много публика.

В курортите също са построени едни от първите игрални зали. От средата на 20-те години на XX век Вършец е известен със своите балнеосанаториуми и много посещаван от елита на България.

По това време там вече функционира Банското казино, което е в центъра на града, до старата и новата баня. Въпреки че отваря през 1924-та, строежът му започва още през 1920 г. Той обаче се забавя, защото за България настават смутни времена - през 1923 г. именно в Северозапада избухва Септемврийското въстание.

В началото е един доста нестандартен за тогавашното време и възгледи проект, изцяло вдъхновен от модата в Европа. Всъщност сградата се построява така, че

да е копие

на казиното в Баден

– известен курорт, който се намира на 25 км от Виена и е предпочитано място за почивка на самия император Франц Йосиф.

Във Вършец то е наричано още и "Царското казино", най-вече защото един от най-честите му посетители бил братът на царя - княз Кирил. С времето продължава да се развива и през 30-те години към него вече има виенска сладкарница и ресторант с жива музика. По това време автомобилите едва навлизали в страната ни и затова, когато князът идвал във Вършец със своя кабриолет, той успешно събирал погледите на местните и привличал младите в игралната зала. Присъствието на един принц в казиното винаги обещавало забавление и хората били сигурни, че то е гарантирано, когато виждали спрелия пред сградата "Пакард".

Освен че имал интерес към залаганията в игралната зала, както и че бил запален картоиграч, принц Кирил се заглеждал и в дамите, въпреки че нямали синя кръв. Това, разбира се, разпалва клюки за мимолетните му романтични връзки с местните моми, но те постепенно са се загубили във времето.

Особено популярно в онези години е и казиното във Варна. Издигнато с царски указ в Морската градина, то бързо се превръща в една от емблемите на морската ни столица. Неговият строеж, по проект на арх. Желязко Богданов, започва през 1926 г.

на около 100 метра

от плажната ивица

Със своя голям салон от 300 квадратни метра с просторна тераса с колонада, "12 дюкяна, които да служат за изложба на български произведения" отстрани, и два павилиона за музика, освен с функциите си на игрална зала сградата също става известна и като център на културния живот с разнообразните си прояви.

Най-тежките години за любителите на паричните залози у нас настъпват непосредствено в годините след 9 септември 1944 г. Тогава строги наредби по съветски образец на практика поставят хазарта напълно извън закона. Разбира се, най-запалените комарджии

продължават незаконно

да организират игрите си

През целия дълъг тоталитарен период е публична тайна, че мнозина забогатяват от изпадналото в пълна нелегалност комарджийство и понякога по дворовете на сградите, дори в самия център на София, на зарове се разиграват суми, които са немислими за обикновените трудещи се.

От своя страна държавата вижда ползата от залаганията и постепенно започва да се отваря за игрите със залози, но за свои цели. 1957 г. бележи началото на Спортния тотализатор, а през 70-те постепенно се развиват лотарията, казината и игралните зали.

За начало на съвременния игрален бизнес в България се смята откриването на първото казино в софийския хотел "Витоша Ню Отани". Всъщност тогава хотелът, който в наши дни се казва "Маринела", е по-известен като "Японския", защото е изграден по проект на японския архитект Кишо Курокава. За някои може да е учудващо, но навремето по предложение на Андрей Луканов Министерският съвет

решава в хотела

да има и казино,

което се открива на 25 май 1979 г. То се стопанисва от ливанската фирма "Сортекс" и бележи огромен валутен оборот за държавата дори в социалистически условия. Първото топче на рулетката е завъртяно от тогавашния министър на финансите Белчо Белчев.

Казиното в "Японския хотел" е било оборудвано с 4 рулетки и 6 маси за блекджек. Парадоксът е, че посетители в него са изключително чужденци, защото през 80-те години има забрана българи да залагат в игралните зали. Също с цел привличане на чуждестранни туристи, в някои ресторанти по Черноморието се появяват и игрални автомати.

Въпреки широкото му разпространение, формално погледнато, залагането не е напълно легално в България чак до 1993 г., когато идва първият нормативен документ за хазарта, скоро след като страната започва постепенната си демократизация. Първият Закон за игрите на открито у нас беше въведен пет години по-късно, през 1998 г. Онлайн хазартът беше официално легализиран в България през 2008 г., а пълната му регулация е установена четири години по-късно – през 2012-а.